Решение № 2567 от 18.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2567 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100512971 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №13656 от 10.07.2024г., постановено по гр.дело №52654/2023г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в,“Уиз Еър Унгария“Црт, с №01-10-140174, действащ чрез „Уиз Еър Унгария“Црт- клон България, ЕИК 200830927, е осъдено да заплати на „ЕърХелп Германия“ГмбХ, регистрирано под №HRB196015 в ТР на Федерална Република Германия, на основание чл.7, пар.1, б.„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г., вр.чл.99 от ЗЗД, сумата от 800 евро- обезщетение по чл.7 от Регламент (ЕО) 261/2004г. на ЕП и на Съвета, за закъснение на полет №W6 4413 от 13.07.2023г. с повече от три часа по направление гр.София (България)Аликанте (Испания), с планирани час на излитане 18,15 часа и час на пристигане 20,50 часа, съгласно резервация №AF3BJM, които вземания за обезщетение са прехвърлени от пътниците И.П. и Д.П. (всеки по 400 евро) на ищеца, ведно със законната лихва от 26.09.2023г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати и 550лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че процесният полет е забавен при излитането и пристигнал със закъснение от 3 часа и 41 минути на летището в Аликанте, поради обективни причини- сблъсък с птица в предходен полет и наложени ограничения от контрола на въздушното движение поради лоши метеорологични условия по маршрута. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска и разноски за 1 двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.

По делото е безспорно установено от представените пред първоинстанциония съд писмени доказателства, че между цедентите и ответника са били сключени валидни договори за въздушен превоз на пътници, с редовен полет на ответника W6 4413 от 13.07.2023г. по направление гр.София (България)- Аликанте (Испания), с планирани час на излитане 18,15 часа и час на пристигане 20,50 часа. Не се спори и относно обстоятелството, че полетът е осъществен на същата дата, но е излетял в 22,30 часа и е пристигнал на летището в Аликанте с 3 часа и 41 минути закъснение. Следователно съгласно разпоредбата на чл.7, пар.1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. пътниците имат право на обезщетение в размер на по 400 евро всеки от тях, доколкото разстоянието между началната и крайната точка на полета е над 1500 километра, което също е безспорно. За да откаже изплащане на обезщетение ответникът се позовава на разпоредбата на т.14 от мотивите за приемане на горепосочения Регламент, а именно:

„задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива 2 обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. В случая ответникът конкретно твърди, че самолетът с който трябвало да бъде извършен процесният полет, бил засегнат от удар с птица при предишен полет, което е извънредно обстоятелство и е наложило техническа проверка преди извършването на следващи полети. Настоящият състав приема, че по делото безспорно се установява от представените от ответника писмени доказателства твърдяното от него събитие- самолетът, с който е било планирано да се извърши процесният полет, е бил засегнат от удар с птица при предишен полет. Не може обаче да бъде направен извод, че въз основа на така установените обстоятелства е налице в случая някоя от хипотезите на т.14 от мотивите към горепосочения Регламент и въздушният превозвач следва да бъде освободен от отговорност и заплащане на обезщетение. От една страна, съгласно горепосочената т.14 извънредните обстоятелства следва да са настъпили по отношение на конкретния полет, но не и на предходен полет със същия самолет, както е в настоящия случай. От друга страна не може да се приеме и че ударът с птица сам по себе си представлява извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента, доколкото такива са сравнително често явление по всички натоварени летища. По-скоро се касае за предвидимо, регулярно появяващо се във въздушния превоз препятствие, което въздушният превозвач следва да предвиди и да осигури необходимия резерв от време между полетите на един самолет (или съответно достатъчен брой резервни машини), така че да е възможно да превози пътниците с които е сключил договор за превоз дори и при появата на такова обстоятелство.

Изложените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи относно наложени от ръководството на въздушното движения ограничения във връзка с влошени метеорологични условия по маршрута на процесния полет, са заявени едва с въззивната жалба и настоящият състав приема, че същите са преклудирани.

Предвид изложеното, тъй като между страните не се спори относно наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, а възражението на ответника за възникнали извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност, е неоснователно, предявеният иск подлежи на уважаване изцяло, ведно със законната лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски за адвокаско възнаграждение в размер на 456 лева или 233,15 евро, които следва да му се присъдят изцяло.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

3

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №13656 от 10.07.2024г., постановено по гр.дело №52654/2023г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в.

ОСЪЖДА “Уиз Еър Унгария“Црт, с №01-10-140174, действащ чрез „Уиз Еър Унгария“Црт- клон България, ЕИК 200830927 да заплати на „ЕърХелп Германия“ГмбХ, регистрирано под №HRB196015 в ТР на Федерална Република Германия сумата от 233,15 евро /456 лева/ - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4