Решение № 3583 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3583 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330116597 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. И. А., ЕГН **********, против С. П. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в началото на месец януари 2022 г. страните се запознали на улицата, в близост до *********. От 05.01.2022 г. започнали да поддържат интимни отношения. Твърди се, че ответницата започнала да споделя лични проблеми от семеен и финансов характер- че е самотна майка и живее с родителите си, които я били заплашили, че ще я изгонят, заедно с детето й, ако не им плати тока. Ищецът й съчувствал и затова й помагал с различни парични суми през първите 15 – 20 дни от тяхната връзка, без да поиска разписка. Твърди се, че ответницата започнала да увеличава размерите на исканите от него суми, поради което на 21.01.2022г. ищецът отказал да й дава повече пари.

Тогава тя му подписала разписка, че ще му върне сумата от 3000 лева, на два пъти по 1500 лева, като първият падеж бил 20.02.2022 г., а за другата половина падежът бил: 21.04.2022 г..

Впоследствие, ответницата му казала, че е бременна и се нуждае от 700 лева, за да направи аборт. Ищецът първоначално й отказал да й даде исканата сума, но ответницата започнала да го заплашва и изнудва, поради което и, ищецът й дал още 300 лева срещу разписка на 13.02.2022 г. и с уговорката да му ги върне след един месец, т.е. на 13.03.2022 г.

На 19.02.2022 г. ответницата поискала сумата от 200 лева и тъй като била много настоятелна и убедителна, ищецът отново й дал исканата сума срещу разписка, с уговорката, че след като започне работа като помощник-кухня в *********, ще му върне сумата на първа заплата, или падежът бил 31.03.2022 г..

Твърди, че до 10.03.2022 г. поддържали връзка, но след тази дата ответницата спряла да се обажда и да вдига телефона си, тъй като ищецът категорично отказвал да й дава вече пари.

Твърди, че освен 3500 лева, с три разписки, е давал и други парични суми, но без разписка, които не претендира.

Твърди, че подал жалба до Районна прокуратура – Пловдив срещу ответницата за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК /за измама/, по която била образувана преписка пр. пр. № 1

******/2022г., която с Постановление от 06.10.2022 г. била прекратена с отказ да се образува досъдебно производство, тъй като ответницата признала, че дължи сумите по трите разписки и има намерение да ги върне.

Предвид изложеното се моли за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3500 лева, от която: 3000 лева – главница, предоставена по силата на сключен между страните устен договор за заем от 21.01.2022 г.; 300 лева – главница, предоставена по силата на сключен между страните устен договор за заем от 13.02.2022 г., 200 лева – главница, предоставена по силата на сключен между страните устен договор за заем от 19.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.11.2022г., до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С. П. С..

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г. ответникът С. С., с молба, депозирана преди провеждането му, оспорва исковата молба. Заявява, че с ищеца е била в интимна връзка, както и, че никога не било коментирано между тях, че ще се сключи устен договор за заем. Заявява, че ищецът никога не е искал да му връща пари, а й е помагал с огромно желание. Тогава били приятели, затова той й помагал безвъзмездно, щом се разделили, явно той се е ядосал. Оспорва да е имало устни заеми, заявява че това били помощи, които ищецът й е давал. Заявява още, че ако иска да му ги връща, ще го направи, когато може.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидни правоотношения по договори за заем от 21.01.2022 г. – за 3000 лева, от 13.02.2022 г. – за 300 лева и от 19.02.2022 г. – за 200 лева, сключени с ответника, по които договори е изпълнил задълженията си да предаде заемната сума на ответника. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заемните суми, че е настъпил падежът за връщането им, както и да установи вземането си и по размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил търсените суми.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника С. П. С., последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. /В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о./. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК 2 отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.

По делото като писмени доказателства са приети три броя Разписки от 21.01.2022 г., от 13.02.2022 г. и от 19.02.2022 г. /л.6-8/, издадени от С. П. С. в полза на К. И. А., както следва:

1/ Разписка от 21.01.2022 г., в която С. П. С. е декларирала, че „дължи на К. И. А. сумата от 3000 лева, като до 20.02.2022 г. ще върне половината от дължимата сума, за три месеца ще върне другата половина от парите“;

2/ Разписка от 13.02.2022 г., в която С. П. С. е декларирала, че „взима на заем от К. И.

