Определение № 855 от 09.09.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. Габрово, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500529 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ЕАД „Д. М.“, чрез адв.М.,процесуален представител на ищцата Д. Ц. И., частна жалба против определение №941 от 08.07.2025г. по гр.д.№436/2024г. по описа на РС Габрово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се увеличи адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ от 200лв. на 480лв. с ДДС.

В жалбата се излагат доводи, че присъдения размер от 200лв. редуцирал значително минималния праг по НМРАВ за искове до 1000лв., който бил – 400лв. без ДДС. Присъденият размер говорел за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не бил справедлив.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите доказателствата по делото, прима следното:

1 на страните и

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв.Д.

М. за изменение на решение № 216 от 27.05.2025г. по гр.д.№ 436/2024г. на РСГаброво в частта за разноските. Съдът е приел, че по делото е предявен един иск ,с цена по-ниска от размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Същото е определено при съобразяване практиката на СЕС и ВКС, както и с фактическата и правна сложност на делото .

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция.

Съгласно решение на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика,предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата начл.38,ал.2 ЗА. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство.

В случая присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в размер на 200лв. е съобразено с защитавания материален интерес - частичен иск за 1 лв.от общо 100 лв. ,това, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, обема на осъщественото процесуално представителство от адв. М. с изготвените молби и становища, без явяване в проведените съдебни заседания по делото.

С оглед на това молбата по чл.248 ГПК за определяне на по-високо възнаграждение от присъденото от 200лв. се е неоснователна, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №941 от 08.07.2025г. по гр.д.№ 436/2024г.

2 на РС Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. Габрово, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500529 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ЕАД „Д. М.“, чрез адв.М.,процесуален представител на ищцата Д. Ц. И., частна жалба против определение №941 от 08.07.2025г. по гр.д.№436/2024г. по описа на РС Габрово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се увеличи адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ от 200лв. на 480лв. с ДДС.

В жалбата се излагат доводи, че присъдения размер от 200лв. редуцирал значително минималния праг по НМРАВ за искове до 1000лв., който бил – 400лв. без ДДС. Присъденият размер говорел за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не бил справедлив.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите доказателствата по делото, прима следното:

1 на страните и

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв.Д.

М. за изменение на решение № 216 от 27.05.2025г. по гр.д.№ 436/2024г. на РСГаброво в частта за разноските. Съдът е приел, че по делото е предявен един иск ,с цена по-ниска от размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Същото е определено при съобразяване практиката на СЕС и ВКС, както и с фактическата и правна сложност на делото .

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция.

Съгласно решение на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика,предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата начл.38,ал.2 ЗА. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство.

В случая присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в размер на 200лв. е съобразено с защитавания материален интерес - частичен иск за 1 лв.от общо 100 лв. ,това, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, обема на осъщественото процесуално представителство от адв. М. с изготвените молби и становища, без явяване в проведените съдебни заседания по делото.

С оглед на това молбата по чл.248 ГПК за определяне на по-високо възнаграждение от присъденото от 200лв. се е неоснователна, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №941 от 08.07.2025г. по гр.д.№ 436/2024г.

2 на РС Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: