Решение № 4523 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4523 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100513116 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 47059/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 81 състав, са отхвърлени предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД- гр. София /ЕИК 831094393/ срещу М. К. К. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД „вр. чл.4 ЗПК /отм./“ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 000 лева, представляваща „неплатена част от главница“ по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-8521/ 26.07.2006 г., за сумата 2 808.94 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.11.2017 г. до 5.11.2020 г., за сумата 16.67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.11.2020 г. до 17.11.2020 г., и за сумата 60 лв., представляваща разноски за връчване на поК. за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 57151/ 2020 г. на СРС, 81 състав. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е осъден да заплати на ответницата М. К. К. сумата 900 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД- гр.

София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М. К. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, 1 изр.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че на 26.07.2006 г. между страните е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО- А- 8521/ 26.07.2006 г., по силата на който ищецът "Първа инвестиционна банка" АД се задължил да издаде кредитна карта VISA- класическа, на ответницата М. К. К., като й предостави банков кредит- овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5 000 лв., чието усвояване може да бъде извършвано с използване на картата за безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. Уговорен е между страните срок за ползване на овърдрафта до 26.07.2008 г. /2 години след датата на сключване на договора/, какъвто е и срокът на валидност на издадена на ответницата- кредитополучател кредитна карта. Последната се задължила да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни карти VISA, класическа. В т.9 от договора е предвидено, че за ползването на кредитната карта и предоставения овърдрафт кредитополучателят дължи на банката заплащането на такси и комисионниспоред действащата Тарифа за такси и комисиони на банката /неразделна част от договора/.

С поК., връчена на ответницата на 20.08.2020 г. при условията на чл.44, ал.1 ГПК /според съдържащата се в приложения констативен протокол от 21.08.2020 г. на нотариус констатация/, ищецът я уведомил, че е в неизпълнение на процесния договор, като я поканил в 5- дневен срок от получаване на поК.та да погаси всички свои изискуеми задължения, произтичащи от договора за кредит, като изрично я предупредил, че при бездействие ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Не е спорно по делото, че предоставеният банков кредит- овърдрафт е усвоен изцяло от ответницата, като последната дата на усвояване е 18.11.2007 г. Не е спорно между страните и че изцяло усвоеният банков кредит- овърдрафт е частично погасяван от страна на ответницата, като според експертното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, последното погашение е извършено от К. на 13.11.2009 г.

Спорни във въззивното производство, предвид наведените във въззивната жалба на ищеца доводи, са въпросите за началния момент на изискуемост на процесните вземания и дали същите са погасени по давност- с оглед своевременно релевираното от ответницата в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК възражение по чл.120 ЗЗД.

2

Съгласно разпоредбите на чл.430 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, срокът по договора за банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия- в частност на отделни месечни вноски на договорените дати на плащане. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита /откогато започва да тече давностният срок/, то след настъпване падежа на всяка една от погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо- чл.114, ал.1 ЗЗД, и започва да тече приложимият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД- поотделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо /в този смисъл: Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. дело № 795/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 523/ 2011 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. дело № 1200/ 2011 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. дело № 6629/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. дело № 1153/ 2014 г. на ВКС, ТК, ІI ТО; Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. дело № 237/ 2019 г. на ВКС, ТК, II ТО;

Решение № 50076 от 14.11.2022 г. по т. дело № 1730/ 2019 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Правната уредба на договора за кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението, без обаче това да го превръща в такъв за периодични плащания /арг. от Тълкувателно решение № 3/ 2011 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК/. Кредиторът може да предяви иск за всяка отделна вноска, за която може да е уговорена неустойка или лихва за забава, кредиторът може да цедира вземането си за конкретна вноска, поради което и отделните вноски се ползват с относителна самостоятелност и всяка от тях има отделен падеж.

В настоящия случай процесните вземания са възникнали по договор за издаване на кредитна карта /сключен при действието на Наредба № 16 от 29.09.2005 г. за електронните платежни документи- обн. ДВ- бр.81 от 11.10.2005 г., отм.- бр.62 от 04.08.2009 г., в сила от 01.11.2009 г./, по който кредитният лимит е усвоен и връщането му не се подчинява на погасителен план. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 26.07.2008 г., като е предвидено той да се подновява автоматично /след изтичане на посочените в договора 2 години/- Раздел ХVІІ от приложимите Общи условия, в който е предвидено- чл.36, т.2, че банката подновява срока на валидност на картата, респективно продължава срока за ползване на овърдрафта служебно, като издава нова карта.

