Решение № 196 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. П., 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КрасиМ. Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500252 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по чл.435, ал.3 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника в изпълнителното производство „М.

2002“ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.Б.б,бл.4, вх.6, ап.24, представлявано от управителя Ш.Х. жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот №3768/07.11.2022г по изпълнително дело №20208820400228 по описа на ЧСИ Г. Т., рег.№882 с район на действие Окръжен съд П..

В жалбата се излагат доводи относно връчването на книжата от ЧСИ, което връчване според жалбоподателя не е надлежно и ЧСИ не е могъл да извършва никакви действия впоследствие. След като процесуалния представител на дружеството се свързал с ЧСИ, бил уведомен за извършената публична продан и съставеното постановление за възлагане , както и за крайната дата на срока за обжалване. Жалбоподателят излага довод , че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на които „Р. 11“ЕООД се е присъединил към изпълнителното производство са издадени въз основа на запис на заповед, който документ бил подписан от лицето, сочено за негов издател, тъй като това лице живее в чужбина и от дълги години не е идвало в България. На това основание записът на заповед бил нищожен.

Сочи се в жалбата, че „М. 2002“ООД не дължи нищо на „Р. 11“ЕООД , тъй като между двете дружества не съществували никакви отношения. Имотите, обявени на публична продан, били описани като сгради. Имало предходно изпълнително производство при ЧСИ 1

Д.С. След направения опис на имотите ЧСИ в това производство установил , че сградите не представляват самостоятелен обект и постановил отказ за изпълнява. В тази връзка се прави доказателствено искане за прилагане на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д.С и за назначаване на експертиза относно вида и характера на сградите.

С молба, постъпила след изтичане на срока на обжалване , е направено допълнение към жалбата. Доводите, изложени в допълнителната молба, касаят основно характеристиката на изнесения на публична продан имот, като се твърди, че фактически липсвал обект на прехвърляне, тъй като сградата е погинала. Излагат се неясни доводи и относно действителността на публичната продан, като се твърди от една страна, че сградите не са самостоятелен обект на собственост, а от друга ,че не съществуват.Прави се искане да бъде установено, че публичната продан е нищожна като се поддържа искане жабата да бъде разгледана в открито съдебно заседание и да бъде изслушана експертиза, която да даде отговор за състоянието на сградата с идентификатор *** с площ от 138 кв.м., предмет на обжалваното постановление за възлагане, както и дали същата отговаря на условията на „обект“ по смисъла на пар.5т.39 от ЗУТ и на „груб строеж“, съгласно пар.5, т.46 от ЗУТ.Прави се и доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел.

Постъпило е писмено възражение от „М.И“ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град П., ул.“З.Ч“№15, ет.4, ап.11, представлявано от управителя Ц.У, с което се изразява становище, че жалбата е допустима като подадена от легитиМ.ана страна и в срок, но неоснователна, тъй като не са били налице условията на чл.435, ал.3 от ГПК . На следващо място се възразява, че изложените от жалбоподателя оплаквания досежно нищожност на публичната продан, както и за процесуални нарушения, представляващи ненадлежно връчване на съобщението за възлагането на имота, не биха могли да се обсъждат в това производство. Поддържа се, че е неоснователно искането за внасяне да делото в открито съдебно заседание за изслушване на експертиза. Не следвало да се обсъждат доводите, че сградата, предмет на възлагане не съществува.

Постъпило е писмено възражение и от „Е.Т. и с.“ООД със седалище и адрес на управление град П., ул.“С.“№9, представлявано от управителя Г. Т., с което се оспорва представителната власт на подалия жалбата, както и допустимостта и с оглед разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Изложени са и доводи по същество в отговор на оплакванията на жалбоподателя. Поддържа се, че постановлението за възлагане е надлежно съобщено на длъжника. Възраженията на длъжника относно валидността на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не биха могли да се обсъждат в настоящото производство, тъй като за такъв вид оспорване законодателят е предвидил друг ред.

Поддържа се, че са неясни възраженията на жалбоподателя , касаещи характеристиката на обектите на изпълнението. Противопоставя се на искането за събиране на доказателства в настоящото производство. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Депозирани са мотиви от ЧСИ Г. Т. с изразено мнение за неоснователност на 2 жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с доводите, изложени в жабата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, наМ.а, че съдебният акт е валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноващи неговата нищожност или недопустимост.

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е процесуално допустима като подадена в срок и от легитиМ.ана страна – длъжника в изпълнителното производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От материалите, съдържащи се в том VI от приложеното изпълнително дело №20208820400228 по описа на ЧСИ Г. Т. с рег.№882 с район на действие ОС-П., е видно, че с Постановление за възлагане на недвижим имот №3768/07.11.2022г. на ЧСИ Г. Т. с рег.

№882 на „М.И“ЕООД с ЕИК ********** в качеството на купувач е възложен недвижим имот , придобит на публична продан и представляващ сграда с идентификатор

*** по КККР на град Батак, одобрени със Заповед РД-18-10/12.04.2021г на изп.директор на АГКК , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 138 кв.м.

Това изпълнително действие се обжалва както бе посочено по-горе от длъжника „М.

2002“ООД с ЕИК **********

В разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК е предвидена възможност постановлението за възлагане да бъде обжалвано от длъжника като във визираната норма императивно са посочени основанията за незаконосъобразност на постановлението за възлагане, а именно наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имотът да не е възложен по най-високата предложена цена.

