Решение № 201 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110126051 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове от А. Б. Щ. срещу „И.Р.Б.“ ЕООД с правно основание както следва:

1/ осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал., пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4860,00 лв., представляваща изтеглени парични средства без основание чрез директен дебит и сумата от 320,85 лв., представляваща повторно платена наемна цена за наем на лек автомобил, марка „Р.“, модел „Т.“ 27.12.18/08.10, с peг. № С*******Б, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 08.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумите;

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 784,86 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за доброволно уреждане на спора /от които 175,20 лв. нот. такси за изготвяне и заверка на нот. покана до ответника съгласно фактура 64478 от 28.11.2024 г., 9,26 лв. разходи за куриерска услуга, 200,40 лв. нот. такси съгласно фактура 60816 от 03.12.2024 г. и 400 лв. адв. хонорар, заплатен във връзка с изброените действия/, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 08.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумите;

3/ осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 485,04 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 4860 лв. за периода от 12.08.2024 г. до 08.05.2025 г.; сумата от 11,43 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 320,85 лв. за периода от 30.01.2025 г. до 08.05.2025 г.; 25,97 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 784,50 лв. за периода от 06.02.2025 г.

1 до 08.05.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за наем на автомобил № 3857748 от 08.07.2024 г., ведно с общи условия към договора. Ищецът сочи, че във връзка със сключването на договора е направил плащане на наемната цена на лекия автомобил, заплащайки ваучер в размер на 213,40 евро през сайта на Booking.com за период от 08.07.2024 г. до 19.07.2024 г., като в текста на самия ваучер било посочено, че компанията за коли може да таксува повторно потребителя за наемната цена, в случай че не бъде показан разпечатан или електронен ваучер. Излага, че в деня на физическото получаване на автомобила - 08.07.2024 г. на място в офис на Дружеството на адрес: гр. София, Летище София - Терминал № 2, е представил хартиена разпечатка на ваучера и съобщил кода за потвърждението му. Въпреки това заплатил и допълнителна сума с Mastercard, в размер на 314,99 евро или 604,00 лв., като служител на Дружеството му обяснил, че платената сума включва: (1) повторно наемна цена за лек автомобил, марка „Р.“, модел „Т.“ 27.12.18/08.10, с peг. № С*****В, в размер на 164,05 евро или съответната равностойна сума от 320,85 лв.

/въпреки че наемната цена вече е била платена на основание ваучера /; (2) такса „Пълно покритие“ съгласно т. 67 до 70, включително от Общите условия към Договора и т. 5 на Раздел II. „Общи условия от Условията за наемане“ и (3) 50,00 евро еднократна такса за правото за преминаване на граница с автомобила в Гърция. В изпълнение на условията на Договора на същата дата при предаването на лекия автомобил от кредитната карта на ищеца бил удържан и депозит в размер на 1800 лева. Сочи, че за допълнителната такса „Пълно покритие“ в т. 67 от ОУ е предвидено, че: „Заплащането на тази допълнителна такса дава следните права в полза на Клиента: а) възстановяване на депозита в случай на щета или кражба; ... д) освобождаване от заплащане на административна такса при инцидент или пътно-транспортно произшествие“ В т. 5 на Раздел II. „Общи условия“ за същата такса било предвидено, че при заплатена такса „Пълно покритие“ наемателят се освобождава от отговорност при нанесена щета на автомобила, както и при щета от ПТП. Ищецът твърди, че по време на действието на Договора на територията на Гърция, в Община Кавала на светофар на Аг. Силас от Фондация „Прокопио“ на 16.07.2024 г. в 10:45 часа е настъпил инцидент - пътнотранспортно произшествие („ПТП“) с участието на наетия лек автомобил.

За инцидента бил съставен Протокол за пътнотранспортно произшествие от 16.07.2024 г., като ищецът извършил всички необходими действия във връзка с настъпилото събитие останал на местопроизшествието и съдействал на органите при установяването на причините и щетите от ПТП. В допълнение, уведомил незабавно Дружеството за настъпилия инцидент и му предоставил своевременно всички писмени доказателства, включително и Протокола за ПТП заедно със снимков материал към него, чрез мобилното приложение Viber още на 16.07.2024 г. На 19.07.2024 г. ищецът върнал лекия автомобил, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, но на същата дата, от кредитната му карта, тип „Mastercard Gold“ била задържана сума в размер на 4860 лв. без да бъдат посочени конкретните причини за това. На 16.08.2024 г. на ищеца била изпратена Фактура № 1000004514 от 19.07.2024 г., като в основание за задържане на сумата било посочено „ликвидиране на щети“. Допълнително му било обяснено, че след изясняването на обстоятелствата във 2 връзка с ПТП в Гърция, удържаната сума от 4860 лв. и депозита в размер на 1800 лв. ще му бъдат възстановени в срок не по-късно от 1 месец. Твърди, че със съдействието на Mastercard му е върнат единствено депозитът от 1800 лв., но удържаната сума в размер на 4860 лв. не била възстановена. Аргументира, че между страните е водена кореспонденция, от която ставало ясно, че отказът на ответника да върне сумата от 4860 лв. е свързан с отказ на застрахователя да плати обезщетение при твърдения, че става въпрос за умишлено деяние.

Твърди, че е поканил ответника да върне сумата с нот. покана, получена на 22.01.2025 г.

