Решение № 112 от 21.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Плевен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Търговско дело № 20254400900182 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.429 ал.3 от КЗ.

Постъпила е искова молба от Н. Т. Н., ЕГН **********, от с. Р., обл.

Плевен, ул. Г.Б., чрез пълномощниците му – адв. Н. Д. от ШАК и адв. Г. Р. от САК против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ***,гр. С., район „О.“, бул. „К.А.Д., с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.429 ал.3 от КЗ за заплащане на сумата от 30 000,00 лв., частично предявена от 80 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 27.06.2024 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2025 г./датата на уведомяване с извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.06.2024 г. около 13,55 часа на път ІІІ-3006, км 2.510, в землището на с. Р. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ***, управляван от Ж. Ц. Г., който поради движение с несъобразена с пътните условия и другите участници в движението скорост 1 блъска правомерно движещия се мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХ Р 750“, с рег. № ***, управляван от ищеца Н. Т. Н.. В резултат на процесното ПТП, ищецът е претърпял множество телесни увреждания, изразяващи се в счупвания в областта на шийния отдел на гръбначния стълб, наложило спешна оперативна намеса и последваща шинна имобилизация, разкъсно-контузна рана в областта на десния лакът и дясното коляно, както и множество охлузвания по тялото. Твърди се, че към настоящия момент ищецът не се е възстановил от получените травми, като лечението му в домашни условия продължава и до ден днешен.

Твърди се, че във връзка с процесното ПТП е образувана пр.пр. № 4187/2024 г. по описа на РП – Плевен, ТО – Червен бряг и досъдебно производство № ЗМ-166/2024 г. по описа на РУ – Червен бряг, което към настоящия момент е висящо и няма лице, привлечено в качеството на обвиняем. Твърди се, че по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, с рег.

№ *** към датата на настъпване на произшествието е била налице валидно сключена Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Твърди се, че е спазена разпоредбата на чл.380 от КЗ, като ищецът е депозирал писмена застрахователна претенция, получена от „Дженерали Застраховане“ АД на 29.04.2025 г., на която е получен отговор от ответника, че представените документи са недостатъчни за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, поради което застрахователното дружество не може да се ангажира със становище относно основанието и размера на дължимото обезщетение. По отношение на законната лихва, в исковата молба се посочва, че такава се дължи от 29.04.2025 г. /датата на претенцията пред застрахователя/ до окончателното изплащане на главницата.

Вследствие на процесното ПТП ищецът Н. Т. Н. е претърпял фрактури на шийните прешлени С6, С7, довели до пареза на нервус радиалис и фрактура на белодробен паренхим, с окончателна диагноза: Вулнус лацеро контузум манус декстра, което е наложило оперативно лечение в УМБАЛ „Д-р Г.

Странски“- гр. Плевен, при което са извършени големи и средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, както и локална ексцизия и деструкция на ставни лезии на лакът. На 06.07.2025 г. ищецът е изписан от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, като е запознал период на възстановяване, който и продължава и до днес. Твърди се, че ищецът е имал 2 нужда от помощ и грижи по отношение на обслужване и хигиена. Твърди се, че към момента ищецът изпитва силен срам и ужас, че е бил безпомощен и се е налагало близките и семейството му да полагат ежедневни грижи за него, което го е карало да се чувства в тежест на всички, оставяйки ги в продължение на няколко месеца след инцидента без личен живот, което обстоятелство смазва допълнително психиката му. Преди инцидента ищецът е бил активен, деен, самостоятелен млад мъж, в разцвета на силите и живота си, а след инцидента животът му се е променил изцяло в отрицателна посока, лишен от собствени доходи за издръжка, с постоянни болки във врата, главата и десния крайник, отоци и подуване, като към настоящия момент се чувства все още като инвалид. Освен здравословните проблеми, при ищецът се забелязва и влошено емоционално и психическо състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание, усещане за неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП, депресия, като наличните му здравословни проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока. Твърди се, че ищецът е изпаднал в състояние на „остра стресова реакция“, която към настоящия момент се е развила вследствие на пост-травматично стресово разстройство, отличаващо се със значителна тежест и е отговор на преживян психически стрес и на непреодолимо травмиращо преживяване. Поради естеството на травмите и оперативните лечения, ищецът е изпитвал и продължава да изпитва затруднения при извършване на основни дейности по самообслужване, вкл. лична хигиена, приготвяне на храна, домакински задължения и др. Твърди се, че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищеца, налице е особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху неговата психика.

Ищецът моли съда, да осъди „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *** да му заплати сумата от 30 000,00 лв., частично предявени от 80 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2025 г. /датата на уведомяване с извънсъдебна претенция/ до окончателното й изплащане.

Претендира направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *** чрез пълномощника Ст. юрк.

Г. Р., в който се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер, 3 като се изразява становище, че не са налице всички необходими предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в претендираните размери за вредите, които ищецът твърди, че търпи.

Ответникът твърди, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи извършено противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, от което деяние ищецът търпи претендираните вреди. Твърди, че представеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица установява неправомерни действия, довели до реализиране на процесното ПТП, само и единствено от страна на ищеца.

Твърди, че в хода на образуваното наказателно производство, ищецът надлежно е заявил пред компетентен орган по разследването, че няма никакви претенции спрямо водачът на лекия автомобил - Ж. Ц. Г., който отказ от имуществени претенции спрямо застрахования водач води до невъзможност за ангажиране на отговорността на дружеството по застрахователния договор.

При условията на евентуалност, ответникът твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което прави възражение в тази насока. Твърди, че ищецът е допринесъл в изключителна степен за реализиране на процесното ПТП, като е нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗДвП и е управлявал мотоциклета с по-висока от нормативно разрешената максимална скорост от 80 км/ч., което е затруднило възприемането му като опасност за движението и преценката за възникване на ПТП за останалите участници в движението и по-конкретно за застрахования в дружеството водач, както и е способствало за увеличаване тежестта на травмите на пострадалия. Освен това, ищецът е нарушил почти всички правила за правомерно изпреварване, като не е напуснал дясната пътна лента и не е навлязъл в съседната пътна лента, за да извърши правомерно изпреварването, не е подал сигнал за изменение на посоката си /отклонение наляво/, за да афишира пред другите участници в движението намерението си да предприеме маневра „изпреварване", с която да се съобразят и не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Според ответника, при спазване на посочените правила за движение от страна на ищеца, процесното ПТП изобщо няма да настъпи.

4

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че всички описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП.

Уточнява, че понятие „фрактура на белодробен паренхим“, каквото е използвано в исковата молба няма, освен това, във всички приложени медицински документи е посочено, че белодробният паренхим е без данни за травматични увреди. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че счупването в областта на шийния отдел на гръбначния стълб е наложило спешна оперативна намеса, тъй като от представените медицински документи е видно, че лечението на ищеца по отношение на травмите в шийния отдел /спукване на прешлен/ е било консервативно /поставена е шийна яка/.

Единственото, обективирано в приложените медицински документи проведено оперативно лечение е свързано с ревизия и сутура на раните на десния лакът.

Ответникът счита претенцията за неимуществени вреди за силно завишена по размер и неотговаряща на реално претърпените от пострадалия душевни болки и страдания, като оспорва твърдяната в исковата молба тежест на претърпените травми. Оспорва, също така, твърденията на ищеца за безпомощност и необходимост от чужда помощ, като посочва, че нито една от твърдените травми не налага нужда от постоянна чужда помощ. Оспорва твърденията на ищеца за психологически стрес и шок, както и причинноследствената връзка между тези оплаквания на ищеца и процесното събитие.

Твърди, че претенцията на ищеца не е съобразена по размер с обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения са в пъти по-ниски от претендираното.

Ответникът счита предявеният иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан, а неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва от претендираната дата. Посочва, че действително, ищецът е депозирал в дружеството доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от описаното в исковата молба събитие на твърдяната дата 29.04.2025 г., но до настоящия момент същият не е представил исканите от ответното дружество документи и данни, като по този начин не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на задължението и е поставил в невъзможност дружеството да погаси доброволно задължението си. При условията на евентуалност, ответникът оспорва датата, от която се претендира 5 лихва за забава. Счита за неоснователна и претенцията за разноски.

Ответникът моли съда, да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.372 ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Н. Т. Н., ЕГН ********** чрез пълномощниците му – адв. Н. Д. от ШАК и адв. Г. Р. от САК, с която се допълва и пояснява първоначалната такава.

Ищецът поддържа направените доказателствени искания. Заявява, че липсата на посочена банкова сметка не може да има за правна последица връщането на исковата молба. Твърди, че доколкото при деликтната отговорност вината се презюмира, то същата е налице. Счита, че претендираното обезщетение не е завишено и е напълно съобразено с характера и степента на вредите. Във връзка с твърдението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалото лице, ищецът заявява, че в случай, че бъде доказано такова възражение за съпричиняване от ответника и прието от съда, ще изложи становище в открито съдебно заседание относно размера на така предявената претенция от наша страна.