Решение № 481 от 21.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Велико Търново, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500603 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 324 от 18.03.2025 година по гражданско дело № 2701/2024г. на Районен съд – Г.О. е прието за установено по отношение на „К И И БГ БГ“ ЕАД – град С., че В. Б. С. не дължи на същото сумата в размер на 8 392.35 лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за кредит „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 08.08.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата за времето от 16.08.2008 година до пълното изплащане на задължението, 3 930.18 лева – неолихвяеми вземания и 742.90 лева – разноски, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 2375 от 17.08.2012 години по Ч.гр.д. № 1670/2012 година на Районен съд – Г.О., поради изтекла погасителна давност на вземането. Със съдебния акт първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на разноските по делото.

Недоволен от така постановеното решение са ответникът „К И И БГ БГ“ ЕАД – град С., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива съображения, че 1 първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Посочва, че не споделя становището на съдебния състав, относно началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност. Твърди, че погасителната давност е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изп. дело № 493/2012 година по описа на ЧСИ М. П., с която са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като първоинстанционният съд не е съобразил задължителните тълкувания, дадени в ТР № 2/2013 на ОСГТК, с което е прието, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае давност не тече. Посочва, че след образуването на делото, висящността е била поддържана с редица действия, прекъсващи както сроковете по ЗЗД, така и тези по ГПК. Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист на 07.08.2024 година е образувано ново изпълнително дело, по което взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като са възложени и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като на 06.11.2024 година са изпратени запорни съобщения до КАТ, до работодателя на длъжника и до няколко банки. Навежда доводи, че следва да се прави разграничение между понятията перемпционния и давностния срок. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски по делото за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният представител на въззиваемия заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност на обжалваното съдебно решение, което е съобразено с доказателствата по делото и практиката на ВКС. Навежда доводи за ненадлежна представителна власт на юриста на дружеството. Твърди, че не са извършвани никакви изпълнителни действия.

Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените от въззиваемия разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на „К И И БГ БГ“ ЕАД – град С. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В. Б. С. основава исковата си претенция по делото на чл. 439, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че срещу последния, заедно със съпругата му И.К. С.а е издаден изпълнителен лист от 17.08.2012 година по Ч.гр.д. № 1670/2012 година на ГОРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 201580704011724, което най-вероятно поради допусната 2 техническа грешка е посочено, че е от 2015 година, тъй като поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена през 2012 година. Посочва, че последното извършено изпълнително действие по така образуваното изпълнително дело е налагането на възбрана на 13.07.2017 година, както и че последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че въз основана същия изпълнителен лист по молба на „К И И БГ БГ“ ЕАД е образувано ново изпълнително дело № 616/2024 година по описа на ЧСИ Д. Колева, за което му е изпратена покана за доброволно изпълнение. Навежда доводи, че по отношение на вземанията по посочения изпълнителен лист е изтекла погасителната давност преди образуване на второто изпълнително дело. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на „К И И БГ БГ“ ЕАД, че ищецът не дължи на дружеството: сумата в размер на 8 392.35 лева – главница по договор за кредит с „Райфайзенбанк България“ АД от 08.08.2008 година, упомената в изпълнителен лист от 17.08.2012 година на ГОРС по Ч.гр.д. № 1670/2012 година като 4 290.84 евро, законна лихва в размер на 10841.49 лева за периода от 16.08.2012 – 24.10.2024 година, 3 930.18 лева - неолихвяеми вземания и 742.90 лева - разноски, поради погасяването им по давност. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представил на ответника развива съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че въз основа на издадения и посочен в исковата молба изпълнителен лист първоначално е образувано изп. дело № 493/2012 година на ЧСИ М. П.. Посочва, че 24.06.2013 година вземането е прехвърлено на ответника по делото въз основа на договор за цесия, като с молба от 09.11.2014 година ответното дружество е поискало да встъпи в изпълнителното производство, като е възложило на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ, с което давността е била прекъсната. Твърди, че служебният архив на ЧСИ П. е прехвърлен и предаден въз основа на заповед на Министъра на правосъдието от 05.05.2015 година към ЧСИ Н. Г., рег. № 807, и след прехвърлянето на архива производството срещу длъжника е продължило под № 1724/20215 година по описа на ЧСИ Н. Г.. Навежда доводи, че в последствие са извършвани редица действия по изпълнителното дело, подробно посочени в отговора на исковата молба, с които давността е прекъсвана. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Не е спорно по делото, а и видно от приложените по делото писмени доказателства по Ч.гр.д. № 1670/2012 година на ГОРС са издадени Заповед № 2375 от 17.08.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 17.08.2012 година в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – град С. срещу В. Б. С. и И.К. С.а, в условията на солидарност, за 3 сумата в размер на 4 290.94 евро, представляваща изискуема по Договор за банков кредит от 08.08.2008 година, 1 044.52 евро – представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода от 25.08.2009 година до 11.10.2011 година, включително, 964.95 евро, представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 25.09.2009 година до 15.08.2012 година, включително, законна лихва върху главницата от 4 290.94 евро за времето от 16.08.2012 година до изплащане на вземането и 742.90 лева – разноски по делото.

