Решение № 2814 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2814 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330102989 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова молба на В. В. В., ЕГН ********** против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен установителен иск, с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, от ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ******от*****г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Производството е образувано по депозирана искова молба на В. В. В., ЕГН ********** против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен при условията на евентуалност установителен иск, с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, от ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата на член 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202306060843240059 от 6.06.2023 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.

Производството е образувано по депозирана искова молба на В. В. В., ЕГН ********** против „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК: 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. **************, с която е предявен установителен иск, с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 26 , ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на гаранция с № 1

1449321512 от 6.06.2023 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ******, сключен с „Неткредит“ ООД от дата *******г., с който договор е предоставена в заем сумата от 1700 лв., със срок на погасяване от 18 месеца, при ГПР от 49.65 %. Ищецът сочи, че във връзка с клаузата на чл.4, ал. 3 от договора е сключил договор за предоставяне на гаранция сключен с “Кредит Гарант БГ” ООД, с който да се обезпечи първоначално сключеният договор за потребителски кредит. Така на 06.06.2023г., ищецът сключва договор за предоставяне на гаранция с „Кредит Гарант БГ“ ООД, по който следва да заплати допълнително такса за гаранция в размер на 2052 лв., разсрочена на 18 месечни вноски. Счита, че договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата на чл.4 ал.З от договор за потребителски кредит. Заявява, че така сключения договор за предоставяне на гаранция от ******г, сключен с „Кредит Гарант БГ“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Счита, че клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава да сключи договор за гаранция, чието възнаграждение е в размер на 50% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 ал.З от договора за кредит, противоречи на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 3 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Видно от самия договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.4, ал.3 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

На следващо място счита, че така сключения договор за предоставяне на гаранция от *** сключен с „Кредит Гарант БГ“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На следващо място, Договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Кредит Гарант БГ“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

На последно място счита, че договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Кредит Гарант БГ“ ЕООД е недействителен на основание чл. 143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП.

2

Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на потребителя.

От „Нет Кредит“ ООД е постъпил писмен отговор, с който признават сключването на договора за кредит и оспорват твърденията на ищеца за недействителност на договора и атакуваната клауза заобикаляща закона и добрите нрави. Счита, че не е налице неправилно изчисляване на ГПР. Вярно е, че ответникът не бил включил разхода за възнаграждение на гарант за изчисляване на договора, тъй като обезпечаването на заема не било задължително условие за сключване на договор, който се потвърждава от факта, че към момента на сключване на договора за кредит не е било предоставено обезпечение. Прави се възражение за претендираното адвокатско възнаграждение.

От „Кредит Гарант БГ“ ООД е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който сочат, че по силата на точка 2.3.1 от ОУ към договора, кредитополучателя е бил длъжен да предостави подходящо обезпечение на задължението си. Прави се възражение за претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между „Неткредит“ ООД и ищцата е сключен договор за потребителски кредит от ***** г., с който е предоставена сумата в размер на 1700 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент е 41 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.65 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 07.12.2024 г., на 18 месечни погасителни вноски. Съгласно чл. 4, ал. 3 от процесния договор ищецът се задължава в срок от 1 ден да предостави на „Неткредит“ ООД едно от следните обезпечения – банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция. В чл. 6, ал. 1 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 2160 лева, която се начислява всеки месец. Договорът е сключен от разстояние съгласно ЗПФУР, като страните не спорят по този въпрос.

От ищцата е представен и договор за гаранция от ****** г. с „Кредит гаранция БГ“ ООД, съгласно който дружеството се съгласява да издаде гаранция в полза на „Неткредит“ ООД в размер на 2304 лева за изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, срещу възнаграждение в размер на 114 лева на месец.

Относно недействителността на договора за кредит:

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая в исковата молба са изложени твърдения за това, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК поради наличието на други разходи освен лихвата, които е следвало да бъдат включени в него. Страната сочи, че такова е възнаграждението на дружеството гарант, като заявява, че в противен случай се дължи неустойка за непредставяне на обезпечение. При така изложените твърдения, ищецът основава 3 претенцията си на неизпълнение на задължението на ответника „Неткредит“ ООД да посочи в договора за кредит ГПР, съдържащ всички реални разходи за потребителя, като е без правно значение по какъв начин са наречени тези суми. В този насока са и разясненията дадени в т. 55 на Решение от 21.04.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС „с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.“ В настоящия случай се установява сключването на договора за гаранция, поради което се доказват твърденията на страната за наличието на този разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. При тези данни размерът на ГПР ще надхвърли законовото ограничение, предвид посочения в договора лихвен процент- 41% на година, размерът на неустойката127 % от предоставената сума и периодът на договора от 18 месеца. Поради изложеното, посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.65%, не отговарят на действителния такъв. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. ГПР представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и предявеният иск следва да бъде уважен.

Относно недействителността на договора за предоставяне на гаранция:

Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него е определена под условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит като при включване на възнаграждение от договора за предоставяне на гаранция, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното вчл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем. Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на гаранция противоречи на 4 закона. От договора за потребителски кредит е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за гаранция е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за издаване на гаранцията следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за кредит и по посочените от "Кредит Гарант БГ" ООД банкови сметки на кредитодателя "Неткредит" ООД. Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 1700 лева, а е уговорено възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер от 2052 лева, доколкото е предвидено задължение за кредитополучателя да заплати 18 месечни вноски по договора за кредит, което означава и 18 месечни вноски по договора за предоставяне на гаранция, тоест 18 месеца по 114 лева, представляващи размера на дължимото възнаграждение за предоставена гаранция, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до неговата нищожност.