Определение № 3113 от 19.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3113 гр. Варна, 18.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501665 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3285/23.06.2022г., депозирана от ПЛ. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Невша, общ. Ветрино, обл.

Варна, действаща чрез пълномощника си адв. Донка Костова от АК – Добрич, срещу Определение № 477/15.06.2022г., постановено по гр. дело № 1212/2021г. по описа на РС – Провадия, с което е оставена без разглеждане подадената от ищцата по цитираното дело – настоящ жалбоподател ПЛ. Г. Г. молба с правно основание чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, обективирани в Разпореждане № 1742/01.06.2022г., касаещи отстраняване на констатирани нередовности в депозираната от страната въззивна жалба вх. № 2834/31.05.2022г. срещу постановеното по делото Решение № 90/10.05.2022г. и жалбата е върната на осн. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Определението се обжалва с твърдения за неговата незаконосъобразност.

Оспорва се наличието на сочената от първоинстанционния съд нередовност на въззивната жалба вх. № 2834/31.05.2022г. по смисъла на чл. 260, т. 4 от ГПК, като се излага, че в същата е формулирано ясно и точно искане към въззивния съд. Застъпва се, че указаната за внасяне от ПРС държавна такса за въззивно обжалване е определена неправилно – в завишен размер, с което е създадена пречка и неудобство за нейното внасяне. Сочи се и извършено от ПРС нарушение на процесуалните права, изразяващо се в това, че същият не е дал възможност за изследване наличието на уважителни причини за исканото продължаване на срока. По тези съображения се моли за отмяна на определението и даване ход на въззивната жалба.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна – ХР. Д. В., ЕГН 1

**********, с адрес: с. Невша, общ. Ветрино, обл. Варна редовно уведомен чрез пълномощника си адв. А.Х. от АК – Варна, не е депозирал отговор по частната жалба.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба:

Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че доколкото с депозираната въззивна жалба вх. № 2834/31.05.2022г. е формулирано искане до Окръжен съд – Варна за отмяна на Решение № 90/10.05.2022г., постановено по гр. дело № 1212/2021г. по описа на РС – Провадия, с което е отхвърлен предявеният от ПЛ. Г. Г., срещу ХР. Д. В., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и за уважаване на въззивната жалба в цялост, то действително не е налице нередовност на жалбата по смисъла на чл. 260, т. 4 от ГПК и дадените от първоинстанционния съд указания до страната в тази връзка с Разпореждане № 1742/01.06.2022г. /да формулира конкретен петитум на въззивната жалба, като посочи какъв резултат желае да бъде постановен от въззивната инстанция при отмяна на решението на първоинстанционния съд/ са ненужни.

В този см. е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 1 от 2.01.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 7535/2013г., I г.о., ГК, Определение № 35 от 21.01.2013г. на ВКС по ч. т. д. № 942/2012 г., II т.о., ТК и др., в които е прието, че дори жалбата да не съдържа изричен "петитум", то само по себе си изразеното в същата несъгласие с постановеното от първоинстанционния съд решение с твърдения за неправилност на последното, сочи на искане за неговата отмяна.

Предвид обстоятелството обаче, че с въззивната жалба не са представени доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса за въззивно обжалване, съобр. изискването на чл. 261, т. 4 ГПК, то правилно жалбата е оставена без движение от администриращия я съд и на страната са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на въззивната инстанция държавна такса в размер на 40,00 лева, както и да представи доказателства за това в същия срок. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател в тази връзка за неправилно определен от районния съд размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Доколкото с първоинстанционното решение предявеният иск за осъждане на ответника ХР. Д. В. да заплати на ищцата ПЛ. Г. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева е изцяло отхвърлен 2 и това решение се атакува изцяло с депозираната от последната въззивна жалба, то обжалваемият интерес във въззивното производство е еднакъв с материалния интерес в първоинстанционното производство, а именно – 2000 лева и дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, изчислена като 2% от 2000 /чл. 18, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс/ е правилно определена в размер на 40,00 лева.

Съобщението с указанията на съда, ведно с предупреждение за последиците от неизпълнението им в срок, е редовно връчено на страната, чрез процесуалния представител, на 02.06.2022г. В определения от съда едноседмичен срок, изтекъл на 09.06.2022г. /присъствен ден/, съобразно правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК, не е постъпила молба с представени доказателства за заплатена държавна такса, нито съдът е сезиран с молба за продължаване на срока за това.

На 10.06.2022г. по ел. поща на РС – Провадия е постъпила молба вх. № 3012/10.06.2022г. (изпратена в 12:08ч. на 10.06.2022г., видно от приложената по делото разпечатка от ел. поща на деловодството на РС – Провадия, т.е. след изтичане на определения от съда едноседмичен срок от получаване на съобщението) от пълномощника на ищцата – жалбоподател, с която се иска продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда с една седмица поради това, че ищцата е безработна, не получава и не реализира никакви доходи, като същата разчита на пенията на нейния съпруг, която той ще получи на 15.06.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Доколкото, както бе отбелязано по-горе, молбата вх. № 3012/10.06.2022г. е подадена след изтичане на определения от съда срок за изпълнение на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса, то същата е недопустима и правилно е съставът на РС – Провадия е оставил същата без разглеждане, съотв. не е изследвал наличието или не на уважителни причини за исканото продължаване на срока.

Предвид горното и неотстранената нередовност по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК на депозираната въззивна жалба вх. № 2834/31.05.2022г., както в указания срок, така и към момента на постановяване на атакуваното Определение № 477/15.06.2022г. по гр. дело № 1212/2021г. по описа на РС – Провадия, то правилно е приложена от съда последицата по чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, за която страната е предупредена с постановеното по делото Разпореждане № 1742/01.06.2022г. и подадената въззивна жалба вх. № 2834/31.05.2022г. срещу Решение № 90/10.05.2022г. по гр. дело № 1212/2021г. по описа на РС – Провадия е върната.

Единствено за пълнота следва да се отбележи и че предвид основанието, посочено в нея – затрудненото материално положение на ищцата ПЛ. Г. Г., т.е. твърдяна трайна липса на парични средства, а не някакво особено и непредвидено обстоятелство, настъпило в дадения от съда срок за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, което 3 обективно да е попречило на страната да предприеме дължимото процесуално действие, то подадената молба вх. № 3012/10.06.2022г. не би могла да бъде разглеждана като имаща характера на такава по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за изпълнение на указанията на съда.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 477/15.06.2022г., постановено по гр. дело № 1212/2021г. по описа на РС – Провадия, с което е оставена без разглеждане подадената от ПЛ. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. Донка Костова от АК – Добрич, молба с правно основание чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, обективирани в Разпореждане № 1742/01.06.2022г. и депозираната от същата въззивна жалба вх. № 2834/31.05.2022г. срещу Решение № 90/10.05.2022г. постановено по същото дело, е върната на осн. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4