А. сумата от 300 лева, които ще върне в срок от един месец“;

3/ Разписка от 19.02.2022 г. С. П. С. е декларирала, че „взима от К. И. А. сумата от 200 лева“.

По делото като писмено доказателство е прието и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.10.2022 г. на прокурор в Районна прокуратура – гр.

Пловдив /л.12-13/, с което е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена прокурорска преписка № ******/2022 г. по описа на РП – Пловдив, образувана по жалба от К. И. А. против С. П. С., тъй като, от една страна, е прието, предвид обясненията, дадени в хода на проверката от С. С., като е заявила, че всичко описано в жалбата на А. е вярно, като е допълнила, че при първа възможност ще започне да се издължава на кредитора си, а от друга – не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, в частност измама по чл. 209, ал. 1 НК, доколкото се касае за неизпълнение на договорни отношения.

От събраните по делото доказателства – три броя Разписки от 21.01.2022 г., от 13.02.2022 г. и от 19.02.2022 г., съдът приема за безспорно установено, че между страните са сключени три договора за заем, като ищецът К. И. А. е предоставил в заем на ответника С.

П. С., сумата в общ размер на 3500 лева, от които: 3000 лева - на 21.01.2022 г., 300 лева – на 13.02.2022 г. и 200 лева – на 19.02.2022 г.

От съдържанието на процесните разписки, безспорно се установява, доколкото самата заемателка заявява, както, че е получила изцяло и в брой от заемодателя дадените в заем суми в общ размер на 3 500 лева, от които: 3000 лева – на 21.01.2022 г., 300 лева – на 13.02.2022 г. и 200 лева – на 19.02.2022 г., така и, че същите са получени като заем.

Посочените изявления, както и липсата на спор относно тяхната автентичност (авторство) сочат недвусмислено, че заемните суми в общ размер от 3 500 лева, са били реално предадени от ищеца, съответно получени от заемателя - ответник, към деня на сключване на трите устни договори за заем.

Ответницата не доказва, а дори и не твърди, че е върнала заемните сума изцяло или отчасти.

Предвид изложеното, съдът приема от правна страна, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по три устни договори за заем, както следва: ищецът е предал на ответника сумата от 3 000 лева на 21.01.2022 г., като срокът на договора е изтекъл на 21.04.2022 г. и е настъпило задължението за заемателя да върне тази сума; ищецът е предал на ответника сумата от 300 лева на 13.02.2022 г., като срокът на договора е изтекъл на 13.03.2022 г. и е настъпило задължението за заемателя да върне тази сума;

3 ищецът е предал на ответника сумата от 200 лева на 19.02.2022 г. Макар, в последната разписка да не е посочен падеж за връщането й, то съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД – ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата, каквато представлява депозираната искова молба в съда – 16.11.2022 г.

Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.

3 ГПК. Ето защо и, съдът приема, че в хода на делото, е настъпило задължението на заемателя да върне на заемодателя – ищец и сумата от 200 лева.

Доколкото ответницата не доказа, че е върнала получените в заем суми, предявените искове в общ размер на 3 500 лева са доказани и следва да се уважат изцяло.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.46/ и доказателства за сторени такива в общ размер на 640 лева, от които: 140 лева – ДТ и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответницата.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** да заплати на К. И. А., ЕГН **********, следните суми: сумата от 3000 лева /три хиляди лева/ – главница, представляваща невърната сума по устен договор за заем от 21.01.2022 г.; сумата от 300 лева /триста лева/ – главница, представляваща невърната сума по устен договор за заем от 13.02.2022 г.; сумата от 200 лева /двеста лева/ – главница, представляваща невърната сума по устен договор за заем от 19.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.11.2022г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 640 лева /шестстотин и четиридесет лева/ - разноски за настоящото исково производство.