Решение № 501 от 13.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Благоевград, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200501055 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 19217/31.07.2026 г., подадена от Е. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 37, вх.Г, ет.5, ап.15, чрез адв.П. З., със съдебен адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 43Б, ет.2, насочена срещу Решение № 543/20.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 873/2026 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което са отхвърлени исковете на Е. П. срещу Община Благоевград за признаване на незаконността и отмяната на уволнението на ищцата от длъжност „Секретар на Общински съвет по наркотични вещества към Община Благоевград“, извършено на основание чл.325, ал.1, т.8, пр.1 КТ със Заповед № Б3 ЧР-Д/19.02.2026 г. на кмета на Община Благоевград; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Секретар на Общински съвет по наркотични вещества към Община Благоевград“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 6626.40 евро за периода от 20.02.2026 г. до 20.08.2026 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2026 г., до окончателното изплащане на главницата.

1

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

Твърди се, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че работодател на ищцата е Община Благоевград, както и че процесната заповед е издадена от компетентен орган.В тази насока се поддържа, че Заповед № БЗЧР-Д от 19.02.2026 г. е издадена от М.Б., в качеството му на кмет на Община Благоевград, като длъжността, от която ищцата е освободена е в структурното звено в бюджетно звено „Дневни детски ясли и детска кухня“, с БУЛСТАТ 0000246950296. Въззивницата се позовава на § 1 от ДР на Кодекса на труда, от която разпоредба черпи аргументи, че работодател й е именно соченото бюджетно звено, като единствено ръковдителят му би могъл правно-валидно да издаде заповед, с която да упражни едностранно субективното преобразуващо право на прекратяване на трудовото правоотношение.

Подчертава се, че събраните по делото писмени доказателства подкрепят тази теза на въззивницата.

Отбелязва се, че с допълнително споразумение № 136-ЧР-Д/17.02.2022 г., страните по трудовия договор са се споразумели считано от 17.02.2022 г. служителят Е. П. да изпълнява длъжността „Секретар на Общински съвет по наркотични вещества“ към Община Благоевград, с БУЛСТАТ 000024695, но рабтодателят й се е запазил същия, а именно „Дневни детски ясли и детска кухня“.

В жалбата се прави оплакване и че процесната заповед е немотивирана, като изложените в същата мотиви са неотносими към правната норма на чл.325, ал.1, т.8 от КТ. Освен това, според жалбоподателя, мотивите в заповедта са вътрешно противоречиви и не се покриват със състава на правната норма на чл.325, ал.1, т.8 от Кодекса на труда. Навежда се и за противоречие между фактическото основание и приложената правна норма.

Заявява се, че от представените щатни разписания, е видно, че е направено съкращаване на щата, като процесното уволнение на практика прикрива съкращаване в щата.

Въззивницата изразява становище и че работодателят е приел, че са били налице пропуски при възникване на трудовия договор, като с процесната заповед е направил опит да санира своето поведение, което като резултат обаче, води до незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение.

Отделно от това, твърди се, че е налице и неправилно приложение на материалния закон с приетото от съда, че в казуса е бил проведен избор с решение № 6 по Протокол № 1/30.01.2026 г. Според въззивницата, решение № 6 по Протокол № 1 от заседание на 30.01.2026 г. на Общински съвет Благоевград не обективира решение за избор по смисъла на чл.325 от КТ, а е налице директно назначаване на определени лица на посочените от ответника изборни длъжности, в нарушение на формалната и житейска логика и в 2 нарушение на нормативно установените за това правила. Инвокират се оплаквания, че не е осъществен фактическият състав на правната норма на чл.325, ал.1, т.8 от КТ, тъй като не е осъществен и не е доказан елемент от фактическия състав на правната норма, а именно избраното лице реално да е постъпило на работа.

Като неправилни се определят изводите на съда, че извършеното от ответника уволнение не прикрива съкращаване в щата, нито в условията на евентуалност - закриване на част от предприятието.