Излага, че на 03.02.2025 г. е изпратил покана за доброволно изпълнение по имейл до ответника, който на 06.02.2025 г. му отговорил, че сумите няма да му бъдат възстановени, както и че сумата в размер на 4860 лв., не е неправомерно задържана, а представлява „оторизирана транзакция за нанесените щети по автомобила, вследствие на саморазправа с друго лице на пътя и решението да се ударите в него, за да му покажете колко „опасен“ можете да бъдете при спречкване на пътя!“ Ищецът отново сочи, че е заплатил сума в размер на 604,00 лв., която включвала повторна наемна цена в размер на 320,85 лв. и такса „Пълно покритие“. Доколкото таксата „Пълно покритие“ била заплатена именно с оглед поемане на риска от настъпването на вреди върху имуществото, счита, че ответникът неправомерно е задържал сумата от 4860 лв. Навежда твърдения, че ответникът няма основание за задържане на сумата, като сочи и че ПТП е настъпило по вина на другия водач, а в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване и сочи, че другият водач не е пропуснал спрелия и намиращ се пред него лек автомобил, нает от ищеца и не осигурил достатъчно място за безопасното разминаване на двата автомобила. Излага, че е недоказано твърдението на ответника, че е претърпял вреди, т.к. не се установявало да е собственик на автомобила. Аргументира подробно, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение на ответника, не дава право на последния за задържане на процесната сума. Твърди, че многократно е изпращал покани до ответника за възстановяване на сумите, но плащане не постъпило. Излага, че с имейл от 02.08.2024 г. е поискал възстановяване на сумата от 4860 лв. със срок за изпълнение до 11.08.2024 г., респ. твърди, че считано от 12.08.2024 г. ответникът е изпаднал в забава. Досежно сумата в размер на 320,85 лв. твърди, че е поканил ответника да я възстанови с нот. покана, получена на 22.01.2025 г., като излага, че считано от 30.01.2025 г. ответникът е изпаднал в забава. С оглед изложеното претендира и мораторна лихва. Претендира и разноските в размер на 784,50 лв., от които 175,20 лв. нот. такси за изготвяне и заверка на нот. покана до ответника съгласно фактура 64478 от 28.11.2024 г., 9,26 лв. разходи за куриерска услуга, 200,40 лв. нот. такси съгласно фактура 60816 от 03.12.2024 г. и 400 лв. адв. хонорар, заплатен във връзка с изброените действия /за водена кореспонденция между страните и съдействие при изготвяне и изпращане на нот. покана/. Твърди, че с имейл от 03.02.2025 г. е поискал от ответника възстановяване на сумата от 784,50 лв., а последният отказал плащане, поради което претендира мораторна лихва считано от 06.02.2025 г. /датата на която ответникът е отказал плащане/. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

3

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за наем на автомобил, ведно с ОУ към договора. Сочи, че наемателят отговаря за всички вреди, причинени на наетата вещ през периода на действие на договора. Оспорва съществуването на документ – протокол за ПТП, който да отразява вината на другия шофьор. Аргументира, че дори и да съществува такъв документ, същият не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, доколкото отразява твърденията на участниците в ПТП-то. Развива съображения в насока, че механизмът на ПТП не се установява. Не оспорва, че е платена такса „пълно покритие“, но сочи, че ползването на услугите не е безусловно, като твърди, че в чл. 69 са посочени случаи, в които наемателят не се освобождава от отговорност въпреки заплатената такса. Твърди, че в случая ищецът е нарушил правилата за движение, както и че не е представил документ, съставен от гръцката полиция. С оглед изложеното сочи, че ищецът носи отговорност за причинените вреди на автомобила и за тяхното отстраняване. Излага, че веднага след като е върнат автомобилът, същият е предоставен на оторизиран за Renault сервиз за ремонта му. Поддържа, че съгласно протокола автомобилът е престоял на сервиз определен период от време, поради което не е могъл да се използва по предназначение. С оглед изложеното сочи, че ищецът дължи неустойка на основание чл. 78 от ОУ. В обобщение сочи, че сумата от 4800 лв. е изтеглена на основание чл. 66 от ОУ за покриване на разноските по ремонта, на неустойката по чл. 78 от ОУ и на еднократна такса от 50 евро за пътуване в Гърция. Не оспорва, че резервацията за наемане на автомобила е направена предварително чрез онлайн платформа, но твърди, че резервацията е направена през Rentalcars.com. Твърди, че плащането на сумата от 164,05 евро е станало онлайн чрез посочената платформа. Платената сума обаче сочи, че е 213,40 евро, като разликата между двете суми била комисион на платформата. Оспорва ищецът да е платил два пъти наемна цена. Твърди, че сумата от 604,00 лв. представлява единствено такса „пълно покритие“, която не включвала еднократната такса дължима при пътуване в чужбина.

Сочи, че последната е покрита с плащането от 4860 лв. Оспорва дължимостта и на мораторната лихва. Развива подробни съображения за недължимост на претенцията за сторени извънсъдебни разноски. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото с оглед становището на страните, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за наем на автомобил марка „Р.“, модел „Т.“ 27.12.18/08.10, с peг. № С*****В от 08.07.2024 г., ведно с общи условия към договора за период от 08.07.2024 г. до 19.07.2024 г.; че в срока на действие на договора на 16.07.2024 г. в 10:45 часа е настъпил инцидент - пътнотранспортно произшествие („ПТП“) с участието на наетия лек автомобил. В проведеното на 28.10.2025 г. съдът е допълнил доклада по делото, като е отделил за безспорни обстоятелствата, че ищецът е заплатил в полза на ответника процесните суми.