Независимо, че Законът за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ не представлява действащо към датата на сключване на процесния кредитен договор на 26.07.2006 г. материално право, дадената в него легална дефиниция на понятието „овърдрафт“ /§ 1, т.26 от ДР на ЗПУПС/, според която „овърдрафт е изрично уговорен кредит, с който доставчик на платежни услуги предоставя на потребителя възможността да ползва средства, надвишаващи наличността по платежната му сметка“, може в случая да бъде съобразена при извършването на преценка за особеностите на обвързващата страните облигационна връзка. Специфична за този кредит е възможността за многократно усвояване на отпуснатия кредит, упражнявана чрез връщане на използваната сума и повторното й заемане през целия срок на договора, като картодържателят може да извършва транзакции /безналични плащания или теглене в брой/ съобразно размера на покритието по сметката, т.е. може да ползва повторно стойността на вече усвоената сума, щом преди това е възстановил същата по разплащателната сметка. По правило погасяването се извършва еднократно при прекратяване на договора с изтичане на срока или по друг начин. В клаузата на чл.3 от процесния договор срокът на валидност на кредитната карта е определен и като "краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт". Наред с това в договора е въведено и понятието "отчетен период" /месечен/, като е предвидено след настъпване на падежа 3 еднократно се начислява лихва върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа.

Анализът на съдържащите се в индивидуалния кредитен договор и в приложимите Общи условия клаузи налага извод, че усвоената от кредито-получателя главница падежира по два начина: месечно- относно стойността на минималната погасителна вноска, и при прекратяване на договора /с изтичане на срока или предсрочно/- относно разликата между сбора на падежиралите месечни погасителни вноски и цялата стойност на усвоения кредит, ако има такава.

Относно минималните погасителни вноски, дължими от кредито-получателя, погасителната давност за главицата е започнала да тече от съответния им падеж, който при всички случаи датира от периода до 26.07.2008 г., а за вземането за остатъчната главница /ако има такова/- от прекратяване на договора, за който не са представени безспорни доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е бил продължен /не се установява да е издадена последваща кредитна карта на К., която да й е била предадена от кредитодателя/.

Съвкупната преценка на събраните в процеса писмени доказателства обосновава извод на въззивния съд, че процесният кредитен договор не е обвързвал страните към датата на отправянето на волеизявление от банката- ищец за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчено на ответницата на 20.08.2020 г., и изтичане на дадения й 5- дневен срок за доброволно изпълнение /26.08.2020 г./. Съществуващата между страните облигационна връзка е била прекратена не по- късно от 27.07.2008 г., тъй като по делото липсват данни и доказателства за издаването на последваща /нова/ кредитна карта на името на ответницата с валидност след посочената в договора крайна дата26.07.2008 г., която да е била в нейно държане, и тъй като подновяването на срока на валидност на картата /издаването на нова карта/ е обусловено от продължаване срока на овърдрафта. Издаването на нова карта има техническо значение спрямо вече настъпилия юридически факт на продължаване на срока на договора, какъвто в случая не се установява от доказателствата по делото.

Според установената в тази насока съдебна практика при наличието на доказателства за издаването на последваща /нова/ кредитна карта на името на кредитополучателя, която е била в негово държане, облигационната връзка по предоставен кредит- овърдрафт не може да се счита прекратена /Решение № 50186 от 16.11.2022 г. по гр. дело № 4472/ 2021 г. на ВКС, ГК, III ГО/. В случая по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че след 26.07.2008 г. на името на ответницата М. К. е издадена последваща /нова/ карта с валидност след посочената дата, която да е била в нейно държане. Протоколи за получаването на международна кредитна карта Visa, класическа, от страна на ответницата по делото изобщо не са представени. Следователно срокът на процесния кредит- овърдрафт не е бил продължен след посочената в договора релевантна дата- 26.07.2008 г. Не са представени от страна на ищеца и доказателства на разположение на ответницата в картовата й разплащателна сметка да е имало сума по предоставения й банков кредитовърдрафт, с която да може да извършва посочените в договора безналични плащания.