Обръща се внимание, че по делото е установено, че ищцата страда от онкологично забО.ване, което попада в обхвата на закрилата на чл.333 от КТ, при което уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е търсено и дадено предварително разрешение от инспекция по труда. Отбелязва се, че районният съд не се е произнесъл по довода на ищцата за незаконност на уволнението, тъй като в случая се касае до заварено трудово правоотношение, което не може да бъде трансформирано в изборно и да бъде прекратено на основание чл.325, ал.1, т.8 от Кодекса на труда. Развиват се съображения, че дори и да се приеме, че по силата на закона - чл.15 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във вр. с чл.15, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества, длъжността от която е уволнена ищцата е изборна, то се поставя въпросът дали се трансформира в изборно по силата на закона трудовото правоотношение на Секретаря на Общински съвет по наркотични вещества към Община Благоевград, след като същото е възникнало като трудово, преди изменението на закона съгласно действащата понастоящем редакция чл.15 от Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества.

Въззивницата оспорва и доводите на първоинстанционния съдебния състав по приложение на нормата на чл. 74 от КТ. Въззивницата се позовава на съдебна практика, че работодателят не може да се позове извънсъдебно на недействителността на трудов договор и на последиците му, тъй като те се прилагат в отношенията им само след като съдът я е обявил по предвидения за това ред в Кодекса на труда - с диспозитива на решението или при зачитане на обусловеното от нея право, когато е предявено с възражение от страните.

Обръща се внимание и че във всички трудови договори и в последствие сключвани допълнителни споразумения към тях за длъжността „Секретар“ на ОбСНВ към Община Благоевград, от една страна и от друга в процесната уволнителна заповед, кодът за длъжността по НКИД е различен.

С оглед на това от въззивния съд се иска да отмени като неправилно обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.

Претендират се и направените съдебни и деловодни разноски за двете съдебни 3 инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Благоевград. С отговора се поддържа становище, че п ървоинстанционното решение е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при правилна преценка на събраните доказателства.

Като неоснователно се определя оплакването, че Заповед №БЗ-ЧРД/19.02.2026 г. е издадена от некомпетентен орган. В тази насока се твърди, че кметът на общината ръководи изпълнителната дейност на общината, назначава и освобождава служителите в общинската администрация, представлява общината и издава заповеди в изпълнение на правомощията си съгласно чл.44 от ЗМСМА, а общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация по предложение на кмета (чл. 21 от ЗМСМА). С оглед на това се заявява, че процесната заповед е издадена от органа, който има работодателска компетентност спрямо служителите на Община Благоевград, като посочването на БУЛСТАТ на бюджетно звено във фишове, електронни записи или вътрешни документи не създава самостоятелна работодателска правосубектност на това звено и не дерогира компетентността на кмета.

Отбелязва се, че заповедта съдържа и достатъчно ясно индивидуализиране на основанието за уволнението, така че работникът да разбере защо се прекратява правоотношението и да организира защитата си.

Сочи се, че няма вътрешно противоречие между изложените мотиви и приложеното основание, като заповедта не се основава на съкращаване на щата, нито на закриване на част от предприятието, а на постъпване на лице, определено за заемане на същата длъжност по предвидения специален ред.

Поддържа се, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл.325, ал.1, т.8 КТ, при което правилно РС е приел, че уволнението е законно. Оспорват се оплакванията във въззивната жалба, че уволнението прикрива съкращаване в щата или закриване на част от предприятието, тъй като процесната длъжност продължава да присъства в щатното разписание.

Аргументира се становище, че е проведен избор за заемане на процесната длъжност.

Обяснява се и че в случая е неприложима закрилата по чл.333 КТ, тъй като основанието за прекратяване на процесното правооотношение не е сред изрично посочените в цитираната норма.

Като неотносими се определят възраженията по чл.74 КТ и за различен код по НКИД.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да остави без уважение въззивната жалба на Е. К. П. срещу решението на Районен съд - Благоевград и да потвърди изцяло същото като правилно, законосъобразно и обосновано.

Претендират се и направените разноски за въззивното производство, 4 включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с въззивната жалба и отговора към нея съответно искания и възражения.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съобразно чл.272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Предявените искове са за отмяна на уволнението по чл.344, ал.1, т.1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата от заеманата при ответника длъжност „Секретар на 5

Общински съвет по наркотични вещества към Община Благоевград", извършено със Заповед № Б3-ЧР-Д/19.02.2026 г. на законния представител на ответника- кмета на община Благоевград; и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, и по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа от 6626,40 евро за периода от 20.02.2026 г. до 20.08.2026 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2026г., до окончателното погасяване на задължението.