Решение № 119 от 02.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. ХАСКОВО, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500089 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на адв.

З. Д., пълномощник на С. К. С. от гр. ***.

С Решение № 350 / 14.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1619/2023 г.

РС Димитровград отхвърлил предявеният от С. К. С., ЕГН **********, от гр.

*** иск за признаване за установено, че М. С. П., ЕГН **********, от гр. *** му дължи сумата в размер на 5380 лева, която представлява извършени строителни дейности, неразплатена част от общата сума, за периода от 01.09.2022 г. до 21.12.2022 г. по уговорка за извършване на цялостен ремонт в обект, като тази сума от 5380 лева, представлява неразплатената част за извършване на последния етап от строителни дейности по предварителна уговорка между страните, представляваща довършителни дейности по посочения обект по пера, а именно: саниране на фасада 60 кв.м. по 30 лева за квадратен метър - общо 1800 лева; изграждане на ВиК - 880 лева; полагане на ел.инсталация - 750 лева; изграждане на стълбище - 650 лева; полагане на гипсокартон - 800 лева; извършване на зидария външна и вътрешна - 500 лева, 1 като стойността включва материали и труд; както и сумата от 90.00 лева, която сума представлява лихва за забава от датата на приключване на строителните дейности 21.12.2021 г. до датата на образуване на делото в съда 05.10.2023г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по ч.г.д.№1349/23г.по описа на РС-Димитровград 5.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил С. К. С. да заплати на М. С. П. сумата в размер на 700 лева - разноски за настоящото производство.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът С. С., който чрез пълномощника си адв. Д., обжалва в срок. Счита,че постановеното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди,че по делото е безспорно доказано извършените ремонтни дейности от страна на ищеца и че тези, предмет на исковата претенция, не са заплатени. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. К., пълномощник на въззиваемата М. П., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Димитровград решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски .

В съдебно заседание въззивникът не се явява. С писмена молба вх. № 3129/17.03.2026 г. адв. Д. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи. Поддържа искането за заплащане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. К. оспорва подадената въззивна. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Димитровград решение е 2 правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 350 EUR, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.01.2026 г.

РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК , предявен от С. К. С. против М. С. П. за признаване за установено, че М. С. П. му дължи сумата в размер на 5380 лева, която представлява извършени строителни дейности, неразплатена част от общата сума, за периода от 01.09.2022 г. до 21.12.2022 г. по уговорка за извършване на цялостен ремонт в обект, като тази сума от 5380 лева, представлява неразплатената част за извършване на последния етап от строителни дейности по предварителна уговорка между страните, представляваща довършителни дейности по посочения обект по пера, а именно: саниране на фасада 60 кв.м. по 30 лева за квадратен метър - общо 1800 лева; изграждане на ВиК - 880 лева; полагане на ел.инсталация - 750 лева; изграждане на стълбище - 650 лева; полагане на гипсокартон - 800 лева; извършване на зидария външна и вътрешна - 500 лева, като стойността включва материали и труд; както и сумата от 90.00 лева, която сума представлява лихва за забава от датата на приключване на строителните дейности 21.12.2021 г. до датата на образуване на делото в съда 05.10.2023г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по ч.г.д.№1349/23г.по описа на РС-Димитровград 5.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателство, направените възражения и наведените доводи от страните. Въз основа на съвкупната им преценка е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и недоказан,поради което е отхвърлил същия. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направят изводи, различни от направените от решаващия съд.

Неоснователни са възраженията,че съдът не е обсъдил всички събрани по делото гласни доказателства и неправилно е кредитирал показанията на св.

3

И.П., син на ответницата. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на съвкупният им анализ е достигнал до извода,че искът е неоснователен и недоказан, поради което и го отхвърлил. В подкрепа на този извод е и заключението на назначеното по делото СТЕ. В това заключение са описани извършените ремонтни работи, тяхното количество и стойност в общ размер на 3905 лв. Не са установени други ремонтни работи, извън посочените. Няма спор, и в самата искова молба ищецът не отрича, че извършените ремонтни дейности са му били заплащани поетапно, като е получил от ответницата сумата от 9000 лв./ в тази връзка е и представената преписка на РП Димитровград/ . Доколкото не се установява извършване на други ремонтни работи, извън посочените в заключението на ВЛ, следва да се приеме, че с плащането на сумата от 9000 лв. ответницата изцяло е заплатила извършените ремонтни работи, вкл. труди и материали, поради което не следва да заплаща допълнително други суми. Ето защо предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен – извод, до който е достигнал и решаващият съд.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 350 / 14.11.2025 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 1619 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на М. С.

П., ЕГН **********, от гр. *** сумата от 350 EUR, направени по делото, пред въззивната инстанция разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.01.2026 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5