Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 84 от 29.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 87/2026
Вид
Определение № 84
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Стефан Илиев, Вера Чочкова, Стефан Милев

Цитирани разпоредби

  • чл.242 · Наказателен кодекс
  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. София, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600087 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Г. Я. срещу определение от 06.01.2026 г. постановено по н.ч.д. № 8321/2025 г.по описа на СГС,НО,22 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Я..Изтъква се,че същия е многократно награждаван, полагал е труд в мястото за лишаване от свобода и е дал доказателства за поправянето си.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

Г. Я. е турски гражданин осъден за извършено престъпление по чл.242 от НК на наказание пет години лишаване от свобода,което изтърпява при първоначален общ режим.Към 06.01.2026г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 3 години,3 месеца и 6 дни, от работа-5 месеца и 10 дни.Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 1 1 година,3 месеца и 14 дни.

Я. е за първи път в пенитенциарно заведение.

В периода,през който осъдения е на територията на СЦЗ е награждаван еднократно.Наказван е няколко пъти,като правно значение за настоящото производство има последното наказание от 26.09.2025г. ,когато е наказан с извънредно дежурство за срок от 7 дни.Устроен е на работа последователно в затворническата кухня,а впоследствие и като чистач на бл.2 ,ет.1,без нарушения на трудовата дисциплина.Освобождаван е от работа два пъти за несправяне с поставените му задачи.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 18 точки (нисък риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната е завишена на 24 точки/нисък риск/.

Фиксираните при осъдения проблемни зони към момента са общо четири- отношение към правонарушението,трудова заетост,начин на живот и обкръжение и умение за мислене.

Лишеният от свобода продължава да търпи наказанието при първоночалния общ режим.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се ,че при осъдения не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Г. Я. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.

Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на Я.,показват ,че той не е дал убедителни доказателства за поправянето си.

2

От посочените доказателства е видно ,че по време на престоя му в затвора рискът от рецидив не е коригиран,напротив повишен е от 18 на 24 точки.Осъдения е наказван повече от веднъж и макар предходните наказания да са заличени по силата на закона е несъмнен извода ,че поведението му в мястото за лишаване от свобода не е безукорно и се отличава с отхвърляне на режимните ограничения.Пример за това е скорошното му дисциплинарно наказание/ от септември 2025г/,допускането на което само по себе си поставя под съмнение необратимостта на корекционния процес при осъдения.

Награждаван е еднократно за близо тригоднишния си престой,което налага извода ,че липсва достатъчно усърдие и стремеж за поправяне.

Първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е заменен с по-лек.Т.е. осъдения не е наблюдаван извън условията на силно контролирана среда.

Налице са и четири дефицитни зони,сред които отношение към правонарушението и умения за мислене,което показва,че корекционата работа с осъдения следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение..

В обобщение на гореизложеното,САС намира ,че молбата на осъдения се явява преждевременна, като резултатът от настоящото производство по никакъв начин не обезценява положените от Я. усилия да се възползва от всички възможности,които затворническата среда предоставя,така че да се справи с предпоставките,довели до извършване на престъплението ,за които е осъден.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.01.2026 г. постановено по н.ч.д. № 8321/2025 г. по описа на СГС,НО,22 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Г. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3