Решение № 1587 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100500704 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 17971/ 02.11.2023 г. по гр. д. № 2330/ 2022 г. по описа на СРС, 64 с-в, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Н. П. Н. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК И чл.86, ал. 1 ЗЗД, в качеството си на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2015 г. и допълнителни споразумения към него следните суми: сумата от 9357,38 лева главница по договора за кредит, ведно със законна лихва от 20.09.2019 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното погасяване, сумата от 23,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.09.2019 г. до 19.09.2019 г., сумата от 120 лева - разходи по изискуем кредит, сумата от 529,17 лева - възнаградителна лихва в за периода от 15.04.2019 г. до 10.09.2019 г. и сумата от 11,88 лева - неустойка за забава за периода от 15.04.2019 г. до 10.09.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 08.10.2019 г. по ч.гр.д. № 53 932 по описа за 2019 г. на СРС, 64 състав Образувано е по въззивна жалба вх. № 336868 от 23.11.2023 г. на Н. П. Н. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Излага, че дългът е бил погасен от главния длъжник по ИД, поради което не съществувал правен интерес за заявителя и ищец /сега въззиваем/ банката да поддържа иск по чл. 422 ГПК срещу въззивника - поръчител. Сочи, че действително вземанията не са оспорени от нея с отговора на исковата молба по основание и размер, а и също така вземанията не били погасени по какъвто и да било начин към момента 1 на издаване на Заповедта на незабавно изпълнение. Въпреки това обаче съдът следвало да съобрази на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК факт от значение за спорното право, а именно погасяване на дълга от главния длъжник, при което отговорността на поръчителя отпада. Така въпреки приетото в Тълкувателното решение за заповедното производство, че не се съобразява фактът на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, то СРС е следвало да съобрази отпадането на поръчителовата отговорност. ИД било приключено поради плащане от главния длъжник кредитополучател, който не е подал възражение срещу заповедта.

На второ място, сочи че при постановяване на обжалваното решение не са обсъдени доводите на въззивника за липса на договор за поръчителство. Поради последващо изменение на договора за кредит с редица анекси, то не била формирана воля от поръчителя да поръчителства за дълга; липсвал договор за поръчителство.

Въззиваемият Банка ДСК ЕАД оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 11.01.2024 г. Моли за потвърждаване на решението. Сочи, че вземанията не са били оспорени по размер, като погашенията чрез осъществено принудително изпълнение не се съобразяват по исковете по чл. 422 ГПК съгласно Тълкувателно решение относно заповедното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК от банката кредитор „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника поръчител и сега въззивник за признаване за установено, че ответникът дължи като поръчител наред с кредитополучателя суми по договор за банков кредит. Ищецът твърди, че по договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2015 г. и допълнителни споразумения с длъжник И.П. ответникът Н. Н. е поръчител - отговаря за вземанията солидарно с кредитополучателя по силата на договор за поръчителство. Поради преустановяване на плащанията по кредита на дата 15.04.2019 г. банката е обявила вземанията за предсрочно изискуеми на главния длъжник с покана, получена от последния на 16.08.2019 г., считано от 11.09.2019 г.

Сочи, че уведомяването на поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост не е с решаващо значение според практиката на ВКС на РБ.

Главният длъжник и кредитополучател И.П. не е подала възражение и ЗНИ е стабилизирана спрямо нея.

С отговора на исковата молба ответникът – поръчител е признал и не е оспорвал, че по силата на договора за кредит са възникнали задълженията, претендирани с исковата молба, в сочения от ищеца размер. Не оспорва сключването на договора за кредит и обстоятелството, че отговаря солидарно с И.П. като поръчител по силата на договор за поръчителство.

Ответникът е оспорил исковете единствено по доводи, че след издаване на ЗНИ и в хода на принудителното изпълнение по ИД главният длъжник е изплатил дълга. ИД било приключено поради плащане на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК. Изрично сочи това в молба от 06.03.2023 г. на л. 37. В тази връзка ответникът в отговора е навел възражението, че искът е недопустим или при условията на евентуалност – 2 неоснователен, понеже е налице плащане от длъжника - кредитополучател, което следвало да бъде съобразено по чл. 235 ГПК и искът да бъде отхвърлен. Други възражения с отговора не са наведени.

Оспорването на въззивника във въззивната жалба относно липса на сключен договор за поръчителство е преклудирано. В срока за отговор на исковата молба с отговора /л. 25/ и с нарочна молба от 06.03.2023 г. /л. 37/ ответникът и сега въззивник не е оспорил сключването на договора за кредит, възникването на процесните задължения за главници и лихви по пера, по основание и размер. Вземанията са признати от ответника поръчител по основание и размер. Също така ответникът поръчител не е оспорил възникването на поръчителството за процесните суми.

Не е било спорно, а и се установява, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2015 г. на И.П. е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв., който тя се е съгласила да върне при съответните условия със съответната договорна лихва за срок от 120 месеца.

