Решение № 126 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000503096 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260030 от 06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 13827/2020 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника – Прокуратурата на Република България да заплати на А. Г. П., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 304а. във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което е прекратено с определение от 18.12.2015 г. по н.о.х.д. № С- 17/2015 г., постановено от Софийски градски съд, на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ от НПК, която хипотеза по правни последици е приравнена на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК прекратяване на наказателното производството поради това, че деянието не е доказано, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150 000 лева, както и акцесорния иск за присъждане на законната лихва, за периода от от 19.12.2015 г. до 14.12.2017 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати:

1

- на А. Г. П., ЕГН **********, на основание 789, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, направените деловодни разноски, в размер на сумата от 10 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 946 лева;

- по сметка на Софийски градски съд разноски за вещо лице, в размер на сумата от 300 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца А. Г. П., ЕГН ********** в ЧАСТТА, в която е отхвърлен главния иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 30 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева и в частта, в която е отхвърлен акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимущественти вреди, за периода от 19.12.2015 г. до 14.12.2017 г. с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, вследствие на продължилото повече от пет години наказателно преследване за извършено от него тежко умишлено престъпление, което е попречило да води нормален и пълноценен личен живот и за професионалната му реализация.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 30 000 лева до пълния размер на предявения иск от 150 000лева, ведно с законната лихва, считано он 19.12.2015 г.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Софийска градска прокуратура в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял вреди от воденото наказателно преследване, което съдът неправилно е прекратил по реда на чл.

369, ал. 4 /отм./ от НПК, а това основание по своите правни последици не може да се приравни с основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

Моли възивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са обичайните при всяко 2 едно наказателно преследване и да отхвърли главния иск, за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния предявен размер.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – А. Г. П., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че през 2010 г. работел като младши агент ІІІ - та степен на длъжност „експерт“ в сектор „К - 22” /Прокуратура и следствие/ и отдел „К - 2” /Съдебна власт/ към Специализирана дирекция „К” /Противодействие на корупция/ в Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/.

През 2010 г. срещу него било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 304 от НК.

На 17.11.2010 г. с постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура бил задържан за срок от 72 часа.

На 18.11.2010 г., около 01:30 часа по искане на разследващия орган с полицаи е влязъл в дома си, при което събудил съпругата си, която не се чувствала добре, тъй като през деня на 17.11.2010 г. била на манипулация за „инвтиро“ процедура по изваждане на яйцеклетка в клиника „Малинов”.

Разследващият полицай иззел предоставената по договор за кредит парична сума за тази процедура, поради която последната останала недовършена.

На 20.11.2010 г. бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

3

Същият ден му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която мярка на 04.02.2011 г. с определение на наказателния съд е била изменена в „парична гаранция“, в размер на сумата от 5 000 лева.

Определението е било протестирано от прокуратурата и е влязло в сила на 08.02.2011 г.

В периода на задържането под стража неговата съпруга получила нервно разстройство и приемала медикаменти в продължение на месеци, а той получил тежка бъбречна криза, за която не му била оказана медицинска помощ.

Непосредствено след привличането му в качеството на обвиняем било образявано дисциплинарно производство и бил уволен като служител на ДАНС с мотив, че с поведението си е уронил престижа на професията, дало повод за множество медийни публикации.

На 01.04.2013 г. с постановление на прокурор при СГП наказателното производство срещу него било прекратено в цялост за престъплението по чл.

282 от НК и за престъплението по чл. 304 от НК.

С постановление на горестоящият прокурор при Софийска апелативна прокуратура е потвърдено постановлението на СГП в частта за престъплението по чл. 282 от НК и отменено по отношение на престъплението по чл. 304 от НК.

На 04.07.2014 г. е бил привлечен като обвияняем само за престъпление по чл. 304 от НК.

На 13.10.2014 г. Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт, с който той и втория съучастник Е. Н. Д. са обвинени в извършване на престъпление по чл. 304а., пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 304, ал. 1, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Образувано е н.о.х.д. № С- 213/2014 г. по описа на Софийски градски съд, който с разпореждане от 08.01.2015 г. е прекратил съдебното производство.

Разпореждането е било протестирано и потвърдено с определение, постановено по в.н.ч.д. № 3/2015 г. отг Апелативен съд София.

На 10.02.2015 г. делото било върнато на СГП, която на 12.03.2015 г. отново внесла обвинителен акт срещу същите обвиняеми лица за същите 4 престъпления.

Образувано било н.о.х.д. № С -17/ 2015 г. по описа на СГС, който в закрито открито съдебно заседание на 18.12.2015 г., поради установени множество съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство прекратил наказателното производство по отношение на него, на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ от НПК.

Определението е в сила, считано от 18.12.2015 г.

Ищецът твърди, че задържането му под стража било широко оповестено в националните медии, което прекратило неговата професиоанална кариера, уронило неговото добро име в обществото, поставен бил изолация от бивши колеги и приятели, спрял да посещава големи магазини, кина и театри.

Воденото наказателно преследване се отразило негативно на неговото здраве с получен микроинсулт по време на управление на МПС и увредени бъбреци.

Назателното преследване се отразило негативно на опитите му да доведе докрай започналата „инвитро“ процедура.

Нямал доходи, поради което му били предоставени два банкови кредита.

Поискал от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2015 г.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Република Българоия подал отговор на исковата молба /л. 189/, с който оспорил основателността на исковете и пооискал да се отхвърлят с доводи, че:

- последиците от прекратяването на наказателно производство по реда на чл. 369 от НПК /в редакцията към 2015 г./ от съда не са идентични с последиците на прекратяването на наказателното производство от прокурора, по реда на чл. 243 от НПК, по причина, че дейнието не е не е извършено или не е престъпление, или обвинението не е доказано;

- ищецът не е претърпял вреди от воденото против него наказателно преследване;

- привличането му в процесуалното качество на обвиняем е било съобразено с разпоредбите на НПК, а мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била взета от съда;

- наказателното преследване не е било предмет на медийни публикации;