Решение № 30 от 10.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501170 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищцата Е. В. Р., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена лично от нея и уточнена чрез назначения й на основание чл. 95 от ГПК особен представител адв. М. К. против решение № 260005 от 09.03.2023 г., постановено по гр. дело № 580/2019 г. по описа на Районен съд- Несебър , което е отхвърлен иска й за признаване за нищожен на сключения ответника „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД, ЕИК: 102885711, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, к/с „Съни дей 3 “ договор № AR1/15 от 25.02.2011г. за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, като ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество по предявения от него срещу нея насрещен иск по чл. 211 от ГПК сумата от 1477.60 лв., представляваща сбор от годишна такса по договор № AR1/15 от 25.02.2011г., от която сумата от 938.80лв., дължима за периода от 30.08.2019г. до 30.08.2020г. и сумата от 538.80 лв., дължима за периода от 30.08.2018г. до 30.08.2019г., сумата от 76.49 лв.- законна лихва за забава, дължима върху главницата от 538.80 лв. за периода от 31.08.2019г. до 22.01.2021г. и сумата от 37.82 лв.- законна лихва за забава , дължима върху главницата от 938.80 лв. за периода от 31.08.2020г. до 22.01.2021г., сумата от 443.28 лв. – неустойка за забава, представляваща 30% върху стойността на всяка главница, както и законната лихва върху сборната главницата, считано от предявяване на насрещния иск – 22.01.2021г.до окончателното й изплащане. Със същото решение ответницатавъззивница е осъдена да заплати на ищеца направените от него в първата инстанция разноски в размер на 1159.10лв.

В жалбата и направеното към нея уточнение се изразява недоволство от цялото първоинстанционно решение, като се твърди, че то се обжалва в цялост, в т.ч. и досежно присъдените в полза на насрещната страна разноски с твърдения, че е неправилно. Счита се, 1 че процесния договор нарушава чл. 4, ал. 6 и чл. 68ж, ал. 4 от ЗЗП. Оспорва се достоверността на ангажираните свидетелски показания и кредитирането им от съда, без аргументация, въпреки противоположността им. По тези съображения се счита, че районният съд е нарушил принципа за равноправието и състезателността на страните – чл. 8 и чл. 9 от ГПК, тъй като не е взел предвид показанията на ищцовата свидетелка. Счита, че уважаването на насрещния иск на дружеството е в противоречие с решението по гр.д. № 1580/2018г. на БОС. Твърди се, че за исковия период е нямало пълна поддръжка на комплекса от дружеството, оспорват се показанията на св. В.. Излагат се и съображения, че процесния договор системно е неизпълняван от дружеството, поради което се счита, че същият подлежи на прекратяване, тъй като са нарушени множество законови норми, подробно цитирани в жалбата. Освен това се прави оплакване за недопустимо кумулиране едновременно на претенция за неустойка и за законна лихва за забава. Навеждат се оплаквания и за неправилно изчисляване на разноските, присъдени в полза на насрещната страна. По изложените в жалбата съображения и съгласно уточнението се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен иска за нищожност на горепосочения договор, а насрещният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъдените в полза на ответника разноски. Представено е съдебно решение по гр.д. № 172/2019г. по описа на БОС и копие от съдебен протокол от 14.11.2022г. по гр.д. № 580/2019г. по описа на НРС. Описаната като приложение към въззивната жалба снимка на комплекса не е представена по делото.

В законния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД, чрез упълномощения си адвокатски представител е депозирала писмен отговор по въззивната жалба и уточнението й. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано, законосъобразно и аргументирано. Сочи, че въпреки, че показанията на свидетелите са противоречиви, обстоятелството, че съдът е дал вяра на част от тях не съставлява процесуално нарушение. Възразява против доводите в жалбата,че съдът не е мотивирал защо дава вяра на показанията на св. В.. Излага, че са налице множество данни, че ответника изпълнява задълженията си по договора. Счита за неоснователен аргумента, че договорът има невъзможен предмет, тъй като сградите не са въведени в експлоатация. Заявява, че поддържа всички изложени от него аргументи за неоснователността на иска на ищцата.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

С последваща молба въззивницата е депозирала становище по писмения отговор на въззиваемия, в който излага допълнителни доводи в подкрепа на исканията си в жалбата и представя писмени доказателства по опис – жалба до Адм. съд- Бургас, по която е образувано адм.д. № 1634/2020г., решение от 04.02.2022г. по адм.д. № 1534/2020г. на БАС, констативен акт 15 от 2012г., разрешение за ползване, приложено по гр.д. № 580/2019г. на НРС, превод на рекламен текст на сайта за продажба на апартаменти в блоков А и Б, коригиран доклад на оценката на околната среда, писмо от м. февруари 2022г.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е образувано по предявения от ищцата Е. В. Р. иск за признаване за нищожен на сключения между нея и ответника „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД договор № AR1/15 от 25.02.2011г. за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване като след уточнение съгласно молба от 13.07.2022г. се твърди, че договорът е сключен: в противоречие с чл. 26 2 от ЗЗД- липса на предмет на договора; при липса на разрешение за експлоатация на имота по чл. 178 от ЗУТ; при нарушение на чл. 68ж, ал. 4 от ЗЗП; договорът не е нотариално заверен и не е вписан в СВ. С последващи молби от 10.01.2022г. и 13.10.2022г. ищцата е заявила,че прави изменение на иска си, добавайки нова претенция, което „изменение“ не е прието от районния съд съгласно протоколно определение от 14.11.2022г. Същевременно в хода на делото с молба от 13.11.2022г. ищцата е направила писмено изявление, че разваля процесния договор поради неизпълнението му от ответника, считано от 04.09.2019г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД е оспорил предявените искове, като на основание чл. 211 от ГПК е предявил насрещни искове /приети от съда за разглеждане в същото исково производство/, с които претендира за осъждане на ищцата по първоиначалните искове Е. В. Р. да му заплати сумата от 1477.60 лв., представляваща сбор от годишна такса по договор № AR1/15 от 25.02.2011г., от която сумата от 938.80лв., дължима за периода от 30.08.2019г. до 30.08.2020г. и сумата от 538.80 лв., дължима за периода от 30.08.2018г. до 30.08.2019г., сумата от 76.49 лв.- законна лихва за забава, дължима върху главницата от 538.80 лв. за периода от 31.08.2019г. до 22.01.2021г./датата на предявяване на насрещния иск/ и сумата от 37.82 лв.- законна лихва за забава, дължима върху главницата от 938.80 лв. за периода от 31.08.2020г. до 22.01.2021г .

/датата на предявяване на насрещния иск/, сумата от 443.28 лв. – неустойка за забава, представляваща 30% върху стойността на всяка главница, както и законната лихва върху сборната главница 1477.60лв., считано от предявяване на насрещния иск – 22.01.2021г.до окончателното й изплащане.

Районният съд е квалифицирал предявения от ищцата Рогозина иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, а насрещните искове на „Съни дей 2006“ ЕООД – с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, чл. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска за нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи с мотив, че не са налице сочените от ищцата нарушения на ЗЗП. Същевременно съдът е уважил изцяло предявените насрещни искове – за главница, лихви и неустойка приемайки, че периода, за който се търси заплащане на дължимите такси ответникът е изпълнявал задълженията си по договора, а ищцата не е изпълнила насрещните си задължения. Съдът е обосновал решаващите си изводи за доказаност на изпълнение на договара на показанията на св.А. с мотив, че те са конкретни и ясни и дават представа за поддръжката на комплекса. Съдът не е кредитирал показанията на св. В. с довод, че същите касаят обстоятелства, които са извън обстоятелствата, изложени от ищцата в исковата молба и касаят дейности,които са извън предмета на процесния договор.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.

269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.

По съществото на спора, от фактическа страна съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че ищцата е собственик на недвижим имотапартамент, находящ се в процесния комплекс „Съни дей 6“ в с. Тънково, общ. Несебър, обл. Бургаска от 25.02.2011г. Безспорно е също, че на същата дата между страните е сключен процесния договор № AR1/15 от 25.02.2011г. за управление, поддръжка и общо обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, по силата на който ищцата като възложител е възложила на ответното дружество, а последното като изпълнител е приело и се е задължило да извършва организационно, технически и административно управление, 3 поддръжка и обслужване на съоръженията и обектите за общо ползване в комплекса, като възложените дейности са подробно описани в договора. Срещу така възложените дейности ищцата се е задължила да заплаща на дружеството годишна такса в размер на 480 евро с вкл.

ДДС /равняващи се на 938.80лв./, платима до 30.08 на текущата година, при уговорка, че за календарна година се счита периода от 30.08 на текущата година до 30.08 на следващата година. В чл. 15 от договора е посочено, че при забава в плащането на дължимата такса се уговорния падеж възложителя дължи на дружеството неустойка в размер на 0.5% от таксата за всеки ден забава, но не повече от 30 % от размер на дължимата такса.

За доказване на твърденията и възраженията във връзка изпълнението на процесния договор страните са ангажирали свидетелски показания, като по искане на ищцата е разпита св. В., а по искането на ответника- св. А..

В показанията си св. В.- собственик на апартамент в процесния комплекс заявява, че е живяла десет години там от 2011г., като от 2021г. не живее в комплекса, тъй като не е доволна от поддръжката му. Излага, че макар комплексът да е голям, състоящ се от 44 блока, ангажирани за поддръжката му били само 5 човека- един за електричеството, един общ работник и трима чистачи, като заявява, че те не си вършили работата, като само метели листата. Сочи изрично, че това е било състоянието в комплекса за 2019-2020г. и малко от 2021г. В показанията си излага също недоволството си, че няма комисия, която да следи къде отиват парите за поддръжката. Заявява, че макар комплексът било охраняван от служители на ответното дружество, там ставали кражби. Излага,че не получила съдействие за изграждане на спирка до комплекса. Сочи,че в комплекса нямало асансьори, считано от пандемията не работели всички басейни и, че предвидения закрит басейн не бил изграден, а на негово място имало детска площадка. Заявява, че е подписала предварителен договор с ответника, в който пишело, че трябва да плаща допълнително ток и вода, но впоследствие сключения окончателен договор имал друго съдържание, като била накарана да подпише договор за управление и поддръжка.