Решение № 6570 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6570 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря М.а Д. Ружина като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20231100505814 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20082733/10.03.2023 г. по гр.д. № 47832/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 57-ми състав, Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати на „Ню Лего“ ЕООД, ЕИК 200778804, на основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева) – частична претенция от вземане в размер на 62 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от К. П. К., ЕГН **********, от смъртта на баща й П.К.К., ЕГН **********, вследствие на пътнотранспортно произшествие на 14.04.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ при 298+300 посока гр. София, поради виновното поведение на водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и което вземане е придобито въз основа на договори за цесия от 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., сключени между К. П. К., ЕГН **********0 – цедент, и „Ню Лего“ ЕООД, ЕИК 200778804 – цесионер, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано от 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати на „Ню Лего“ ЕООД, ЕИК 200778804, на основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева) – частична претенция от вземане в размер на 62 000 лв., 1 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от С. П. К., ЕГН **********, от смъртта на баща й П.К.К., ЕГН **********, вследствие на пътнотранспортно произшествие на 14.04.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ при 298+300 посока гр. София, поради виновното поведение на водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и което вземане е придобито въз основа на договори за цесия от 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., сключени между С. П. К., ЕГН ********** – цедент, и „Ню Лего“ ЕООД, ЕИК 200778804 – цесионер, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано от 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Бул Инс“ АД. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като в същата не става ясно общата сума от 5 000 лв., предявена частично по двата иска, по кой от договорите за цесия (от 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г.) се претендира – въз основа на двата или само на единия от тях, както и не е посочена каква част от вземането се претендира по всеки от договорите за цесия. Поддържа се, че по делото се е установило, че към момента на сключване на договорите за цесия двете цедентки не са били носители на прехвърляното право, тъй като са се били разпоредили с него в по-ранен момент. От това според жалбоподателя следва, че договорите не са породили прехвърлителен ефект, както и че същите са с невъзможен предмет и следователно са нищожни. Формулирано е оплакване, че първоинстанционният съд не е разпределил своевременно доказателствена тежест във връзка с направеното оспорване от ищеца на достоверността на датата на представените от ответника договори за цесия относно процесните вземания, като такава е посочена едва в мотивите на обжалваното решение.

Във връзка с това е отправено искане към въззивния съд да разпредели доказателствена тежест относно посоченото обстоятелство. Сочи се, че съдът не е указал на ответника, че следва да установи, че е платил обезщетения по споразуменията, които е сключил с цесионера „Източна Консултантска Компания“ АД. В тази връзка е направено искане за назначаване на съдебносчетоводна експертиза, която да установи дали са налице плащания по въпросните споразумения. Заявява се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание и размер.

Поддържа се, че по делото не са били събрани доказателства относно наличието на неимуществени вреди, претърпени от С. и К. К. от смъртта на баща им П.К.К., нито относно наличието на причинно-следствена връзка между неимуществените вреди и смъртта на П.К.К., следователно посочените обстоятелства не са били установени и неправилно съдът е достигнал до извод за наличието им. Развити са съображения, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък е имуществено право, чието възникване е свързано с личността на увредените, поради което прехвърлянето му противоречи на добрите нрави. Цитирано е решение от 2

03.11.2022 г. по т. д. № 1959/2021 г. на ВКС, с което е прието, че по силата на чл. 46 ЗА адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото, като такива сделки се явяват нищожни на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Сочи се, че дружеството-ищец е подставено лице на адвоката си – адв. К. Т.. В подкрепа на това твърдение се изтъква, че претенциите на пострадалите лица са предявени чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано от адв. С. Ч.. Според жалбоподателя е ноторно известно, че адв. Т. е част от екипа на посоченото адвокатско дружество, тъй като осъществява дейността си на адреса на дружеството. Сочи се, че на същия адрес е и адресът на ищеца – „Ню Лего“ ЕООД, като съдружник в него се твърди да е братът на адв. Ч.. Във връзка с установяването на тези обстоятелства е направено искане за допускане на разпита на С. и К. К., като се сочи, че неправилно СРС е оставил без уважение искането. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Ню Лего“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение по подробно изложени аргументи. Поддържа се, че исковата молба е редовна, тъй като са предявени частични искове за 5 000 лв. от вземания, всяко от които в общ размер на 62 000 лв., което е било прехвърлено с два договора. Развити са аргументи в подкрепа на тезата на ищеца, че не се установява цедентите С. и К. К. да са прехвърлили вземанията си в полза на трето лице, преди да ги прехвърлят в полза на ищеца. Обръща се внимание, че ответникът е извършил плащания за обезщетения по процесните щети, от което според ищеца следва, че ответникът не оспорва наличието на възникнали неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Поддържа се, че договорите за цесия са валидни, тъй като правото на обезщетение за неимуществени вреди е парично вземане, чието възникване не е свързано с личността на цедента, поради което същото е прехвърлимо. Сочи се, че договорите за цесии са възмездни и при сключването им не е нарушен принципът за еквивалентност на престациите.

