Решение № 922 от 12.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Варна, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501526 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.251 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 262730/25.06.2024г. от Н. М.

П., ЕГН ********** с адрес гр.Варна ж.к. Владислав Варненчик, бл.221, вх.4, ет.3, ап.92 СРЕЩУ Решение № 260029/24г. от 20.06.2024г., по гр.д. № 3108/20г. на РС-Варна, с което е ДОПУСНАТО ТЪЛКУВАНЕ на постановеното решение по г.д. № 3108/20г. по описа на Районен съд-Варна досежно определения месечен режим между бащата Н. М. П. и детето Мартин Николаев П., както следва:

„Първа седмица в месеца“, по смисъла на решението, е тази седмица от месеца, която започва с първия понеделник на месеца и завършва с първата неделя на месеца;

„Третата седмица в месеца“, по смисъла на решението, е тази седмица от месеца, която започва с третия понеделник на месеца и завършва с третата неделя на месеца;

„Петата седмица в месеца“, по смисъла на решението, е тази седмица от месеца, която започва с петия понеделник на месеца, независимо от обстоятелството дали седмицата завършва в текущия или следващия месец.

1

В жалбата е изложено недоволството на въззивника от тълкуването, като същият счита, че се нарушават правата му да осъществява личен контакт с детето си. Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е посочено, че първата седмица от месеца следва да бъде пълна.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който излага становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на постановеното решение, както и за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

Поради липсата на факти, за които да е необходимо да бъдат изяснявани в открито съдебно заседание, съдът намира, че следва да се произнесе в закрито съдебно заседание, на основание чл. 251 ал. 4 от ГПК.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице необходимост от тълкуване на първоначално постановеното решение, доколкото е възможно да бъдат направени повече от едно тълкувания по отношение на броенето на седмиците в един календарен месец.

Законосъобразно е и позоваването на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 188 от 20.06.2013г., постановено по гр.д. № 25/2013г. на ВКС, III ГО. Следвайки логиката на посоченото съдебно решение, съдът закономерно е посочил коя се явява петата седмица в месеца.

Следва да бъде подчертано, че така определеният режим на личен контакт и така постановеното тълкуване, са изцяло в интерес на бащата Н. М.

П., като му осигуряват максимален личен контакт с детето Мартин Николаев П..

По разсъжденията му във въззивната жалба следва да се посочи, че ако вземем за пример режима на личен контакт за месец април 2024г., то първата седмица започва на 01.04. и завършва на 07.04, третата започва на 15.04. и завършва на 21.04., а петата започва на 29.04., и завършва на 05.05г. когато бащата отново следва да осъществява режим на личен контакт с детето, тъй като дните 03.-05.05 се явяват режима за петата седмица на месец април по 2 смисъла на тълкуването. По силата на първоначално постановеното решение и неговото тълкуване с обжалваното съдебно решение, за месец май 2024г., първата седмица от месеца започва на 06.05. и завършва на 12.05., т.е. бащата ще има право да вземе детето и за дните 10.-12.05., тъй като те се явяват режима за първата седмица на месец май по смисъла на тълкуването. Така Н.

М. П. ще има режим на личен контакт с детето Мартин Николаев П. за две поредни седмици. Имено в това се състои смисълът на постановеното първоначално решение по г.д. № 3108/20г. по описа на Районен съд-Варна, с което на бащата се определят не две, а три седмици в месеца, когато това е възможно.

Разбира се има и месеци, които са по-кратки и за тях липсва пета седмица от месеца. Тогава няма как да бъде изпълнен режим на личен контакт от три седмици в месеца, както желае въззивникът. Първоначалното решение на съда не следва да се тълкува в смисъл, че на бащата се дължат три от четири седмици в месеца като режим на личен контакт, тъй като така се нарушава в значителна степен баланса между родителите. В случай, че това е смисълът, който иска да бъде вложен въззивникът, следва да се посочи, че това тълкуване не почива на решението на съда. Следва да се има предвид, че първоначалната идея на постановения режим на личен контакт е всеки от родителите да има възможност да остава с детето си за почивните дни през седмица, като само по изключение, когато месецът има пета седмица се поставя въпросът на кого от двамата родители да бъде отдаден приоритет. В случая приоритет е даден на бащата, доколкото същият не осъществява непосредствената грижа за детето в делничните дни.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че само диспозитивът на съдебното решение по чл.251 от ГПК може да подлежи на евентуална отмяна, а диспозитивът на Решение № 260029/24г. от 20.06.2024г., по гр.д. № 3108/20г. на РС-Варна не съдържа посочване, че първата седмица от месеца следва да бъде пълна.

Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна се дължат разноските, сторени от нея за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно 3 представеното доказателство по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260029/24г. от 20.06.2024г., по гр.д. № 3108/20г. на РС-Варна.

ОСЪЖДА Н. М. П. , ЕГН ********** с адрес гр.Варна ж.к. Владислав Варненчик, бл.221, вх.4, ет.3, ап.92 ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. О., ЕГН **********, гр. Варна, ул. 17-та № 50, спирка Марек, сумата от 500 лв.

/петстотин лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка по реда на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4