Установява се от двустранно подписан договор за поръчителство от 26.06.2015 г., че изпълнението на договора за кредит е обезпечено с учредено поръчителство от ответника и сега въззивник. Изрично е уговорено в договора за поръчителство, че се обезпечава чрез поръчителство изпълнението на задълженията на кредитополучателя по процесния договор за кредит, който е надлежно индивидуализиран с посочена дата на сключване, размер на отпуснатия заем, заемополучател, срок на издължаване и лихвения процент по договора за кредит.

Договорът за кредит е изменен със споразумение от 16.02.2017 г. / подписано и от Н. Н. като поръчител/, като е сключен и договор за поръчителство от 16.02.2017 г. във връзка със споразумението.

Сключени са и последващи допълнителни споразумения към договора за кредит от 15.02.2018 г. /според което се запазва обезпечението поръчителство– чл. 7/ и от 21.02.2019 г. /според което се запазва обезпечението поръчителство – чл. 7/. Въпреки че последните два анекса не са подписани от поръчителя, то съгласно чл. 138, ал. 1 и чл. 140 ЗЗД поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението и за всичко, за което главният длъжник отговаря, като в случая не се твърди, а и не се установява поръчителят да се е задължил за повече от това, за което кредитополучателят.

Поради неизпълнение на падежа /неоспорена дата на последно плащане 15.04.2019 г./ на осн. чл.19, ал. 2 ОУ поради незаплащане на падежа на главница и/или лихва над 90 дни целият остатъкът от кредита е обявен за предсрочно изискуем. На главния длъжник е връчена покана чрез ЧСИ на дата 16.08.2019 г. /когато са били просрочени 4 вноски/. Като дата на предсрочната изискуемост банката счита по-късна дата 11.09.2019 г. Именно до 10.09.2019 г. е начислявана възнаградителна лихва.

Спазен е срокът по чл. 147 ГПК - заявлението е входирано на 20.09.2019 г.

Според ТР № 5/2019 на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.

Видно от уведомление по ИД № 1806/2019 г. по описа на ДСИ Вълков на л. 28 то по изпълнителното дело, образувано по ИЛ, издаден по процесната Заповед, дългът е заплатен. Плащането е след издаване на Заповедта, по ИД в рамките на принудителното изпълнение. В писмото е посочено основание за прекратяване на ИД чл. 433, ал. 2 ГПК, а именно изпълнителното производство приключва с изпълнение 3 на задължението. Според посоченото в писмото задължението е заплатено и делото е приключено на 28.01.2020 г. или след издаване на ЗНИ от 08.10.2019 г. Кредиторът е получил дължимо изпълнение от главния длъжник – кредитополучател, по образуваното по ИЛ въз основа на ЗНИ изпълнително дело.

Доводите на ответника и сега въззивник са, че поради заплащане на задълженията по Заповедта за незабавно изпълнение от главния длъжник в хода на принудителното изпълнение и в изпълнение на заповедта и ИЛ то следвало исковете да се отхвърлят.

Според т. 5 г. и т. 11 г. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като не се отхвърля искът поради удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

В случая обаче поддържаните искове от банката срещу поръчителя – ответник, при напълно изплатен дълг от кредитополучателя и напълно удовлетворени претенции, са недопустими. Кредиторът е удовлетворен – заплатени са му по ИД всички суми по ИЛ, включително разноските по изп. дело. Същото е приключило на дата 28.01.2020 г. Заповедта за незабавно изпълнение спрямо длъжник кредитополучател И.П. е стабилизирана – същата не е подала възражение в срок. За ищеца след приключване на ИД е престанал да съществува правен интерес от поддържане на иска по чл. 422 ГПК и то предявен само срещу поръчителя. С плащането поръчителството на практика се е погасило.

Решението на СРС е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 17971/ 02.11.2023 г. по гр. д. № 2330/ 2022 г. по описа на СРС, 64 с-в изцяло и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

Особено мнение на съдията Мария Георгиева Шейтанова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по в.гр.д. № 704/2025 г. по описа на СГС на съдия М.

Шейтанова, докладчик.

С решението въззивният състав приема, че липсва правен интерес от поддържане на иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено в полза на банката спрямо поръчителя Н. Н., че са дължими суми по договор за кредит поради това, че длъжникът – кредитополучател И.П. е платила сумите по Заповедта. Иск по чл. 422 ГПК в случая е воден само срещу поръчителя поради това, че кредитополучателят И.П. не е възразила. Тя не е възразила, поради това, че видно от уведомление по ИД на л. 28 е заплатила дълга. Плащането е след издаване на Заповедта, по ИД в рамките на принудителното изпълнение. В писмото е посочено основание за прекратяване на ИД чл. 433, ал. 2 ГПК, а именно изп. производство приключва с изпълнение на задължението. Според посоченото в писмото задължението е заплатено след издаване на ЗНИ от 08.10.2019 г.