Решение № 1277 от 22.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Пловдив, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330109308 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, против С.

Ж. П., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г., издаден по гр. д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, въз основа на влязло в законна сила Решение на 16.10.2020 г., „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдена да заплати на С. Ж. П., следните суми: сумата в размер на 235.49 лева – адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА (пред първата инстанция); сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА (пред въззивната инстанция); сумата в размер на 64.51 лева – разлика в размер на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 235.49 лева на първа инстанция до пълния размер в размер на 300 лева.

Твърди, че въз основа на горепосочения Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г., издаден по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, е образувано по молба на взискателя – ответник на 04.02.2021 г. срещу Банката – ищец, изпълнително дело №************ по описа на ЧСИ ***********, с рег. № ***, с район на действие – СГС, по което със съобщение, получено на 05.02.2021 г., Банката е поканена да заплати сумата по изпълнителното дело в общ размер на 1062 лева, (600 лева – задължение по ИЛ, 300 лева – разноски по изп. дело и и 162 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ).

Излага, че още преди образуване на изпълнителното дело, на 26.11.2020 г., Банката е превела по лична сметка на взискателя С. П., с IBAN ********* ********* ********* ********* ********* 02, с основание „Решение 260238/14.10.2020 г., 14 с-в-, ОС Пловдив“, сумата в размер на 535.49 лева, представляващи присъдените адвокатски разноски за водене на гр.д. № 13602/2021 г. по описа на ПРС (преди изменението на постановеното решение по гр.д. № 1299/20 г. относно присъдените разноски, с което са присъдени допълнително 64.51 лева).

Сочи, че банковата сметка, по която е превел сумата на ответника, е активна и същата е открита при ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на доставчик на платежни услуги и съгласно сключен Рамков договор за платежни услуги на физически лица от 1

20.04.2014 г.

Твърди още, че с оглед извършеното плащане, съгласно цитираното решение на ПРС и така получената покана за плащане на един и същ дълг, Банката е поискала пред ЧСИ ***********, прекратяване на заведеното изп. дело, респ. намаляване на разноските по делото. Поради постановен отказ от ЧСИ, Банката подала жалба срещу Разпореждане от 24.02.2021 г. по изп.дело№************ по описа на ЧСИ ***********, с което било отказано редуциране на дълга по изп.дело, като с последващо Решение № 262547 на СГС, постановено по ч.гр.д. № 4379/2021 г., съдът е приел, че извършеното плащане в хипотезата на чл. 433 ГПК по лична сметка на взискателя от страна на Банката не може да се приеме за погасяване на дълга по така цитираното дело пред

ПРС.

Поради това, на 12.03.2021 г., Банката е извършила, по банковата сметка на Ч***********, последващо плащане по гореописаното изп.дело в размер на 1062 лева, като сумата включвала присъдените разноски по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, както и разноските за образуване на изп.дело№************ по описа на ЧСИ ***********.

По този начин, Банката била погасила и дължимите към ответника задължения по издадения Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г.

Преведената, обаче, на 26.11.2021 г. сума в размер на 535.49 лева, по личната сметка на ответника, не била възстановена на ищцовата Банка, като счита, че същата е получена без правно основание от ответника, тъй като основанията за двете плащания са по едно и също задължение. Ответникът бил удовлетворил вземането си като взискател по изп.дело, което впоследствие било прекратено.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответника да му заплати сумата от 535.49 лева, получена без основание от ответника. Претендират се законна лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2022 г. до плащането и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва претенцията.

Възразява, че предявеният иск е недопустим. В тази връзка излага, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, посредством злоупотреба с право и лични данни разкрива банкови сметки, извършва финансови операции, а след това ги закрива. Възразява, че към 26.11.2020 г. ответникът не е имал разкрита банкова сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за да бъде преведена сумата от 539.49 лева. Твърди, че посочената банкова сметка, съдържаща се в Договор за платежни услуги за физически лица от 20.06.2014 г., е била открита, по повод отпускането на кредит от ищеца на ответника, който бил погасен още същата година изцяло. Твърди още, че по посочената банкова сметка от 2014 г. е нямало никаква парична сума по сметката.

Позовава се на Раздел ІІ Платежни инструменти, чл. 2, т. 7 от Договора, според която разпоредба – ако по някоя от откритите платежни (разплащателни) сметки салдото е било 0.00 в продължение на 180 календарни дни без прекъсване и по същата е нямало движение, Доставчикът на платежни услуги закрива съответната сметка без предизвестие и без да е длъжен да изпраща на Потребителя каквито и да било покани, уведомления, съобщения и други. Счита, че по силата на цитираната разпоредба, въпросната банкова сметка следва да е била закрита към дата 26.11.2020 г., тъй като от 2014 г. до датата на т.нар. „превод“ на сумата от 535.49 лева , е изтекъл период от 180 календарни дни, без да има парични средства по сметката и без да са извършвани каквито и да било операции. Доколкото, в случая, по закрита банкова сметка било невъзможно да бъде извършен превод на парична сума, счита, че искът е недопустим.

Освен това твърди, че ответникът нито е знаел за тази сума, нито пък е теглил или се е разпореждал с нея. Не е бил уведомен по никакъв начин за извършения превод на сумата от 535.49 лева, нито по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, ответникът е посочил банкова сметка, на която да му бъдат преведени присъдените суми.

2

Излага, че ответникът не следва да отговаря за чужди порочни действия, каквито се явявали тези на ищеца.

Предвид изложеното, се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Наведените в отговора на исковата молба съображения са такива по съществото на спора.

По същество:

При условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да докаже фактите, които сочат да обуславят исковата му претенция – че е превел на ответника сумата в размер от 535.49 лева по банкова сметка, с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр ответникът, за изпълнение на задължението на ищеца към ответника, въз основа на влязло в сила Решение на 16.10.2020 г. по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС. Ищецът следва да докаже и, че по изпълнително дело №************ по описа на ЧСИ ***********, образувано по Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение на 16.10.2020 г. по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, е заплатил дължимата сума и взискателят – ответник е удовлетворен.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право – че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, като докаже и възраженията си в отговора.

От приетия по делото като писмено доказателство – Изпълнителен лист № 260645 от 25.01.2021 г. /л.5 гръб/ безспорно се установява, че въз основа на влязло в законна сила на 16.10.2020 г. Решение № 480/13.02.2020 г. по гр. д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, Решение № 260238 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1299/2020 г. на ПОС и Определение № 260827/22.12.2020 г. по в.гр.д. № 1299/2020 г. на ПОС, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдена да заплати на С. Ж. П., следните суми: сумата в размер на 235.49 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА; сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА; сумата в размер на 64.51 лева – разлика между определеното от РС възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА и присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 235.49 лева.

По делото е приет като писмено доказателство – Рамков договор за платежни услуги за физически лица от 20.06.2014 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от една страна, наричана Банката и С. Ж. П., от друга страна, наричан Потребител /л.8-9/, по силата на който Банката предоставя подробно изброени в раздел І и ІІ от договора, платежни услуги на Потребителя. Според чл. 2.6 от Рамковия договор, за предоставяне на описаните в раздел І и ІІ от договора, платежни услуги и инструменти, Потребителят възлага, а Доставчикът на платежни услуги приема да открие и води следната платежна (разплащателна) сметка с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02. Според посоченото в чл. 2.7 от Рамковия договор, ако по някоя от откритите платежни (разплащателни) сметки салдото е било 0.00 в продължение на 180 календарни дни без прекъсване и по същата е нямало движения Доставчикът на платежни услуги закрива съответната сметка без предизвестие и без да е длъжен да изпраща на Потребителя каквито и да е било покани, уведомления, съобщения или други. Според чл. 6.1 от Рамковия договор, същият се сключва като безсрочен. Съгласно чл. 6.4, договорът се прекратява: по взаимно съгласие между страните, изразено писмено; с 3 писмено 30 – дневно предизвестие от потребителя до Банката, изпратено на адреса за кореспонденция; с двумесечно писмено предизвестие от Банката; от изправната страна без предизвестие при неизпълнение на задължения по договора.

Прието е и Извлечение /л.10/ от 26.11.2020 г. за преведена по банковата сметка с IBAN ******* ****** **** ***** ******* 02, с титуляр С. Ж. П., на сумата в размер на 535.49 лева, с посочено основание „многоредово бордеро – Решение 260238/14.10.2020 г., 14 с-в, ОС Пловдив“.

От приетата по делото като писмено доказателство – Покана за доброволно изпълнение с изх. № 3009/04.02.2021 г. /л.5/, се установява, че въз основа на издадения Изпълнителен лист от 25.01.2021 г. по гр.д. № 13602/2019 г. по описа на ПРС, е образувано по молба на взискателя С. Ж. П. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, изпълнително дело №************ по описа на ЧСИ ***********, с рег. № ***, с район на действие– СГС, по което Банката е поканена да заплати сумата по изпълнителното дело в общ размер на 1062 лева, от които: 600 лева – присъдени разноски, 300 лева – разноски по изпълнителното дело, 162 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 04.02.2021 г.

От приетите по делото писмени доказателства /л.7и л.11-14/- се установява, че въз основа на молба от 12.02.2021 г., депозирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД до ЧСИ ***********, с Разпореждане от 24.02.2021 г. ЧСИ *********** е отказал да прекрати изпълнително дело ********* по описа на ЧСИ ***********, до размера на платената доброволно сума от 537.49 лева по банковата сметка на взискателя П., както и е отказал да редуцира /намали/ претендирания адв. хонорар като прекомерен. С Решение № 262547, постановено по ч.гр.д.

№ 4379/2021 г. по описа на СГС, е оставена без уважение жалбата от 15.03.2021 г. на длъжника по изпълнението „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Разпореждане от 25.02.2021 г. на ЧСИ *********** по изп. дело №************, с което е отказано намаляване на дължимите разноски за такси и адвокатско възнаграждение. Със същото Решение, е оставена без разглеждане жалбата от 15.03.2021 г. на длъжника по изпълнението „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Разпореждане от 25.02.2021 г. на ЧСИ *********** по изп. дело №************, с което е отказано намаляване на размера на дълга по изпълнителния лист.