В т.8 от мотивите на ТР№2/26.06.2015г по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите за изпълнителното производство за дадени задължителни указания относно съдържанието на понятията „ наддаването да е извършено надлежно“ и „имуществото не е възложено по най- високата предложена цена“. Когато съдът преценява наличието на тези две основания за незаконосъобразност на постановлението за възлагане трябва да провери:

1/ дали са спазени изискванията на чл.489 и чл.490 от ГПК относно наддавателните предложения и лицата без право да наддават и 2/ дали са спазени изискванията на чл.492 и чл.493 от ГПК относно обявяването на купувача. Следва да се отбележи, че не всеки етап от публичната продан на недвижим имот подлежи на преценка от съда при обжалване на постановлението за възлагане . Описът на имота / чл.483 и чл.484 от ГПК/ , определението на началната цена за публична продан/ чл.485 от ГПК/, определянето на пазач на имота/ чл.486 от ГПК/не подлежат на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи и обявяването на проданта/ чл.487 от ГПК/, тъй като в обявлението за продажба следва да се посочи началната цена, от която ще започне проданта. Това пряко рефлектира върху действителността на наддавателното предложение, тъй като то не може да бъде по-малко от началната цена и по-голямо от 30 % от началната цена/ чл.489, ал.6 от ГПК/. Освен това 3 размера на началната цена определя и размера на задатъка / чл.489, ал.1 от ГПК/. На съдебен контрол подлежи и внасянето на продажната цена по реда на чл.492, ал.3 от ГПК и чл.493 от ГПК като задължително условие за съставяне на постановлението за възлагане.

От приложеното изпълнително дело №20208820400228 и по-конкретно от съдържащите се в том V материали се установява, че са постъпили множество наддавателни предложения , които са отговаряли на изискванията на чл.489 от ГПК и наддавачите са допуснати до участие в публичната продан.

С протокол №3052 от 14.09.2022г. са обявени седемнадесет наддавателните предложения. Пристъпило се е и към устно наддаване при условията на чл.492 , ал.2 от ГПК.

При това наддаване е обявено за купувач физическо лице, предложило най-високата цена.

Тъй като обявеният за купувач не е внесъл цената в срока по чл.492, ал.3 от ГПК ЧСИ е приложил нормата на чл.493, т.2 от ГПК като е обявил за купувач наддавача, който е предложил следващата най-висока цена 52 869лв. , а именно „М.И“ЕООД с ЕИК ********** като му е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението за внесе по сметка на ЧСИ сумата от 5 2117 лв. след приспадане на задатъка. Съобщението е получено на 29.09.2022г и на 30.09.2022г. „М.И.“ЕООД“ е внесло по сметка на ЧСИ цената, която е предложил, обявен е за купувач и на него е възложен имота.

Предвид изложеното съдът наМ.а, че ЧСИ е спазил законовите изисквания на чл.435, ал.3 от ГПК. Наддаването при публичната продан е извършено надлежно и имотът е възложен по най-високата цена.

Според съдебната практика надлежното извършване на наддаването предполага спазването на следните изисквания: наддавателното предложение да е подадено в запечатан плик, в който да бъдат поставени разписка за внесения задатък и наддавателно предложение, в което предложената цена да бъде посочена с цифри и думи/ чл.489, ал.2 от ГПК/, наддавателното предложение да е подадено в канцеларията на районния съд до края на работното време в последния де на проданта/ чл.488 от ГПК, чл.489, ал.4 и ал.5 от ГПК/, наддавателното предложение да е отразено във входящия регистър на районния съд / чл.489, ал.4 от ГПК/, наддавателното предложение трябва да е направено от лице, което има право да наддава на цена, равна или над началната , на не повече от 30% от нея , обявлението за проданта трябва да бъде разгласено по реда на чл.487, ал.2 и ал.3 от ГПК, спазване на срока по чл.492, ал.3 от ГПК за внасяне от обявения купувач на предложената цена. Следва да се отбележи, че в жалбата не се излагат никакви възражение по отношение на спазването на така посочените законови изисквания. Въпреки това съдът провери дали всички тези изисквания са спазени и констатира, че това е сторено. Всички предложения са подадени в запечатани пликове, с внесен задатък и наддавателни предложения с предложена цена с цифри и думи. Наддавателните предложения са подадени в канцеларията на районния съд до края на работното време в последния ден от проданта, отразени са във входящия регистър на съда и са посочени в протокола за обявяване на наддавателните предложения.

Следва да се отбележи, че всички изложени в жалбата доводи са неотносими към 4 настоящото производство. Изложените доводи, свързани с ненадлежно уведомяване на длъжника в изпълнителното производство биха могли да се релевират в производство по чл.441 от ГПК . Доводи, касаещи нищожност на запис на заповед въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, също няма как да се обсъждат в това производство. Действителността на публичната продан също не може да се обсъжда в производството по чл.435 и сл. от ГПК. Такава възможност е предвидена по исков ред по чл.496, ал.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че в настоящото производство не би могло да се обсъжда и състоянието на сградата – предмет на постановлението за възлагане, нито пространните доводи на жалбоподателя, че в конкретния случай липсвало функционално и пространствено обособен обект поради погиване на сградата. Тези факти са без отношение към производството по чл.435 от ГПК, поради което съдът не счете за необходимо да събира исканите доказателства, които очевидно се явяват неотносими към предмета на делото.