Решение № 177 от 25.07.2022, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Козлодуй, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20211440101375 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ”ЕООД, с ЕИК:

205680303, със съдебен адрес гр. София, бул. ”България” №81, вх. “В“, ет.8, чрез пълномощник адв. В. Г. – САК против ответника В. Б. В. с ЕГН:**********, с адрес в с. Хърлец, общ. Козлодуй, област Враца, у-...., с която е предявен:

- установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника В., че дължи на „ЮБЦ”ЕООД, с ЕИК: 205680303 гр. София сумата от 151.19 лева / сто петдесет и един лева 19 ст. / незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.10.2017г. до 15.02.2018г., дължими по валидно действали договори с клиентски номер 16571212001 от 16.02.2017г. и 08.09.2017г., сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК:831642181, за което са издадени фактури

№1236294066/15.11.2017г.;

№1237982245/15.12.2017г.;

№1239672867/15.01.2018г.; и №1241763669/16.02.2018г..

Ищецът твърди, че предявява исковата си претенция срещу ответника В.

Б. В., въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

Релевира, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303 е встъпил в правата си на кредитор, въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по 1 установителния иск.

Излагат се доводи, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: 831642181 и В. Б. В., с ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16571212001 от дата 16.02.2017. г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart Call XL с месечен абонамент 25.99 лева /с ДДС/, като срокът на споразумението е бил 24 месеца - до дата 16.02.2019 г.

На следващо място се твърди, че на дата 08.09.2017 г. ответникът е сключил друг договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16571212001, с който е уговорено ползването на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart L с месечен абонамент 23.99 лева /с ДДС/, като срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 08.09.2019 г.

Сочи се, че въз основа на сключени договори за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 16571212001 между ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: 831642181 са издадени фактури № 1236294066/15.11.2017 г., 1237982245/15.12.2017 г., 1239672867/15.01.2018 г.. 1241763669/16.02.2018 г., за периода от 15.10.2017 г. до 15.02.2018 г., както следва:

- фактура № 1236294066/15.11.2017 г. с начислена за отчетен период 15.10.2017 -14.11.2017 сума в размер на 52.04 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер *** за Месечен абонамент Smart L - 19.99 лева, за SMS -0.15 лева за мобилен номер *** за Месечен абонамент VIVACOM Smart Call XL -21.65 лева

Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане 1.58 лева

ДДС ставка 20% - 8.67 лева

Дължимата сума е платима в срок 02.12.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение. фактура № 1237982245/15.12.2017 г. с начислена за отчетен период 15.11.2017 -14.12.2017 сума в размер на 62.06 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер *** за Месечен абонамент Smart L -19.99 лева за мобилен номер *** за Месечен абонамент VIVACOM Smart Call XL - 21.65 лева . Мобилни разговори 10.08 лева ДДС ставка 20% - 10.34 лева

Дължимата сума е платима в срок 01.01.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение. фактура № 1239672867/15.01.2018 r. с начислена за отчетен период 15.12.2017-14.01.2018 сума в размер на 50.57 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер *** за Месечен абонамент Smart L - 19.99 2 лева за мобилен номер *** за Месечен абонамент VIVACOM Smart Call XL -21.65 лева корекции - 0.60 лева

ДДС ставка 20% - 8.33 лева

Дължимата сума е платима в срок 01.02.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение. фактура № 1241763669/16.02.2018 r. с начислена за отчетен период 15.01.2018 -14.02.2018 сума в размер на 1.03 лв. /с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 04.03.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Твърди се, че ответникът като абонат е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца 11/2017, 12/2017, 01/2018, и 02/2018 на стойност 165.70 лева, от които ищецът претендира за част от тях, за която е издадена заповедта за изпълнение - 151.19лв. (сто петдесет и един лв. и 19 ст.), както и че към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.

Излагат се доводи, че поради незаплащане в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги БТК на основание приложимите към договорите общи условия е прекратил едностранно индивидуалните договори на абоната, като е издал по клиентски номер № 16571212001 на дата 15.03.2018 г. крайна фактура № 1243110858.

Релевира се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 01.03.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Сочи се, че представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок и респ. същият е в неизпълнение на договорите си. Твърди се, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Моли се съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът В. Б. В. с ЕГН:********** дължи на ищеца „ЮБЦ”ЕООД, с ЕИК: 205680303 гр. София сумата от 151.19 лева / сто петдесет и един лева 19 ст. / незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.10.2017г. до 15.02.2018г., дължими по валидно действали договори с клиентски номер 16571212001 от 16.02.2017г. и 08.09.2017г., сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК:831642181, за което са издадени фактури №1236294066/15.11.2017г.; №1237982245/15.12.2017г.;

№1239672867/15.01.2018г.; и №1241763669/16.02.2018г..

