Решение № 515 от 26.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора С. Г. М. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200833 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от адвокат М.Д. от АК-Русе, защитник на подсъдимия А. П., срещу решение № 90 от 13.08.2025 г., постановено по ВНОХД № 20253000600149 по описа на Апелативен съд – Варна за 2025 г.

В жалбата се ангажират касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Отменително такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) се претендира с доводи за опорочена доказателствена дейност на въззивния съд поради непреодоляване на противоречията между гласните доказателствени източници по отношение на обстоятелствата, както на самото деяние, така и за времето непосредствено преди и след неговото реализиране, като се акцентира на съществени разминавания в показанията на свидетелите О.А. и Л.А. относно механизма на настъпилото произшествие. Твърди се, че разследването не е водено обективно, всестранно и пълно, така както изискват разпоредбите на НПК, поради което обвинението, поддържано от представителя на ОП-Разград останало недоказано, а първоинстанционната присъда била постановена основно на предположения в противоречие с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК. Сочи се също, че в Определението по чл.327 от НПК за допускане на доказателства, въззивната инстанция е допуснала грубо нарушение на процесуалните правила, което се отразило на доказателствения анализ на събраните по делото доказателства относно вината на подсъдимия, тъй като 1 вместо да изключи неподписан от разследващия орган протокол за разпит на свидетел от досъдебното производство, съдът го е върнал на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура-Разград с указания разследващият следовател А.А., извършил разпита, да го подпише, което съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС било недопустимо, а допуснатото процесуално нарушение – неотстранимо.

Според жалбоподателя, въззивната инстанция не е изпълнила основното си задължение да изясни съществува ли пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия с настъпилия вредоносен резултат, като е игнорирала твърденията му, че изобщо не е изпреварвал автомобила на свидетеля А. и е загубил контрол над управлявания автомобил „Киа Соренто“ вследствие на директен застигащ удар от другото МПС, управлявано от посочения свидетел . Оспорва също отказа на въззивния съд да обоснове своите изводи на заключенията на АТЕ, изготвени от вещото лице инж. Г., от които се извеждали изводи, че ПТП е в причинна връзка с поведението на свидетеля А. и вместо това е кредитирано заключението на тройната АТЕ, изготвено от три вещи лица, които не дали изобщо конкретни отговори на въпросите на защитата. Поради възприемането на тяхното заключение от апелативния съд се претендират нарушения на чл. 13, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и чл.

107, ал. 5 от НПК.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК (нарушение на материалния закон) се обвързва главно с довод за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, като се оспорва авторството на деянието, предмет на обвинението и се заявява невиновно поведение на подсъдимия. Иска се ВКС да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимият П. и защитникът адвокат Д. се явяват лично и поддържат касационната жалба. В подкрепа на заявените касационни основания защитникът навежда допълнителни доводи за необоснованост на обжалваното решение и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с проведен от първоинстанционния съд разпит на вещите лица „по делегация“. За първи път в съдебно заседание пред ВКС се твърди предубеденост на въззивния съдебен състав, която се аргументира с мотивите към обжалваното решение, от които било видимо желанието на въззивния съд да „влоши положението на подсъдимия“. В лична защита пред ВКС, чрез заклетия преводач М. Я., подсъдимият твърди, че от началото на наказателното производство не било съобразено, че управляваният от него лек автомобил бил ударен отзад и че той нямал вина за това ПТП. Аргументира се с доказателствени дефицити, между които неиздирване на свидетелите от камерите, монтирани от кмета на този път. Позовава се на експертиза на признат на европейско ниво румънски експерт, използвал специализиран софтуер , който на база данните по делото опровергавал, че подсъдимият е причинител на тази катастрофа. Оспорва възприемането на тройната АТЕ и с аргумента, че вещите лица не са ползвали такъв специализиран софтуер, за да изключат човешка грешка. Като нарушение подсъдимият сочи също, че след ПТП не са взети проби за наркотични вещества на двамата други водачи, 2 включително на този, който го ударил отзад и не е изследвано дали същият не страда от някакво заболяване, за което да взима лекарства, които забраняват шофирането след приема им. Оспорва показанията на свидетеля О.А., че бил изпреварен от подсъдимия и от другия водач и че видял катастрофата от 500 метра, позовавайки се на офталмологичен учебник, съгласно който човек с очила за близо или далече не може много добре да види ясно предметите на разстояние по-голямо от 5 метра. Подсъдимият не се съгласява да се е движил със 130 км/ч при условие, че тахографът на камиона е показвал 110 км/ч., а неговият водач - свидетелят А. често пъти е казвал, че камионът му не може да се движи с повече от 90 км/ч. В последната си дума подсъдимият отново настоява, че е невинен и моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Представителят на Върховната прокуратура излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и допълнителните доводи на защитника и подсъдимия, изложени в съдебно заседание пред ВКС.

Указанието на въззивния съд в определението по чл.327 от НПК за последващо подписване на протокол за разпит на свидетеля Л. А. от следователя, който е провел разпита му на 07.11.2017год., според прокурора не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Не се съгласява да е опорочено събирането на доказателствата. Отделно се позовава на ТР № 2/2002 г. на ВКС, съгласно което процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Относно довода на защитата за съществено разминаване в показанията на свидетелите О.А. и Л.А. прокурорът счита, че въззивният съд е направил много внимателен анализ и се аргументирал защо приема за достоверни едните показания за сметка на другите, като въззивният съд вярно е констатирал, че в основната си част същите са непротиворечиви, подкрепени са от АТЕ и взаимно се допълват при изясняване на обстоятелствата относно механизма на пътнотранспортното произшествие. Солидаризира се с извода на въззивния съд да обоснове фактическите си изводи със заключението на тройната АТЕ, която по несъмнен и категоричен начин опровергава защитната теза на подсъдимия, че не е изпреварвал управлявания от свидетеля А. лек автомобил. Предлага обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в съдебно заседание и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

С присъда №7 от 4.03.2025 г., постановена по НОХД № 20243300200078 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Разград, подсъдимият д-р А. П., роден на **********г., гражданин на Република Румъния, е признат за виновен в това, че на 11.09.2016 г., на пътя гр. Разград - гр. Русе (път 1-2 км. 61+046), при управление на МПС - лек автомобил „Киа Соренто" с peг. № ............... румънска регистрация, нарушил правилата за движение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП (управлявал с над 130 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч); чл. 42, ал.

3

1, т. 2 от ЗДвП (предприел изпреварване на лек автомобил „Фолксваген пасат" с молдовски peг. № .............., без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, като принудил водачът му да намали скоростта и да спре) и чл. 43, т. 4 от ЗДвП (предприел изпреварване на посоченото МПС, използвайки пътна лента за насрещно движение, като не могъл да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента) и по непредпазливост причинил смъртта на малолетния си син Щ. - Т.

П., роден на 15.02.2009 г. и тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката на малолетната си дъщеря И.-Н. П., родена на 21.06.2006г., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3 буква “б“ вр. с чл. 342, ал. 1 и чл.

55, ал. 1, т.1 от НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият А. П. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимия.

По жалба на защитника на подсъдимия (с искане за нова оправдателна присъда) е образувано ВНОХД № 20253000600149/2025. по описа на Апелативен съд-Варна. По него е постановено оспорваното пред настоящата инстанция въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по обвинението в частта за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП относно превишена скорост и присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения петнадесетдневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е от процесуално легитимирана самостоятелна страна (защитник на подсъдимия), поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

С развитите в касационната жалба доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства, изводими от обясненията на подсъдимия за случилото се ПТП, както и изразеното несъгласие с оценката на показанията на свидетелите О.А. и Л. А., направена от въззивния съд, се претендира корекция на възприетата в обжалваното решение фактическа обстановка. По-конкретно жалбоподателят цели да опровергае установеното от въззивния съд, че подсъдимият П. е предприел изпреварване на управлявания от свидетеля А. лек автомобил при липса на обективни предпоставки за безопасното му осъществяване, което е станало причина за удара между двете МПС. Така, чрез представяне на собствена интерпретация на доказателствената съвкупност и позовавайки се 4 на обясненията си, които са изолирани от останалите доказателствени материали относно механизма на ПТП и причините за него, подсъдимият оспорва извода на предходните съдилища, че именно той е нарушил правилата за изпреварване, като не се убедил, че има свободен път на разстояние, достатъчно да го приключи и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, като принудил водачът му – свидетелят А. да намали скоростта и да спре, ерго не могъл да се върне безпрепятствено в пътната лента, която преди това напуснал поради изпреварването. На практика касационният жалбоподател претендира фактическа необоснованост на присъдата, макар и с твърдения за допуснати процесуални нарушения. Както многократно е посочвано в актовете на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Поради това твърденията в касационната жалба за необоснованост на фактическите изводи не съставляват процесуално годен обект на обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така, в първо по ред касационно производство, каквото е настоящото, ВКС не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за нарушения на процесуалните правила при събиране, интерпретация и оценка на доказателствата.