Решение № 305 от 29.08.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Костинброд, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100005 по описа за 2022 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца - М. А. И., ЕГН **********, чрез адв.

Р. И. срещу ответниците Г. И. Т., ЕГН ********** от гр. Своге и Б. К. С., ЕГН ********** от гр. Костинброд.

Иска, на основание чл. 33 от ЗС, да й бъде признато правото да а изкупи поземлен имот, находящ се в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение №°180/1964 г. на махала „Й..”, гр. Годеч, общ. Годеч, обл. Софийска, с площ от 660 кв. м., при съседи на имота, съгласно актуална скица: път, А. И. В. и бивш имот на АПК, ведно с изградената през 1984 годИ. /без необходимите строителни книжа/ паянтова жилищна постройка, със застроена площ от 21 / двадесет и един/ кв/м/, представляващ търпим строеж по смисъла на ЗУТ /ИМОТ/, за сумата от 7 000 лева.

Твърди, че с договор за продажба, с нот. акт № 160, том II, рег. № 2629, дело № 325 от 05.11.2021 г., ответницата Г. И. Т. е продала на ответника Б. К. С. посочения имот за сумата от 7 000 лева.

Твърди, че тази сделка е извършена без на нея като съсобственик да е било предложено да изкупи делът на отв. Т..

Твърди, че с отв. Т. са съсобственици на имота, като се позовава/твърди нищожност на договор за доброволна делба от 19.03.1984 г., сключен между наследодателите на ищцата и отв. Т., съответно А. В. и Б. В.а, с който договор се поделя имот, притежаван от И. М. – наследодател на страните по договора.

1

Твърди, че делбата е нищожна, като противоречаща на закона към този момент – чл.

61 и 62 от ЗТСУ, след като няма разработен проект за доброволна делба на поземлен имот.

Твърди, че за частите от жилищната сграда следва да има одобрен архитектурен проект, какъвто не е одобрен по реда на ЗТСУ, както и не е съответства на нормите за подялба на жилище.

Твърди, че в постройката има само един таван и едно мазе, достъпът до което се осъществява през частта на своя наследодател.

Твърди нищожност на делбата поради противоречие на закона, а евентуално на основание невъзможен предмет, приравнен на липсващ предмет, като твърди наличие на това при сключване на сделката.

Оспорва и нотариален акт № 28, том II, дело № 98/03.09.1984 г.

В съдебно заседание се представлява от упълномощения представител, който поддържа предявената претенция.

В едномесечния срок за отговор е постъпил и от двамата ответници, като се оспорва предявения иск, както и се твърди неяснота на претенцията.

Отговора на ответника Б. С. е подаден чрез упълномощен представител – адвокат И.

Л., като се оспорва предявения иск. Твърди се, че не става ясно дали е предявен иск за оспорване на нотариалния акт от 2021 г., както и на какво основание се оспорва нотариалния акт от 1984 г.

Счита за недопустимо обжалване на основание нищожност поради липса на предмет, като твърди, че липсата на проект не води до нищожност на делбата, а проекта е необходим при необходимост от преустройство.

Твърди, че жилищната сграда е построена през 1959 г., а фактически е разделена преди 17.05.1963 г., към който момент е било допустимо разделяне на жилища дори и да не отговарят на строителните правила.

В съдебно заседание ответника С. се представлява от упълномощения представите, който поддържа оспорването.

Отговора на ответника Г. Т. е представен от упълномощен представител – адвокат З.

Н., като се оспорва предявения иск. Не се оспорва твърдението за извършената сделка с нот. акт от 2021 г., като се посочва, че сградата е от 1959 г., като неправилно в нот. акт е обозначена като построена през 1984 г.

Твърди, че фактическо разделяне е извършено преди 17.05.1963 г. и е допустимо да не отговаря на нормите на чл. 62 от ЗТСУ. Счита, че делбата от 1984 г. има вещнопрехвърлително действие и е довела до прекратяване на съсобствеността, което счита за условие за иск с правна основание чл. 33 от ЗС. С този аргумент иска отхвърляне на иска.

Ответника Т. се представлява в с.з. от адвокат Н., която поддържа оспорването.

Страните ангажират писмени и гласни доказателства. По искане на ищцата е 2 допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза.

Всички страни претендират присъждане на разноски и представят списък.

От събраните по делото доказателства – писмени, и заключение на вещо лице съдът приема за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи.

Ответниците Т. и С. са страни по прехвърлителна правна сделка – договор за продажба, сключен във формата на нот. акт № 160, том II, рег. № 2629, дело № 325 от 05.11.2021 г., на нотариус К.. Ч.. При сключване на договора е представен констативен нотариален акт, издаден в полза на наследодател на ответницата Т. – Б. И. В.а, почнала през 2008 г., като са посочени няколко основания за придобиване на имота – наследство, делба и давностно владение. При изповядване на сделката, като приложения не са посочени декларации по чл. 33 от ЗС, или други доказателства за осъществяване на процедурата по тази разпоредба.

През 1983 г. е сключен договор за доброволна делба, съгласно който Б. В.а, в качеството си на наследник на И. В. Л. – М., почИ.л през 1974 г., като съгласно този договор Б. В.а придобива процесния имот.

Останалата половИ. от имота – земя и сграда е придобита с този договор от А. И. В., почИ.л през 2012 г., който е праводател по наследство за ищцата И..

Спорът между страните не се отнася толкова до редовността на прехвърлянето на правото на собственост от отв. Т. в полза на отв. С., след съгласно документите към 2021 г., когато е осъществена правната сделка по несъмнен начин отв. Т. е идентифицирана като едноличен и самостоятелен собственик на спорния имот и съответно не са били е необходими доказателства за предлагане на имота на съсобственик.

Спора между страните се ограничава само до твърдението на ищцата за нищожност на договора за доброволна делба, чрез оспорването на който същата се домогва до установяване на съсобствеността, съществувала преди 1983 г. и съответно да се счита, че отв. Т. е притежавала идеални части от правото на собственост над имота – земя и сграда и съответно да е било необходимо да осъществи процедура по чл. 33 от ЗС, предлагайки на останалите съсобственици да изкупят нейната част при условията, при които е осъществена сделката с отв. С.. В рамките на този спор е и възможността за извършване на сделки със реално обособени части от жилища, неотговарящи на нормативните изисквания ако реалното им обособяване и разделяне е оформено преди месец май 1963 г., до който момент са действали по-либерални изисквания.

По същество съдът намира че отговора на спорния въпрос за валидността на договора за доброволна делба следва да бъде даден отговор, че макар и да не са отговаряли на нормативните изисквания разделянето на сградата през 1983 г. е извършено в съответствие с реалното разделено ползване на жилищната сграда в предходен момент.

Основателно е възражението на ответника С., че архитектурен проект е необходим при необходимост от извършване на преустройство на сградата, за каквото нито един от свидетелите не посочва в каквато насока е т. 5 от ПП на ВС 7/1973 г., при което одобрен архитектурен проект е необходим, когато при разделянето се променя утвърдения проект.

Липсват доказателства за такъв предходен проект, който да е променен при делбата от 1983 г. Напротив, свидетелите посочват, че сградата има оформени два входа, като сградата е била ползвана както от общия наследодател, така и от наследодателите на страните, като наследодателката на отв. Т. е живяла там до смъртта си, докато ответницата и лично е живяла там като дете.

При липса на необходимост от архитектурен проект не може да се твърди нарушение 3 на закона в тази насока при сключване на договора за доброволна делба през 1983 г. съответно не може да се приеме нищожност на това основание на този договор.

Неоснователно е и твърдението за нищожност поради липса на предмет. Налице е реална жилищна сграда, на която разделено ползването от години преди извършване на делбата, като не може да се говори за липсващ предмет или за невъзможен предмет.

Принципно сградата не отговаря на изискванията за жилище както към момента на делбата, така и в настоящия момент, след като няма санитарни възли, няма течаща вода, както и няма тоалетна, няма реален таван а подпокривно пространство с достъп само от една страна, както и няма по смисъла на закона мазе, след като обозначеното такова е само с вход откъм едната разделена част..

Извън всичко останало съдът намира за крайно неудачно и лишено от здрав разум да бъде пренебрегвана волята и разпореждането на реалните ползватели и собственици на жилищната сграда, направено преди близо 40 години и неоспорено както от участниците в делбата, така и от техните наследници извън настоящия спор, възникнал след разпоредителната сделка на един от собствениците на имота.

Предвид изхода от делото ответниците имат право да получат обезщетение за направените разноски, поради което в полза на ответницата Т. бъде присъдено такова в размер на 250 лева, съгласно приложения договор за правна помощ, а на отв. С. бъде присъдена сумата от 840 лева съгласно списък за разноски и доказателствата за извършването им.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищцата М. А. И., ЕГН ********** срещу ответниците Г. И.

Т., ЕГН ********** и Б. К. С., ЕГН **********, за признаване на право по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността за изкупуване на поземлен имот, находящ се в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение №°180/1964 г. на махала „Й..”, гр. Годеч, общ. Годеч, обл. Софийска, с площ от 660 кв. м., при съседи на имота, съгласно актуална скица: път, А. И. В. и бивш имот на АПК, ведно с изградената през 1984 годИ. /без необходимите строителни книжа/ паянтова жилищна постройка, със застроена площ от 21 / двадесет и един/ кв/м/, представляващ търпим строеж по смисъла на ЗУТ /ИМОТ/, за сумата от 7 000 лева, при условията на договор за продажба, отразен в нот. акт № 160, том II, рег. № 2629, дело № 325 от 05.11.2021 г., сключен между ответниците.

ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ********** да заплати на Г. И. Т., ЕГН ********** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски по делото.

ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ********** да заплати на и Б. К. С., ЕГН ********** сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.

Препис от решението да се изпрати на ищцата и ответника С. чрез упълномощените представители, а на ответницата Т. лично.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

4

5