Изразено е становище за недопустимост и неотносимост на наведеното с въззивната жалба твърдение, че ищецът е подставено лице на адв. С. Ч. и адв.

К. Т.. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно.

Същото е и допустимо, като въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. С определение № 20103186/23.04.2021 г. СРС е 3 съединил разглеждането на гр.д. № 47832/2019 г. и гр. д. № 47831/2019 г., като е постановил, че производството продължава под № 47832/2019 г.

Посочените две производства са образувани по искови молби на „Ню Лего“ ЕООД срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с които са предявени искове за сумата от 5 000 лв., частично от 62 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от К. П. К., респ. С. П. К., от смъртта на баща им П.К.К., причинена вследствие на ПТП от 14.04.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 297+300, за настъпването на което виновен е водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ******** - В.И.Й., който има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Бул Инс“ АД, което вземане в общ размер от 62 000 лв. пострадалите лица са прехвърлили на ищеца с договори за цесия от 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г.

Исковите молби са с идентично съдържание, като разликата между тях е единствено относно цедентите по претендираните от ищеца-цесионер вземания. В обстоятелствената им част се твърди, че К. П. К. и С. П. К. са претърпели неимуществени вреди от смъртта на баща им П.К.К., като в тази връзка на 20.06.2018 г. са предявили претенции пред ответното дружество за заплащането на обезщетение в размер на 200 000 лв. Сочи се, че на 10.05.2018 г. всяка от двете пострадали е сключила договор за цесия с ищеца „Ню Лего“ ЕООД, по силата на който е прехвърлила на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща част от дължимото й застрахователно обезщетение. Твърди се, че на 17.07.2018 г. пострадалите са сключили по още един договор за цесия с ищеца, по силата на който са му прехвърлили по още 12 000 лв. от вземанията си за застрахователно обезщетение, с което общият размер на прехвърлената в полза на „Ню Лего“ ЕООД от С. П. К. и К. П. К. част от вземанията им станал 62 000 лв. Заявява се, че цедентите са уведомили ответното дружество за извършеното прехвърляне на вземанията с уведомление, получено от ответника на 24.07.2018 г. Твърди се, че за претърпените неимуществени вреди ЗД „Бул Инс“ АД е платило на пострадалите лица застрахователни обезщетения в размер от по 160 000 лв.

Сочи се, че ответникът е следвало да плати сумата в размер на 62 000 лв. на ищеца-цесионер, а не на пострадалите лица, тъй като е бил надлежно уведомен за цесията.

Видно от съдържанието на обстоятелствената част на исковите молби, ясно е посочено, че с два договора за цесия пострадалите лица са прехвърлили на ищеца част от вземането си за обезщетение за неимуществени вреди срещу ответното дружество, като прехвърлената част от всяко вземане е в общ размер от 62 000 лв. С петитума на исковата молба ищецът претендира от ответника да му заплати 5 000 лв., представляващи част от общо прехвърлените с двата договора за цесия 62 000 лв. Предвид това въззивният съд намира, че ищецът недвусмислено и безпротиворечиво е посочил, че сумите се претендират въз основа на сключените два договора за цесия – от 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., а не само по един от тях, като всеки от исковете е за част от прехвърлената сума в общ размер на 62 000 лв. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че исковите молби са допустими и редовни, с оглед което обжалваното решение е допустимо.

4

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: настъпването на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 14.04.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 297+300, настъпило поради нарушаване на правилата за движение от водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ********, който е бил застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на което е настъпила смъртта на П.К.К., от което С. П. К. и К. П. К. са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания; надлежно прехвърляне в полза на ищеца на вземанията на С. П. К. и К. П. К. за претърпените от тях неимуществени вреди; уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземанията.