Решение № 167 от 28.08.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Троян, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340101448 по описа за 2025 година

Настоящето дело е образувано по предявен от И. С. Х. от с. Ч.О., обл.

Ловеч, чрез адв. Д. Г. от ЛАК иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД против „Ай ти еф груп“ АД.

В молбата се излагат твърдения, че ищцата е сключила Анекс № 838455 към Договор за потребителски кредит № 648268 от 03.07.2025 г. с ответното дружество „Ай Ти Еф Груп“ АД, по силата на който е получила сума в размер 7 287,20 лева, която включва главница 6 500 лева плюс 787,20 лева застрахователна премия с фиксиран лихвен процент по кредита 38.10 % и ГПР 60.00 %, с обща дължима сума от потребителя 9 147,38 лева.

Ищцата твърди, че процесния анекс е недействителен поради неправилно посочен ГПР, поради което е направила искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Анекс № 839455 към Договор за потребителски кредит № 648268 сключен между И. С. Х. и „Ай Ти Еф Груп“ АД е недействителен поради неточно посочено в него ГПР. Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответното дружество „Ай ти еф груп“ АД е представило отговор на ИМ, в който оспорва твърденията на ищцата за неправилно посочен ГПР в процесния договор за паричен заем. Направено е искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил и насрещни искове в условията на последващо обективно кумулативно съединяване с първоначалния главен иск срещу първоначалния ищец с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК за сумата от 1 770,40 евро (3 462,60 лева) частично от 2 395,67 евро (4 685,52 лева), представляваща непогасена главница по процесния договор за паричен потребителски кредит, който иск да бъде разгледан в случай че съдът 1 отхвърли главния иск за недействителност на договора, и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК за сумата от 1 770,40 евро (3 462,60 лева), представляваща пълния размер на непогасена главница, който иск да бъде разгледан в случай че съдът стигне до извод за недействителност на договора за кредит.

В съдебно заседание ищцата и нейния пълномощник не се явяват, представена е молба по същество, претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Ответното дружество не изпраща представител в с. з. Представено е писмено становище по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че между страните са налице облигационни отношения, породени от сключения между тях Договор за потребителски кредит № 648268 от 03.07.2025 г. и последващите анекси и приложения.

На 03.07.2025 г. между Х., в качеството й на кредитополучател от една страна и ответника „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК 202255877 (Смайл кредит), в качеството му на кредитор от друга страна е сключен Анекс № 838455 към Договор за потребителски кредит № 648268 при следните условия: 7 287,20 лева главница, която освен сумата по кредита от 6 500 лева, включва и застрахователна премия в размер на 787,20 лева, договорен бил 38.10% фиксиран лихвен процент, както и 60.00% - годишен процент на разходите.

Ищцата се задължила да върне кредита на 11 месечни вноски. Общата сума, която Х. следвало да върне била в размер на 9 147,38 лева.

Прави впечатления, че самия договор за кредит не урежда нищо съществено, освен общи положения. Основната част, касаеща суми, лихви е разводнена в отделни анекси, приложения. В едно от приложенията, именувано № 5, в чл. 1 е договорено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и се съгласява, че преди сключване на договор за кредит и регулярно по време на действието на самия договор, кредитодателят има право да оценява кредитоспособността му и тази на неговите поръчители въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, предоставена от кредитополучателя, включително при необходимост да получава информация от Ц е н т р а л н и я кредитен регистър, от Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите, ГД „ГРАО", Централния регистър н а длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на кредитополучателите.

Съгласно чл. 2, страните се съгласяват и споразумяват, че на 28.07.2025 г. кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела.

Кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 28 число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова удостоверение.

Съгласно чл. 4 от същото Приложение № 5, в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно настоящото Приложение N o 5, 2 кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 300,00 лева за всяко отделно неизпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:

Съдът счита, че по делото се доказа, че ищцата и ответникът са установили помежду си облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях процесния договор за паричен заем ведно с анекси и приложения.

Ищцата, чрез своя пълномощник адв. Г., е релевирала твърдения за недействителност на процесния анекс към договор за кредит, които съдът счита за основателни.

Безспорно процесният договор за заем е потребителски и Х. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, а ответника е небанкова финансова институция– търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП.

Поради това процесният анекс към договора се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът /в случая ответника е преценил, че тези параметри ще бъдат уредени в анекс/ трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването, на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 от ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за 3 потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. януари 2025 г. основният лихвен процент е в размер на 2,95 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 12,95 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 64,75 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер. Съдът намира, че неустойката за непредстави в срок удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно Приложение № 5, както и таксата за разглеждане и оценяване на заявката за кандидатстване за кредит следва да се включат в размера на ГПР. Неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, дължи се ежемесечно, а механизмът на начисляването й и условията, при които е уговорена, водят до извода, че начисляването й при договор за кредит е задължително за потребителя и е условие за предоставяне на процесния кредит. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима. Реално е налице липса на възможност за индивидуално уговаряне от страна на потребителя, с което същият да поема заплащането на допълнителен разход, за да получи паричния заем. Рискът от неплатежосподобността и преценката за кредитоспособност на потребителя се възлага изцяло върху самия потребител, който следва да поеме заплащането на още един ежемесечен разход във фиксиран размер. Посочената клауза съдържа явно и значително неравновесие на правата и задълженията на кредитодателя търговец, от една страна, и на кредитополучателя - потребител, от друга, поради което сама по себе си се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.