Определение № 859 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. София, 27.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500493 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на З. В. Т. срещу определение № 1207/22.01.2025г. по гр.д. № 2474/24 по описа на СГС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частна жалба.

В частната си жалба твърди, че съгласно чл. 47 от Хартата на основаните права на ЕС и чл. 6 пар.1 от имплементираната в нея ЕКЗПЧОС, съдилищата на Република България са длъжни да й осигурят правото на равнопоставено, справедливо и публично гледане на делата й в разумен срок от безпристрастен съд. Твърди, че съдилищата отказват да спазват цитираните норми по всички нейни дела, като дискриминационно я лишава от правото на безпристрастен съд и от достъп до правосъдие.

Моли да бъде възстановено върховенството на правото, като се отмени обжалвания акт, като делото бъде изпратено на друг съдия от СГС със задължителни указания за разглеждането му и произнасяне по същество на иска, за да не се нарушават повече правата й от пристрастния съдия.

Твърди, че декларация по чл. 83 ал.2 от ГПК вече е приложена .

Препис от частната жалба не следва да се изпраща.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

З. В. Т. е подала частна жалба вх. № 3772/14.01.2025г. срещу определение № 19998/09.12.2024г. по гр.д. № 2474/24 по описа на СГС, като в същата е поискала освобождаването й от внасяне на държавна такса по частната жалба на основание чл. 83 ал.2 от ГПК. Представила е декларация за материално и гражданско състояние от 14.01.2025г., в която е декларирала, че 1 получава работна заплата под минималния за страната размер. Съпругът й не работи. Тя и съпругът й осигуряват издръжка на пет лица, като е посочила, че има две непълнолетни лица. Декларирала е, че тя и съпругът й нямат недвижими имоти, не притежават МПС, както и парични влогове или други източници на доходи. Цялото семейство се издържало от нейната заплата, като освен обичайната издръжка била необходима сумата от 200 лв. месечно за лечение на сина на съпруга й от урологично заболяване.

СГС е приел, че след запознаване с декларацията, следва да се направи извод, че ищцата е в състояние да заплати държавната такса от 15 лв.

Настоящата инстанция намира, че за жалбоподателката са налице условията на чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса, който извод следва от представената декларация.

При произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК , съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка, съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките на чл.

83, ал. 2, т. 1-7 ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавната такса.

При постановяване на своето определение СГС е приел, че такса в размер на 15 лв. не би затруднила жалбоподателката, с оглед изложените от нея релевантни обстоятелства.

Настоящата инстанция намира, че въпреки, че дължимата държавна такса е в минимален размер от 15 лв., имущественото и семейно състояние на ищцата е такова, че дори и внасянето на такса в размер на 15 лв. би я затруднило. Действително, както е посочил първоинстанционният състав, държавна такса в размер на 15 лв. за въззивната частна жалба принципно не съставлява сериозно затруднение. Въз основа, обаче, на декларираните обстоятелства следва да бъде направен извод, че конкретно жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15 лева, тъй като получаваната под минимална за страната заплата служи за издръжка на петчленното му семейство, има допълнителни разходи за лечение на член на семейството, не разполага с възможност да извлича доход от притежавано имущество.

С оглед изложеното следва да бъде отменено обжалваното определение и постановено такова по същество, с което бъде освободена жалбоподателката от дължимата държавна такса.

Ръководен от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1207/22.01.2025г. по описа на СГС, като место това ПОСТАНОВЯВА: гр.д. № 2474/24 по

ОСВОБОЖДАВА З. В. Т. ЕГН ********** от заплащане на държавна такса в производството по обжалване на определение № 19998/09.12.2024г. по гр.д. № 2474/24 по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3