Решение № 3226 от 11.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3226 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330108935 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск, предявен от К. П. Д., ЕГН **********, срещу Н. Г. Д.а, ЕГН **********, с която е предявен иск за признаване за установено, че ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. ***, общ. ***, обл. ***, с площ от 725 кв.м., ведно с построените в него сгради – сграда с идентификатор №*** с площ от 86 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 66 кв.м., e придобит по време на брака между страните при липса на принос от страна на ответницата и е индивидуална собственост на ищеца.

В хода на делото ищецът К. П. Д., ЕГН **********, е починал, като на основание чл. 227 ГПК на негово място са конституирани наследниците му по закон П. К. Д., ЕГН **********, и Ц. К. Д., ЕГН **********.

В искова молба се посочва, че първоначалните страни – К. Д. и Н. Д. са сключили граждански брак през *** г. и заживели заедно в дома на родителите на ищеца в с. *** на ул. „***“ № **. През средата на 80-те години били закупили апартамент в гр. ***, където и заживели, но през ***г. отново се били върнали на село. Посочва се, че през лятото на *** г. двамата окончателно се били разделели и от тогава живеели във фактическа раздяла, като последната среща между двамата била през ***г. Ищецът сочи, че с решение № *** г. по ГД № *** г. на ПРС, ** бр.с., в сила от ***г., бил разтрогнат бракът между страните. В молбата се посочва, че с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, т. **, от *** г. по описа на СВ П., ищецът и двамата му братя – Д. Л.и И. Л., били признати за 1 собственици по наследство и давностно владение на процесния ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. ***, общ. ***, обл. ***, с площ от 725 кв.м., ведно с построените в него сгради – сграда с идентификатор № *** с площ от 86 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 66 кв.м. На същата дата с Нот.акт за доброволна делба на недвижим имот, вписан под акт № **, т. * от *** г. по описа на СВ П., тримата братя поделил съсобствеността помежду си, като в дял на ищеца бил поставен именно този имот, а за уравняване дела на Д. Л. който не получил дял, му била заплатена сумата от общо 1700 лв. от другите двама братя, или ищецът платил сумата от 850 лв.

Поддържа се, че доколкото към момента на сключване на договора за доброволна делба ищецът все още бил в брак с ответницата, то била възникнала СИО върху имота на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от СК. В случая обаче се оспорва презумпцията за съвместен принос при придобИ.ето на имота от двамата съпрузи, като предвид фактическата раздяла между тях, настъпила още през *** г., се сочи се, че от тогава ответницата не била посещавала имота, а заплатените суми за уравняване на дела били лични средства на ищеца – спестявания от работа и пенсия. По изложените съображения се моли за уважаване на иска.

В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. Д., с който се правят възражения са недопустимост на иска, тъй като сделката, с която бил придобит имотът – доброволна делба, както и другите сочени придобивни основания – по наследство и давност, нямали възмезден характер. В тази насока цитира съдебна практика. По същество оспорва твърденията, че ответницата нямала принос при придобИ.ето на имота.

Поддържа, че съсобствеността за тримата братя – ищецът и неговите двама братя, не била възникнала на сочените основания, предвид следните аргументи. Първо, ответницата била вложила много лични средства в имота с убеждението, че същият ще е собствен на семейството, като в тази насока развива фактически съображения относно съвместния живот между страните, вкл. и в процесния имот, ползването на същия от братята на ищеца и построяването на сградата с идентификатор № ***, за която се сочи, че била изградена с общи средства на страните. Второ, оспорва се ищецът да е придобил имота по давност, като изтъква, че ищецът не бил манифестирал намерението си да владее имота за себе си, а пък ответницата на свой ред също била упражнявала фактическа власт върху него, като отношението на страните към имота било като за семеен такъв. Не било ясно и какво точно е придобивното основание на тримата братя – по наследство или давност, още повече, че двама от тях – Д. и И. не са живели в имота и не са го владели. По тези съображения се оспорват констатациите на нотариуса и се възразява срещу делбата като нищожна, тъй като не били участвали всички съсобственици.

В отговора на исковата молба Н. Д. е инкорпорирала и насрещен иск срещу К. П. Д. с искане за осъждане на последния да заплати на ищцата по насрещния иск сумата от 1250 лв., представляваща припадащата се на Н. Д. част от увеличената стойност на ПИ с идентификатор № ***, в резултата на извършени в него подобрения през периода *** г. – *** г., изразяващи се в 2 изграждането на сграда с идентификатор № ***, както и основен ремонт на сградата през периода *** г. – *** г.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато увеличение в размера на насрещния иск от сумата в размер на 1250 лв. на сумата в размер от 9 755,50 лв.

Предвид смъртта на ответника по насрещния иск К. П. Д. и конституирането на неговите наследници като страни по делото, с оглед представено саморъчно завещания от К. Д. в полза на неговия син П. Д., Н. Д. е насочила насрещния си иск в пълния претендиран размер от 9 755,50 лв. срещу П. К. Д..

Ищцата по насрещния иск сочи в отговора на първоначалната искова молба и в уточняваща молба от *** г., че едноетажната еднофамилна жилищна сграда понастоящем, представляваща сграда с идентификатор № ***, била построена от двете страни с общи средства в периода *** г. – *** г., като впоследствие, през периода *** г. – *** г., бил извършен и основен ремонт на сградата, също с общи средства на двамата съпрузи, настоящи страни. Подобренията са описани в уточняваща молба – за построяването на сградата: извършване на изкопи и изхвърляне на пръст от тях, иззиждане на сграда в груб вид, направа на покрив, измазване на сградата и боядисване отвътре и отвън, прекарване на прави и обратни води, заедно с изкоп и изграждане на септична яма, прекарване на електрическа инсталация и постояване на врати и прозорци; а за основния ремонт на сградата – събаряне на стени и иззиждане на нови стени за извършване на преустройство в помещенията, както и измазване и боядисване. Поддържа се, че към момента на тяхното извършване за собственик на имота се считал П. Д. Л. – баща на ищеца и ответник по насрещния иск К. Д.. Твърди се, че при извършването на подобренията двамата съпрузи били недобросъвестни владелци, приравнени на добросъвестни такива съгласно чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС, като подобренията били извършени със знанието и съгласието на собственика П.

Л.. В тази насока са развити съображения. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В предоставения му срок ответникът по насрещния иск К. Д. е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията, че Н. Д. имала принос в построяването на жилищната сграда, като твърди, че същата била построена от неговите родители преди брака му с ищцата по насрещния иск. Оспорва извършването и на част от твърдените в уточняващата молба СМР, в частност измазване на сградата и боядисване отвън. Твърди се също така, че Н. Д. нямала принос и при извършването на ремонт в имота, изразяващ се във вътрешно преустройство, през ***., като отново се сочи, че този ремонт бил осъществен със средства на неговите родители, а ищцата по насрещния иск не живеела към този момент в имота.

Развити са допълнителни съображения относно правото на собственост върху процесния имот и упражняваната фактическа власт върху него през годините, а именно, че имотът е придобит от родителите на К. Д. през ** г., макар и на основание негодно да ги направи собственици, но с упражнявано непрекъснато владение на имота след този момент, двамата били придобили 3 имота по давност. Възразява се срещу направените от Н. Д. възражения относно възникването на съсобственост между тримата братя, респ. констатациите на нотариуса при извършената обстоятелствена проверка.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения главен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК:

Съгласно представения по делото констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан под акт № ***, т. ***, от *** г. по описа на СВ П., К. Д. и двамата му братя – Д. Л.и И. Л., са признати за собственици по наследство и давностно владение на процесния ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. ***, общ. ***, обл. ***, с площ от 725 кв.м., ведно с построените в него сгради – сграда с идентификатор № *** с площ от 86 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 66 кв.м., както и на ПИ с идентификатор № *** по КККР на същото село. Видно от Удостоверение за идентичност на имот, издадено от Община *** ПИ с идентификатор № *** е идентичен с част от Парцел *** в кв. *** по плана с. ***, одобрен със Заповед № *** г. и описан в Договор за продажба на недвижим имот от*** г., сключен между И.

П. И. и П. Д. Л.. По делото е представен и договора за продажба от *** г., с който И. И. прехвърля собствеността върху въпросния имот на П. Л..

Доколкото договорът не е сключен в нотариална форма, то същият сам по себе няма транслативен ефект, но е годно основание, от което да се черпи извод за своене на имота от страна на своеобразния приобретател по сделката П. Личев. Установява се по делото, че П. Л. и съпругата му Ц. Л. – баща и майка на К. Д., са владели непрекъснато имота и са живели в него до смъртта си – за П. на ***г., а за Цона на ***г. За това, че имотът към *** г. е бил собствен на П. Л. е налице и твърдение от страна на Н. Д..

С оглед на изложеното и предвид отразеното в констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан под акт № ***, т. **, от *** г. по описа на СВ П., следва да се приеме, че по силата на наследствено правоприемство от техните родители тримата братя са придобили при равни права на основание чл. 5 ЗН, а именно по 1/3 ид.ч., правото на собственост върху Парцел *** в кв. *** по плана с. ***, одобрен със Заповед № ***г., а впоследствие и върху образуваните от него ПИ с идентификатор № ***, ведно със сградите в него, и ПИ с идентификатор № ***, и двата по КККР на с. ***. В тази насока съдът съобрази и задължителните указания в Тълкувателно решение № 11 от 21 март 2013 год. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно легитимиращото действие на констативния нотариален акт, както и липсата на доказателства по делото, които да оборват констатациите на нотариуса.

Впоследствие с договор за доброволна делба, обективиран в Нот.акт за доброволна делба на недвижим имот, вписан под акт № ***, т. *** г. по описа на СВ П., тримата братя са поделели собствеността върху наследените имоти, като в дял на К. Д. е разпределен ПИ с идентификатор № ***, ведно със сградите в него, в дял на И. Л. - ПИ с идентификатор № ***, а Д. Л. е получил 4 парично уравняване. Предвид наличието на парично наплащане от страна на К. Д. за уравняване дела на единия от съделителите – неговия брат Д. Л., то описаната доброволна делба има възмезден характер.

В тази връзка не се спори, че към датата на изповядване на сделката по доброволната делба К. Д. и Н. Д. са били в граждански брак. Двамата са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на *** г., е прекратен с Решение № *** г. по гр.д. № ***г. по описа на ПРС, влязло в сила на дата *** г. Последното е видно и от представеното копие на цитираното решение, с което е приключило бракоразводното им дело. Бракът им е заварен по смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК, поради което приложение намира действащия Семеен кодекс от 2009 г.