Претендират се и направените в заповедното и исковото производство 3 разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. С. С. от АКВраца в срочно подаден отговор на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и размер.

На първо място, се твърди, че не е налице хипотезата на предсрочна изискуемост по съответните договори на оператора за мобилни услуги, тъй като волята на този кредитор /БТК/ не е достигнала до знанието на ответникадлъжника ползвател на мобилни услуги-В. Б. В. по отношение на: прекратяване на договори за мобилен абонамент с клиентски номер16571212001.

Сочи се, че уведомление на длъжника, не е направено /постигнато както чрез проведеното частно гражданско производство по ч. гр. д. № 923/2020гРС Козлодуй/, така и по общия ред с исковата молба по това гр.д. № 1375/2021г..

Релевира, че известяване на длъжника чрез sms и чрез ограничение на входящи-изходящи разговори или чрез спиране на мобилната услуга също не са начин на известяване на ответника за възникнали задължения и за прекратяване на договора.

На следващо място, се излагат доводи, че след като договорите са сключени в писмена форма, операторът следва да извести ползвателя на услуги-чрез писмено предизвестие за едностранно прекратяване на договора и по аргумента на чл. 164, ал.1, т.5 от ГПК, като в тази връзка ищецът няма доказателства за твърденията си, че договорът е прекратен, от кога и как е известен за това ответникът.

Счита се, че издадените фактури, не носят подпис на длъжника, не установяват факти за ползвани услуги, следователно същите са издадени в противоречие с изискванията на чл.7 от ЗСч, за първичен счетоводен документ и по чл.114 от ЗДДС, за съдържание, както и че са издадени едностранно и отразяват изгодни за ищеца обстоятелства.

Релевира се, че в конкретния случай посочените с исковата молба фактури, сами по себе си не са основание за плащане на парично задължение, а основанието е, т.н. договорни отношения между двете страни за конкретна услуга, но в случая липсата на информация за детайлизираната сметка на ползваната услуга от ответника и за валидността на прекратяване на договорите прави спорно, реалното доставяне на услуги от оператора към ползвателя на услугата-ответника по настоящето производство-В. Б. В..

Излагат се доводи, че не е налице хипотезата за надлежно уведомление на ответника В. от страна на „ЮБЦ“ за търсеното вземане по посочените договори за цесия, тъй като представителната власт на особения представител на ответника /клиент/, не включва правомощия по сключени договори за услуги в т.ч. за парични вземания и задължения и това уведомление на клиента/ответника/ с исковата молба от страна на ищеца следва да се приеме, като ненадлежно, следователно не пораждащо действия към клиентазадълженото лице В..

4

Счита се, че като страна по договорите за мобилни услуги ответникът има качеството на потребител, поради което е приложим Закона за защита на потребителя/ЗЗП/ и предвид същите съгласно чл. 143 ЗЗП договорите са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП в тези договори има неравноправни клаузи, тъй като същите не са уговорени индивидуално, а са бланкови, като същите са такива и съгласно Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г./чл. 3 от същата/ предварително уговорени/ и същите са в негов ущърб.

Моли се, съда да отхвърли предявения от ищеца иск изцяло, като неоснователен и недоказан /по основание и размер/.

След преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело №923 от 2020г. по описа на РС-Козлодуй се установява, че е издадена Заповед №260207 от 21.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Б.

В. с ЕГН:**********, с адрес в с. Хърлец, общ. Козлодуй, област Враца, у-.... да заплати на кредитора „ЮБЦ”ЕООД, с ЕИК: 205680303, със съдебен адрес гр.София, бул.”България” №81, вх. “В“, ет.8, чрез пълномощник адв. В. Г. – САК сумата в размер на 151.19 лева / сто петдесет и един лева 19 ст. / незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16571212001 от 16.02.2017г. и 08.09.2017г. и мораторна лихва за забава в размер на 40,09 лв. /четиридесет лева и 09 ст./, за периода от 04.03.2018г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.10.2020г. до окончателното изплащане, както и направените разноски – платена държавна такса в размер на 25 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.

Проведена е процедурата по чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящият установителен иск.

Предвид на това, че с исковата молба ищецът е предявил частично установителния иск по чл.422 от ГПК, само за претендираната главница от 151,19 лв., но не и за мораторната лихва в размер на 40,09 лв., за което е издадена Заповед №260207 от 21.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, то заповедният съд с Определение №260053 от 09.05.2022г. е обезсилил заповедта за изпълнение в непредявената част за сумата от 40,09 лв., за претендирания период от 04.03.2018г. до 13.10.2020г., представляваща мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД.