Решение № 291 от 15.04.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500251 по описа за 2025 година

Производството е въззивно , по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на С. И.

З. с ЕГН **********- ответник по гр.д.№1781/24г. по описа на БРС, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, ет.3, офис-ляв- чрез процесуален представител адв. Ат.Тасков, подадена против решение №2753/20.12.24г.,постановено по гр.д. №1781/24г. по описа на БРС, с което е допуснато изменение на месечната издръжка на малолетната му дъщеря А. И. с ЕГН **********, чрез увеличението й от 300лв. на 400лв., считано от 19.03.24г. до настъпването на законно основание за изменение или прекратяване на същата, като е присъдена и законна лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до изплащането й, ведно с държавна такса за проведеното производство.

В жалбата решението на БРС в тази уважаваща заявената претенция част се сочи за неправилно, т.к. съдът неправилно е преценил наличието на предпоставки за допускането на постановеното увеличение.Задълженият за заплащането на издръжката ответник се сочи за лице, което не получава доходи от осъществяваната от съпругата му търговска дейност(в противовес на необосновано възприетия от съда обратен извод); твърди се неправилна преценка на събраните по делото доказателства, от които явствало, че фирмата е прехвърлена на съпругата на ответника с идеята по- скоро да бъде закрита, отколкото по причина, че З. е станал кмет, освен това е останало неотчетено обстоятелството,че той е с влошено здравословно състояние и предприятието му вече не може да работи пълноценно- ответникът не може повече да ходи на монтажи и да работи; не е отчетено също, че търговското предприятие е с изтеглен голям инвестиционен кредит, от което следвало , че заетите с тази дейност лица не получават дивиденти като доход.

1

Необосновано и в нарушение на процесуалните правила, а също и в нарушение правото на защита на страната, съдът бил отказал изслушването на експерта по допуснатата СМЕ, касателно здравословното състояние на въззивника, като не е взето предвид още, че за лечението си ответникът има нужда от средства.Нарушен според страната е принципът за равнопоставеност на родителите, задължени еднакво да дават издръжка за тяхното дете и този, че издръжката се дължи съобразно с възможностите им, тъй като в случая не се обсъждат изобщо икономическите възможности на майката на ищцата, а само тези на баща й.

Молило се е за отмяната на това неправилно в тази си част решение на първата инстанция,както и заявената претенция за увеличение на месечната издръжка на детето да бъде отхвърлена, като не основателна и недоказана.

Моли се съдът да допусне до разпит експерта по назначената в първа инстанция СМЕ.

Представен в срок е отговор на въззивната жалба от въззиваемата ищца, чрез нейната законна представителка и майка-С. Х. Ш. ЕГН **********, представлявана от адв. Г.Стоянов от БАК, с адрес на кантората и съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №16, ет.2, офис 210.

В отговора жалбата се сочи за неоснователна, а постановеното от първата инстанция решение- за законосъобразно и правилно, поради което се моли за неговото потвърждаване.

Страната обосновава пространно извода си от данните по делото, че ответникът – неин баща, разполага с достатъчно средства за осигуряването на по-високия, присъден в полза на ищцата размер на месечната й издръжка: доходи от дейността на търговското му предприятие, прехвърлено за управление на неговата съпруга и заплатата, която самият той получава като кмет на с.Планиница в размер на 1784,99лв.Като показателно за финансовото състояние на бащата на ищцата се изтъква и това, че само кредитите на семейството му възлизали на 1830лв. Липсвали доказателства за твърдените големи по размер кредити, теглени за дейността на предприятието, поради което съдът правилно бил игнорирал този факт.Счита също, че здравословното състояние на ответника не се отразява на търговската му дейност, т.к. не я извършва лично, а чрез наети лица.

Изразява се недоверие в доводите на ответника, че е в тежко физическо здравословно състояние, т.к. имало представени данни , че често спортувал.

Акцентира се и върху това, че ответникът разполага с голямо движимо и недвижимо имущество, от което можел да реализира доходи чрез отдаването му под наем, освен от търговската дейност на съпругата му и от собственото си трудово възнаграждение.

Сочи се, че бащата не подпомага дъщеря си- ищцата финансово извън определената от съда издръжка- не й купува подаръци, не полага никакви други грижи за нея- тя е отглеждана единствено и само от майка си, подпомагана от нейните всеотдайни родители.

Страната се позовава и на икономическите процеси в страната, на явно високата инфлация, която допълнително оскъпява ежедневието на детето и повишава размера на необходимата за отглеждането му издръжка.

Възразява се срещу доказателственото искане на въззивника, като се изтъква, че то е шиканьозно упражнено.

Не се ангажират нови доказателства.Дирят се деловодни разноски.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима,а служебната такава по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.

2

По съществото на спора, предвид въведените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по иск, предявен от С. Х. Ш. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. С. И. срещу бащата на детето С. И. З., за изменение на определената с решение по гр. д. № 4462/2022 г. на РС -Бургас месечна издръжка в размер от 300 лева, като се иска нейното увеличаване на 500 лева, като същата е платима на 10-то число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба - 19.03.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно с законна лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Претенцията намира основанието си в чл. 150 от СК.

Страната се позовава на това, че от първоначално определената издръжка е изминал значителен период от време, в който са настъпили изменения на икономическата обстановка в страната – поскъпнали са всички стоки и услуги от първа необходимост. Поддържа се, че ответникът разполага с доходи за заплащане на издръжка в претендирания размер, доколкото същият е кмет на с. Планиница и получава високо възнаграждение, собственик е на множество имоти и МПС. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че претендираната издръжка е прекомерна, тъй като в нея, видно от исковата молба, са включени множество разходи, които нямат отношение към формирането на размера на издръжката. Поддържа се, че непрестанните искания за увеличаване на издръжката представляват злоупотреба с право, тъй като от първоначално определеният размер на издръжката, същата е увеличена с повече от 127 %, което не съответства на икономическата обстановка в страната. Сочи се, че ответникът не разполага с финансова възможност да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като има проблеми със здравословното състояние, задължения по договори за банков кредит и заплатата му е 1371,66 лева, при което след покриване на тези задължения и при условие, че бъде осъден да заплаща издръжка в претендирания размер, няма да има достатъчни доходи за изпълнение на всичките му задължения.

Оспорва твърдението, че отдава имоти под наем, като заявява, че такива отдава под наем майката на ищцата. По отношение твърденията за притежавани от ответника множество МПС заявява, че те са много стари и не притежават реална стойност на пазара на предлагането. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Заинтересована страна- ДСП-Бургас не е взела становище по иска, представила е социален доклад за малолетната ищца.

С обжалваното решение РС-Бургас е уважил заявената претенция частично, като е изменил размера на последната издръжка, дължима от бащата на детето от 300лв. на 400 лв., платими на 10-то число на текущия месец, считано от подаването на исковата молба – 19.03.24г. до настъпването на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане при допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.Възложена в тежест на ответника е и дължимата за производството държавна такса. Претенцията е отхвърлена в останалата част- до заявения в исковата молба размер от 500 лв.,като неоснователна.

3

Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, като излага в тази връзка и в отговор на въведените с жалбата оплаквания следните съображения:

Фактическа обстановка:

Безспорно и видно от представеното удостоверение за раждане, малолетната ищца А. И., родена на 27.08.2016 г.,произхожда от майка С. Х. Ш. и баща С. И. З.. Родителите на детето са разведени, като родителската власт е възложена на майката.Първоначално в тежест на бащата е била определена месечна издръжка за детето от 200 лв.. С решение по гр. д. 4462/2022 г. на РС Бургас издръжката е увеличена на 300 лева /л. 9- дело РС/. От представения по делото нотариален акт – л. 13 и л. 14 от делото на РС- се установява, че бащата ответник е собственик на апартамент с идентификатор ***. Справка от ОД на МВР – Бургас установява, че ответникът е собственик на шест броя МПС придобити в периода от 2012 г. до 2019 г. /л. 15- дело на РС/. В контекста на твърденията на ответника за невъзможност да реализира големи доходи, са представени амбулаторни листи от медицински прегледи за проблеми с опорно- двигателния апарат. Представени са два броя договори за кредит от 2021 г. и 2022 г. с кредитополучател ответника и размер на месечните вноски 722 лева(жилищен), съответно 1001 лева(потребителски),с краен падеж – 2051 г., съответно 2030 г. /л. 36 – л. 62- делото на РС/. Удостоверение от община Руен сочи, че месечното възнаграждение на ответника е в размер на 1371,66 лв., а към м. февруари 2024г. вече 1784,99лв., по правоотношение с община Руен, съгласно справките от НАП и НОИ(през предходен период във връзка с търговската дейност на лицето,доходът е месечно около размера на МРЗ).Според представената справка от НАП и НОИ, на майката в периода 2022 г. – 2023 г. са изплатени възнаграждения от няколко дружества в средно месечен размер от около 4700 лв.

Приобщеният по делото социален доклад от ДСП Бургас /л. 103- дело на РС/ установява, че с бащата не е проведена среща, че детето живее при майката и по нейни данни - тя разполага с над средните за страната доходи, макар да се намира в отпуск за отглеждане на второто си малолетно дете- М. Ш., р.16.06.23г.Няма твърдения и данни за алиментни задължения от страна на бащата спрямо друг малолетен низходящ.

Разпитаната по делото ищцова свидетелка Х. /леля на ищцата/установява, че майката посреща ежедневните нужди на детето за джобни, дрехи, мобилен телефон, уроци по английски, плуване, училищно обучение, храна, а бащата не се интересува от детето, не поддържа контакти с него, не го подпомага с нищо извън определената месечна издръжка, която през голям период от време не е и заплащал /вж. показанията й на л. 167-дело РС/.

Показанията на св. Нермин З. /съпруга на ответника/установяват, че здравословното състояние на ответника е влошено и изпитва периодични болки в тялото, особено при обездвижване, като е посещавал множество лечебни заведения, вкл. в чужбина. Установява се, че старите МПС, които ответникът притежава се ползват за бизнес, който към настоящия момент се управлява от свидетелката. Ответникът бил теглил кредитите с инвестиционна цел, във връзка с осъществявания от него бизнес преди заемане на кметската длъжност. Фирмата, управлявана от свидетелката, й била прехвърлена от съпруга й през м. ноември 2023г., когато станал кмет и разбрал, че не може да упражнява търговска дейност.