Решение № 1405 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000502092 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на ЗК“Лев инс“АД, чрез юрисконсулт И. К., насочена против Решение № 91/18.06.2025 г. по гр.д. № 202/2024 г. по описа на ОС Благоевград, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове, квалифицирани като такива с правни основания чл. 500, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД против П. И. А. от гр. Гоце Делчев, за осъждането му да заплати на застрахователя главница в размер на 20 000 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от Х. Н. В. неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 29.12.2011 г., която до връчването на поканата за доброволно изпълнение /04.09.2020 г./ е 17 687,42 лв., сумата в размер на 658,78 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от Х. Н. В. имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 29.12.2011 г., която до 04.09.2020 г. е 582,61 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева, неолихвяема сума за авансови такси в размер на 48 лева, както и дължима сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3164,07 лв., или общо дължима сума в размер на 43 490,88 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, неправилно приложение на материалния закон – КЗ и ЗДвП, както и за необоснованост.

Във връзка с конкретно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от посочените оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на решението в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск в пълен размер.

В отговора на въззивната жалба процесуалният представител на насрещната страна оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на първоинстанционното решение.

Пред настоящата инстанция е допуснато събирането на нови писмени доказателства.

1

Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Благоевград е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./, във вр. с чл.213а КЗ /отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от с.з. от ЗК“Лев инс“АД против П. И. А. от гр.Гоце Делчев.

Въззивната инстанция приема горната правна квалификация на предявения главен иск с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, че на 29.12.2011 г., около 15:30 ч., на пътя от гр. Гоце Делчев към с. Ново Ляски, в района на складова база „Топлика“ въззиваемият П. И. А., управлявайки товарен автомобил „Мерцедес 1420“, с peг. № ***, е излязъл на крайпътна територия за навлизане по път II-19 и не е пропуснал движещия се по път II-19 лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ***, управляван от К. Н. В., в резултат на което е допуснал ПТП.

За последното бил изготвен констативен протокол № 46 от 22.01.2012 г., в който било посочено, че П. А. е неправоспособен.

В резултат на произшествието били причинени телесни травми на Х. Н. В. - пътник в лекия автомобил, изразяващи се в: 1/ контузия на главата и мозъка, 2/ линейно счупване на слепоочната кост вдясно с малък епидурален хематом под фрактурната линия, 3/ малка хеморагична контузия на мозъка вдясно високо челно, 4/ дифузен мозъчен оток, 5/ множество контузии и охлузвания по лицето и разкъсно-контузна рана на задната стена на ушния канал, 6/ перфорация на тъпанчевата мембрана, и 7/ минимално намален слух вдясно.

Поддържано е към датата на горното събитие отговорността на водача на товарния автомобил да е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца застраховател.

По повод произшествието пред РУМВР Гоце Делчев било образувано ДП № 1039 от 2011 г. на РУМВР Гоце Делчев, а в последствие и преписка № 2689 от 2011 г. по описа на РП Гоце Делчев. Досъдебното производство било прекратено от Прокурора.

Твърди се пострадалият Х. Н. В. да е подал искова молба до СГС, с която предявил претенции срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от описаното ПТП в размер на 200 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 673,41 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на деликта.

По молбата било образувано гр.д. № 12595/2016 г. по описа на СГС, приключило с постановяването на Решение № 8169/05.12.2017 г., с което ЗК„Лев Инс“ АД било осъдено да заплати на Х. Н. В. сумата от 45 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.12.2011 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 658,78 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Това решение било обжалвано от застрахователя в уважителната му част за сумата над 20 000 лева и по неговата жалба било образувано въззивно гражданско дело № 2173/2018 г. по описа на САС. С решение № 1800/16.07.2019 г., постановено по последното, въззивният съд отменил акта на СГС в частта за обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева, и отхвърлил предявения иск за същата разлика.

Решението на САС не било обжалвано и влязло в сила.

Х. Н. В. се снабдил с изпълнителен лист и въз основа на него образувал изп.д. № 4552/2020 г. по описа на ЧСИ М. Б., по което общата дължима сума, изплатена на пострадалото лице от застрахователя, била в размер на 43 490,88 лв.

Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК „Лев Инс“ АД придобило право на регрес срещу виновния водач П. И. А., до размера на изплатените на пострадалия 43 490,88 лв.

Предвид на тези твърдения е поискано от съда да постанови решение, с което са осъди ответника да заплати на ищеца-застраховател следните суми: 1/ главница в размер на 20 000 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от Х. Н. В. неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 29.12.2011 г., която до връчването на поканата за доброволно изпълнение /04.09.2020 г./ е 17 687,42 лв.; 2/сумата в 2 размер на 658,78 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от Х. Н. В. имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 29.12.2011 г., която до 04.09.2020 г. е 582,61 лв.; 3/ неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева; 4/ неолихвяема сума за авансови такси в размер на 48 лева, както и 5/ дължима сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3164,07 лв., или общо дължима сума в размер на 43 490,88 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявения иск по основание и по размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца да е участвал в описаното в исковата молба ПТП на 29.12.2011 г. Оспорил е обаче твърденията да е виновен за настъпването му и на свой ред поддържа, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се ударил почти челно в задната част на товарния автомобил, който бил навлязъл в дясната лента за движение.

Твърди, че по образуваното ДП № 1039/2011 г. на РУМВР Гоце Делчев била назначена автотехническа експертиза, която дала заключение, че водачът на товарния автомобил няма вина за настъпилото ПТП, и на това основание наказателното производство било прекратено.

Постановлението за прекратяване не било обжалвано, вкл. от пострадалото лице.

Поддържа обстоятелството дали е неправоспособен водач да има значение единствено към административно-наказателната му отговорност. В случая действията на застрахователя били от категорията на нарушение на принципа „Който плаща зле, плаща два пъти“.

Поддържа, че по правилата на НПК и НК, а и по ГПК, СГС и САС не следвало да разглеждат дела, без да е приложено образуваното ДП, като липсвали и доказателства от коя дата е влязло в сила решението на САС.

Въвел е възражение за погасяване на претенциите за лихви по давност.

Настоящата въззивна инстанция, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и пред двете инстанции, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Съобразно трайно установената практика на съдилищата /напр. Решение № 20/02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК и др./, регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая с оглед изложените твърдения в исковата молба и отговора по нея се налага безсъмнено да е предявен иск от застрахователя в упражняване на признатото му от закона регресно право основан на застрахователно събитие, настъпило при действието на КЗ, обн. в ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г, отм. с ДВ бр.102/29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г.

След като се твърди от самия ищец застрахователният договор с ответника да е сключен при действието на отменения КЗ, вкл. че застрахователното събитие е настъпило пак по време на действието на отменения КЗ, като единствено плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е извършено при действието на сега действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, се налага в случая приложения материален закон да е Кодексът за застраховане, в сила от 01.01.2006 г.

С тези уточнения въззивната инстанция приема, че действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

3

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

Решаващ състав приема, че обжалваното решение не е недопустимо, като постановено по непредявен главен иск, доколкото правното основание на иска се определя от съда, съобразно твърденията на ищеца и формулираното в логическа връзка с тях искане в исковата молба и в този смисъл фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба представляват основанието на иска, а петитумът определя вида и съдържанието на търсената съдебна защита.

Съдебната практика възприема след Решение № 45/20.04.2010 г. по т.д. № 516/2009 г. на ВКС, II т. о. константно разбирането, определянето на правната квалификация на иска да е задължение на съда при съобразяване, че при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес повдигнатият по конкретното дело правен спор следва да се разреши съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, обсъдят се релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи съответният материален закон.

Предвид изложеното решаващият въззивен състав нмира, че наведените твърдения от ищеца и формулирания от него петитум сочат на предявен иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./, във вр. с чл.213а КЗ /отм./ доколкото това е искът, с който застрахователят разполага, за да се защити срещу деликвента в случаите, в които е заплатил обезщетение на основание договор за застраховка „ГО“, вследствие на което по силата на закона встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.