Решение № 306 от 03.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Разлог, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100277 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от от М.И.К., ЕГН*, от г.Р., съд. адрес: г.Р., у.„Я.С.“№34, о.5, ч/з адв. М.П., против ТП на НОИ-Б., с адрес: г.Б., у.„Т.“№1, представлявана от Директора.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата има придобит трудов стаж в периода от 24.02.1983 г. до 02.02.1992 г. в КЗ„П.“-Р.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който възразява по отношение на допустимостта на иска. Възражението е обосновано с твърдението, че за ищеца не е налице правен интерес за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, тъй като не е представено удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при когото е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо и ли ФЛ, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

В СЗ ищецът ч/з процесуалния представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

Съдът намира, че депозираната ИМ е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган в законоустановения срок и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Съдът след като съобрази приложените по делото доказателства и закона, намери за установено от фактическа страна следното.

Видно от представеното и прието по делото като писмено доказателство Удостоверение №* от 06.02.2023 г., издадено от ТП на НОИ-Б., издадено на основание чл.30, ал.1, б.„г“ от Инструкция №5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, е че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца М.И.К., ЕГН*, трудов/осигурителен стаж за периода от 24.02.1983 г. до 02.02.1992 г. при работодател/осигурител КЗ„П.“-Р.

От писмо изх. №*/21.08.2024 г. от ДА„А.“, Д„РДА“-С., О„ДА“-Б. е видно, че в архива се съхраняват данни за ищцата в разгънато щатно разписание на служителите на ДКЗ„П.“-Р. от 01.01.1985 г. и протокол от ДКЗ„П.“-Р. от 16.06.1989 г., но ведомости, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж не се съхраняват, тъй кат осъщите са документи от справочен 1 характер и не се предават в държавни архиви.

От показанията на свидетелите Г.Б., Л.К., Д.Т. и М.П. се установява, че ищцата е работила в КЗ„П.“-Р. като „н-к слад“. Същата е постъпила на работа в предприятието през 1983 г. на 8 часов работен ден, като за положения труд е получавала съответното възнаграждение.

Свидетелите твърдят, че познават ищцата от КЗ, тъй като те също са работили там в периода от 1983 г. до 1992 г. Работното време било на 8-часов работен ден, при 5-дневна работна седмица.

По делото е представено копие от трудовата книжка на М.И.К., ЕГН*, от която се установява, че е работила в КЗ„П.“-Р. за периода от 1983 г. до 1992 г.

Представени са и копия от трудовите книжки на Л.К. и М.П. От същите се установява съответно, че Л.К. е работила в КЗ„П.“ в периода 1984 г. до 1989 г., а М.П. е работил в КЗ„П.“ (ДКЗ„П.“)-Р. в периода от 1986 г. до 1994 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

При липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон – Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че КЗ„П.“ (ДКЗ„П.“)-Р., е с прекратена дейност и няма правоприемник.

Съгласно приложимия ЗУТОССР е въведена отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск – липса на писмени данни за претендирания стаж.

Тази липса, когато работодателят е прекратил дейността си (какъвто е разглежданият случай), се установява с удостоверение, издадено от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж – чл.5, ал.2 от ЗУТОССР. В случая ищецът представя Удостоверение изх. №* от 06.02.2023 г. на ТП на НОИ-Б., имащо характер на документ по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР.

С оглед на гореизложеното, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, което обосновава неговата допустимост.

При така установените факти, от значение за спора съдът намира, че искът е изцяло доказан и основателен. Представените по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства представляват документи по смисъла на чл.5 и 6 от ЗУТОССР за това, че в посочения в тях период ищцата е работила в КЗ„П.“-Р. Тези документи представляват изходящи от работодателя и от други държавни учреждения документи, установяващи вероятността на трудовия стаж на ищцата в това предприятие и длъжността, на която е работила. От показанията на свидетелите се установява, че същата е работила на 8-часов работен ден и е заемала длъжността „н-к склад“ в процесния период от 1983 г. до 1992 г. От показанията на свидетелите - колеги на ищцата, безспорно се установява, че същата е работила в КЗ„П“-Р. през исковия период (1983 г. до 1992 г.).

Така при съвкупната преценка на доказателствата се налага извод, че събраните писмени изцяло кореспондират с гласните доказателства, които се кредитират от съда.

Предвид така изложеното съдът намира, че искът следва да се уважи, като бъде признато за установено в отношенията м/у страните, че ищцата е работила и има придобит трудов стаж в периода от 24.02.1983 г. до 02.02.1992 г. в КЗ„П.“-Р., при пълно работно време от 8 часа, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. А съгласно чл.9, ал.1 от ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца, поради което държавна такса не следва да бъде определяна от съда.

По делото е обективирано нарочно искане за присъждане на разноски (адв. възнаграждение) в полза на ищцата. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълк. решение №2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. №2/2015 г., ОСГК, в производството по чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. В конкретния случай 2 ищецът е представил доказателства, че е извършила разноски за адв. възнаграждение и е поискала своевременно присъждането им. С оглед изложеното в случая са налице всички предпоставки на ищцата да бъдат присъдени направените в първоинстанционното пр-во разноски за адв. възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ-Б., с адрес: г.Б., у.„Т.“№1, представлявано от Директора, че М.И.К., ЕГН*, от г.Р., е работила в КЗ„П.“-Р. на длъжност „н-к склад“ и има придобит трудов стаж в периода от 24.02.1983 г. до 02.02.1992 г., при пълно работно време от 8 часа, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране и се включва в общия осигурителен стаж.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ТП на НОИ-Б., с адрес: г.Б., у.„Т.“№1, представлявана от Директора, да заплати на М.И.К., ЕГН*, от г.Р., сумата от 1`000.00 лв., за сторени в производството съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3