Въз основа на подадена молба, вх. № 5612 от 24.09.2012 година от кредитора Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – град С. до ЧСИ М. П., рег. № 715 при КЧСИ, на 24.05.2015 година е образувано изпълнително дело № 493/2012г. за събиране на сумите по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. До длъжника В. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 12.11.2012 година по реда на чл. 44, ал.

1 ГПК. Въз основа на подадена до съдебния изпълнител молба, вх. № 4976 от 18.09.2014 година /л. 55 от изпълнителното дело/ като взискател по делото е конституирано „К И И БГ БГ“ ЕАД – град С., поради сключен с първоначалния взискател Договор за прехвърляне на вземания от 22.08.2014 година, като конституираният взискател е възложил на ЧСИ на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е продължило под № 1724/2015 година по описа на ЧСИ Н. Д. рег. № 807 при КЧСИ. С молба, вх. № 5130 от 24.11.2015 година дружеството е поискало от съдебния да проучи имуществото на длъжника и при наличието на такова да бъдат предприети съответните изпълнителни действия, с молба, вх. № 856 от 29.01.2016 година е поискало налагането на запор върху вземане за аренда, получавано от длъжника, а с молба, вх. № 855 от 29.01.2016 година е поискало налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. С., получавано в „А.1.“ ЕООД и в „БКС – Г.О.“ АД, за което до последното е изпратено запорно съобщение от 16.03.2016 година. С молба, вх. № 5037 от 31.05.2017 година, дружеството е повторно поискало от съдебния изпълнил да проучи имуществото на длъжника и при наличието на такова да бъдат предприети съответните изпълнителни действия. С постановление от 11.07.2017 година на съдебния изпълнител /л. 140 от изпълнителното дело/ е наложена възбрана върху имоти на длъжника в село П., само върху 1/6 ид.ч. и е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. С молба, вх. № 7246 от 25.07.2017 година, дружеството е поискало от съдебния изпълнител да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника В. С. и при наличието на такива да бъдат предприети съответните изпълнителни действия. В тази връзка с постановление от 11.09.2017 година на съдебния изпълнител /л. 171/ са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „ПИБ“, „Пиреосбанк“ и „ОББ“. С молба, вх. № 4041 от 25.03.2019 година, 4 взискателят е поискал повторно от съдебния изпълнил да проучи имуществото на длъжника и при наличието на такова да бъдат предприети съответните изпълнителни действия, но такива не са предприети. С постановление от 03.06.2021 година изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 3, т. 8 ГПК и изпълнителният лист е върнат на взискателя по делото /молба от 28.10.2022 година/.

Въз основа на молба, вх. № 4329 от 07.08.2024 година, подадена от „К И И БГ БГ“ ЕАД – град С. е образувано изп. дело № 202472880400616 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728 на КЧСИ, като с молбата си взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника, както и му е възложил всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото е предявен от В. Б. С. срещу „К И И БГ БГ“ ЕАД – град С. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на вземания за главница и лихви по Договор за банков кредит от 08.08.2008, сключен с “Райфайзенбанк (Бъллгария)“ ЕАД – град С., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 17.08.2012 година по Ч.гр.д. № 1670/2012 година на Районен съд – Г.О.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.