Решение № 4550 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4550 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100513324 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20183182 от 09.09.2021г., постановено по гр.д.№12913/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, е отхвърлен предявения от А. Е. И., с ЕГН **********, срещу М. И. А., с ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарение на – 1/2 ид. част от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 600 кв.м., съставляващо парцел ІІІ-462 от кв.41 по плана на град Банкя, кв."Михайлово", ул."*******" *******, заедно с 1/2 ид. част от построената в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялата с площ от 93 кв.м., състояща се от приземен етаж с две складови помещения, баня и вътрешно антре; първи етаж, състоящ се от дневна, кухня, две спални с дрешник и вътрешно антре и тавански етаж /полуетаж/, състоящ се от дневна, кухня, две спални, антре и баня, заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата, обективирано в нотариален акт №75, том І, рег.№2546, дело №68 от 2002г. на нотариус А.Д. . С решението е осъдена ищцата - А. Е. И., с ЕГН **********, да заплати на ответницата - М. И. А., с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - А. Е. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С. И., с която се обжалва изцяло решение №20183182 от 09.09.2021г., постановено по гр.д.№12913/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №61, 1 том І, рег.№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на действие СРС. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че СРС е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, поради което е обосновал погрешен правен извод, че ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка, както и че ответницата с оглед получаваните от нея доходи и предвид здравословното й състояние, което налага допълнителни разходи, е в невъзможност да даде и осигури издръжка на дарителката си, което поведение не се определя като укорима непризнателност, поради което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №61, том І, рег.№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на действие СРС. Поддържа се, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установяват кумулативните предпоставки за отмяна на дарението по реда на чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД – доказана е трайната нужда от издръжка на дарителката – ищца в настоящото производство, искане, отправено от ищцата до надарената – ответницата по делото, и отказът на последната да дава издръжка. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №61, том І, рег.

№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на действие СРС. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, съгласно представен в съдебно заседание списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - М. И. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И. М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение на СРС е постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване със събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото са налице безспорни доказателства, че ответницата с оглед възможностите й е превеждала на ищцата сумата от 20.00 лв. за издръжка, както и е заплащала ежемесечно консумативните й разноски за студена вода, поради което поведението й не може да се определи като непризнателност спрямо дарителката й в каквато насока са изводите на първостепенния съд, които са правилни и изцяло съобразени с приетите по делото доказателства. Излага се още, че от доказателствата по делото се установява, че ищцата е собственик на множество недвижими имоти, от които може да получава наеми и рента и да подпомага в значителна степен ежемесечните си разходи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Предявен е от А. Е. И., с ЕГН **********, срещу М. И. А., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №61, том І, рег.№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на действие СРС.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №61, том І, рег.

№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на 2 действие СРС.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция по реда на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК е прието като писмено доказателство епикриза на А. Е. И., издадена от Университетска МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, от която е видно, че ищцата е била приета в болницата на 08.03.2023г. и изписана на 11.03.2023г., с поставена диагноза:

Изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност. АХ III ст. Дислипидемия.

Белодробен емфизем. Пулмофиброза. Отоневрологичен синдром.

От събрани пред първата инстанция доказателства, които са подробно описани в мотивите на обжалваното решение, поради което не следва да се преповтарят отново в настоящия съдебен акт, както и от представеното пред въззивната инстанция писмено доказателства, описано по-горе, се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

По същество обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №61, том І, рег.№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на действие СРС, е незаконосъобразно, постановено е при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, както и е направена грешка във фактическите изводи поради нарушение на правилата на формалната логика. В случая първоинстанционният съд необосновано и неправилно е приел, че ищцата, която е получавала през 2018г. – 2019г. месечна пенсия в размер на 367.04 лв., е разполагала ежемесечно с достатъчно парични средства да покрива ежедневните си нужди, поради което е прието, че не е изпаднала в трайна нужда от издръжка и в нейна полза не е възникнало право да иска отмяна на извършеното дарение в полза на ответницата, обективирано в нотариален акт №61, том І, рег.№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на действие СРС. Прието е още от първоинстанционния съд, че ответницата, която е получавала нетна заплата от около 700 лв. и с оглед влошеното й здравословно състояние, което налага допълнителни разходи за лекарства, както и поради факта, че има сключени договори за кредит, е в невъзможност да заплаща поисканата от ищцата издръжка в размер на 300 лв.. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск с 3 правно основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №61, том І, рег.№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на действие СРС, е обоснован при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - ЗЗД. Доводите, изложени във въззивната жалба, са изцяло основателни, като съображенията за това са следните:

В конкретната хипотеза е предявен иск с правно основание чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №61, том І, рег.№1536, дело №77 от 27.03.2000г. на нотариус В.А., с рег.№262 на НК, с район на действие СРС, поради това, че надарената ответница - М. И. А. отказва да даде на дарителката си - А. Е. И. издръжка, от която тя се нуждае. 3а да бъде уважен така предявения иск, е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищцата да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: (1) дарителката – ищца по делото да е изпаднала в трайна нужда от издръжка; (2) дарителката да е поискала издръжка от надарената и (3) надарената да е отказала /изрично или мълчалИ./ даването на издръжка. "Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителката правото да иска отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дарен ата има възможност да даде и осигури издръжка на дарителката си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде." (в този смисъл са дадените задължителни разяснения в ТР №1/2013г. на ОСГК на ВКС).

В разглеждания случай въззивният съд не споделя изводите на районната съдебна инстанция, че по делото не е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, а именно изпадането на ищцата в трайна нужда от издръжка. В ЗЗД липсва легална дефиниция на понятието "нужда от издръжка", при наличие на която и при отказ на дарения да дава издръжка за дарителя възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност (в този смисъл е решение №432/22.01.2014г. по гр.д ело №3321/2013г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О., решение №65/30.05.2018г. по гр.д ело №1498/2017г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.). Нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства за всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия жИ.т в страната. Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата, съответно към датата на предявяване на иска.