Решение № 58 от 08.05.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Етрополе, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20241830100570 по описа за 2024 година

Производство по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.2 и пр.3 ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.9 вр. чл.22 от ЗПК.

Ищецът М. И. Ю., от гр.Е***, чрез адв. Д. М. твърди в искова молба против ответника „Стик-Кредит“ АД, че е страна по Договор за кредит № 851449 от 02.07.2022 г. сключен с ответника. Съгласно чл. 1 от договора, кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 950 лева, а кредитополучателят – да върне сумата от 1 361.43 лева, съгласно условията на договора. ГПР по кредита бил в размер на 32.92 %, а ГЛП в размер на 28.8 % при срок на кредитната линия 24 месеца. В чл.27 от Договора за кредит било предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. В тази връзка на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 2 057.17 лева, т.к. не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало да върне е 3 418.60 лева. Ищецът е заплатил всички дължими суми по договора, включително определената неустойка.

Твърди се, че процесния договор страда от пороци и същият е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 предл.2-ро от ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, като ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Посочва, че действително на 02.07.2022 г. между ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД като кредитор и ищеца като потребител по смисъла ЗПК бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 851449, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв., която сума била дължима заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата ответното дружество предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание по негова банкова сметка в „Уникредит Булбанк“. Следвало да се има 1 предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосочения договор била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани в договора, можело да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосочения договор била нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави ответникът излага следното: процесният договор бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата бил посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит" АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние" /ОУ/, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намирали и били общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Съгласно приложимите ОУ, страните чрез размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, чрез уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ" АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или чрез кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления, осъществявали комуникацията помежду си. Комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца, чрез действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването можело да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставял на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В раздел 2 „Термини и Понятия" на ОУ било посочено, че „Идентификационен номер" представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат – заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.

Страните се съгласявали, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер били изявления на заявителя. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят можел да създаде т.нар. „Личен акаунт". Съгласно ОУ „Профил/ Електронен профил/" представлявал „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща, посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора. В допълнение се сочи, че в ОУ било посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил" и електронна поща от потребителя представлявали електронен подпис, на който била придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество. На 02.07.2022 година чрез създаденият от ищеца личен профил, същият попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението били въведени следните данни – три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението бил посочен и така нареченият „Идентификационен номер". След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натискал бутон „Вземи парите", което действие било потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите", на Потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит като ако е съгласен с неговото съдържание, потребителят натискал бутона „Подпис", с което действие последният давал своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. След одобрението на подадената Заявка от страна на ответника „СТИК- КРЕДИТ" АД за отпускане на сумата, посочена от ищеца на електронна поща, посочена от него в Заявката, били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 851449 от 02.07.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен 2

Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 02.07.2022 г. година ищецът бил натиснал бутона „Подпис", с което последният изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД и ищеца като кредитополучател на 02.07.2022 г. година бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 851449. Сключването на договора във формата на електронен документ, според ответника, било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение и въпреки, че такава неустойка не била начислявана и събирана от дружеството, ответникът намира тази клауза за валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. На първо място посочва, че съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлявала самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗЗД, като същата можело да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит и по отношение на нейната действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а ЗЗД. За да възникнело задължение за неустойка, било необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства били налице в настоящия случай. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена, а именно непредоставяне на обезпечение по договора. Неустойката била винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се начислила.

С оглед на това било нормално в случай че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това била присъщата за нея функция. В случая, неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, ГО, при определяне, дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следвало да вземе в предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполагал и заемателят по Договора. Видно от Договора било, че неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не бил предоставил обезпечение, като ако такова се предостави впоследствие - същата спирала да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.

Ответникът счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит бил посочен вече изчисленият размер, обхващащ целият период на договора, изпълнявал предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно разместване на блага. Неустойката освен обезщетителна функция имала и други функции обезпечителна и санкционна, като целта била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция", т.к. нямало данни за ответника да са настъпили вреди били противоречащи на закона и на установената 3 съдебна практика. Неустойката имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай щял да носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите били предполагаемо, макар и кредиторът да не трябвало да доказва техния размер. Въпреки това вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение били очевидни. С оглед на непредоставянето на обезпечение, кредиторът бил лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес. Основната цел на уговорената неустойка бил да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели, предвидени с неустойката целели да реализират точното изпълнение и ако то не се постигне - да санкционират за неизпълнение, както било в настоящият случай. Така, според ответника, задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение били валидни и не противоречали на добрите нрави. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като нямало въведено ограничение и на максималният размер, като дори било прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размера на главното задължение, доколкото по големият размер на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника и същият не можел да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави.