Решение № 1040 от 01.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000503253 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 669/11.12.2023 г. на ОС - Благоевград, по гр. д. № 510/2022 г. С. С.

А., ЕГН **********, е осъден да заплати на К. М. Д., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител С. А. Т., ЕГН **********, с адрес : с. ***, ул. „***, № *, област *** сумата от 112 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му М. М. Д., в резултат на ПТП на ******** г., изразяващи се в претърпени емоционални, душевни страдания и неудобства, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на иска - 21.06.2022 г. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен над уважения размер до претендирания от 200 000 лв. Ответникът е осъден за заплащане на разноски на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Въззивна жалба е подадена от ответника К. М. Д., чрез особения му представител, срещу решението в частта, в която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени е уважен. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост, постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди и действителният обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за настъпване на пътното произшествие. Позовава се на допуснато нарушение на изискванията на чл. 52 от ЗЗД и преценка на справедливия паричен еквивалент на болките и страданията, претърпени от пострадалото лице. Поддържа, че понятието „справедливост“ е свързано с конкретни обстоятелства от обективната действителност, съгласно ППВС № 4/1968 г.

Счита, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за 1 обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на живот. Поддържа още, че съдът не е изследвал в достатъчна степен конкретните обстоятелства и не е обърнал внимание на липсващата емоционална връзка между бащата и детето към момента на загубата. Този извод следва именно от депозирания и приет по делото социален доклад, според който майката на ищеца е решила още докато същия е бил бебе да се отделят да живеят самостоятелно, като при израстването, отглеждането на детето и изграждането му като личност участие са взели само близкия роднински кръг на майката. Не се споменава ролята на бащата. Сочи, че действително загубата на близък човек е трудна за преживяване, но в настоящия случай, връзката между починалото лице и ищеца не е била толкова силно изразена поради отделяне на детето от него още в много ранна възраст. По тези съображения счита, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено. Излага доводи, че неправилно е определена степента на съпричиняване от страна на починалото лице на резултата - само в размер на 1/4. Сочи, че според експертизата, от техническа гледна точка причините за настъпването на ПТП са от субективен характер, като починалият баща на ищеца Д. е извършил изпреварване на колона от автомобили през насрещната лента при наличието на маркировка тип M 1 - средна, бяла непрекъсната линия, разделяща по средата между двете ленти, а управлението на мотоциклета БМВ е осъществено със скорост от около 115, 2 км. ч., в район с нарочно поставен знак „В 26“ за ограничение на скорост до 50 км/ч, на разС.ие от минимум 300 - 400 метра преди мястото на удар.

Поддържа, че според експертизата действията на водача на мотоциклет БМВ, който се е движил със скорост около 115, 2 км. ч., в участък от улица ограничена с нарочен знак до 50 км. ч. и предприетата маневра изпреварване на колона от автомобили в участък с плавен десен завой с начална ограничена видимост и липсата ма предприети действия за намаляване на скоростта, с която управлявал и/или при наличие на техническа възможност да възприеме включен ляв пътепоказател на л. а. „Нисан“, е способствало за настъпване на процесното ПТП. Счита, че съпричиняването на произшествието от водача на мотоциклета е в много по - висока степен от възприетата от първоинстанционния съд. Моли да се отмени решението в уважената част, да се отхвърли изцяло иска или да се намали присъденото обезщетение.

Въззиваемата страна - К. М. Д., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител, неговата майка С. А. Т., чрез представителя й, оспорва жалбата в писмен отговор подаден по реда на чл. 263 ГПК. Счита за неоснователно твърдението, че решението е постановено при допуснато нарушение чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че при определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Оспорва твърдението, че преди настъпване на произшествието, К. М. Д. и неговата майка С. А. Т. са живеели в отделно домакинство от пострадалия М. М. Д., баща на ищеца. От социалния доклад се установява, че преди настъпване на смъртта на М. Д., той е живял в едно домакинство с майката на ищеца. Поддържа, че съдът правилно е определил степента на съпричиняване на резултата от страна на М. Д.. Оспорва се искането на ответника за определяне на по – висока степен на съпричиняване от възприетата от първоинстанционния съд. Счита, че по делото е установен механизма и причините за настъпване на ПТП и степента на допринасяне на всеки участник в него. Правилно 2 съдът е приел принос от 1/4 на пострадалия за настъпването процесното ПТП. Моли да се потвърди решението. Не претендира разноски за настоящата инстанция, съгласно изричното изявление на процесуалния представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Претенцията е насочена към ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - срещу прекият причинител на вредата.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението се оспорва само в частите, в които иска по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е уважен до размер от 112 500 лв.

В частта, в която иска за неимуществени вреди над размер от 112 500 лв. до предявения размер от 200 000 лв. е отхвърлен - решението не се оспорва от ищеца, поради което е влязло в законна сила.

В рамките на проверката, която извършва, настоящият състав приема, че решението е валидно и процесуално допустимо в оспорената от ответника част. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивниправни норми. По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите, изложени във въззивната жалба.

Решението е постановено след обсъждане на събраните от съда писмени и гласни доказателства и при изложената в него фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло. Съдът ще обсъди доказателствата относими към възраженията на ответника във въззивното производство.

По делото не е спорно и от КТ за ПТП, издаден от служители при РУ Петрич се установява, че на ******** г. около 10, 25 часа на ул. „Рокфелер“ на изхода от гр.

Петрич с посока с. Първомай, мотоциклет марка „БМВ С1000РР“, с peг. № ********, управляван от М. М. Д., извършва маневра изпреварване като се блъска в лек автомобил марка „Нисан Терано“, с peг. № ********, управляван от ответника С. С. А., който извършва маневра завой на ляво, при наличие на маркировка М 1. В протокола е отразено, че в резултат от ПТП има двама пострадали, които са се движили с мотоциклета и са починали, единият е наследодателя на ищеца - М. М. Д., който е управлявал мотоциклета.

Фактът, че М. Д. е починал в резултат на описаното ПТП, както и че към датата на ПТП л. а. марка „Нисан Терано“, с peг. № ******** е имал валидна застраховка ГО при Застрахователна компания Олимпик - клон България, с дата на сключване 09.12.2016 г. и начална дата на покритие от 09.12.2016 г., 11:15 часа до 08.12.2017г. 23: 59 също не е спорен и се установява от справка от ГФ – л. 10 от делото на ОС Благоевград. През 2019 год. ЗК „Олимпик - клон България“ прекратява своята дейност, с оглед започване на производство по принудителна съдебна ликвидация на кипърското застрахователно ЗК „Олимпик Лимитид“. Не е спорно, че ищецът е предявил формуляр за предявяване на вземане чрез ЗК „Олимпик - клон България“, но 3 към момента вземането му не е удовлетворено.

От удостоверение за наследници от 29.11.2017 г. от община Петрич се установява, че ищецът К. М. Д. е низходящ наследник по закон от първи ред - син на М. М. Д., починал в резултат от ПТП на ******** г.

С присъда № 900889/16.07.2021 г., по НОХД № 608/2018 г. по описа на ОС Благоевград, потвърдена с решение № 180/16.07.2022 г. по ВНОХД № 1332/2021г. на Апелативен съд София, НО и влязла в сила на 05.10.2022 г., ответникът С. С. А., е признат за виновен в това, че на ******** г., около 10.20 часа, в гр. Петрич, в района на комплекс бензиностанция и автомивка „Феникс“, находяща се на ул. „Рокфелер“, на изхода за с. Първомай, като правоспособен водач, управлявайки л. а. „Нисан Терано 2“, с peг. № ********, собственост на С. С. А., нарушил правилата за движение, установени в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, чл. 37, ал. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, а именно: като водач на пътно превозно средство е нарушил забраната на пътно платно с двупосочно движение да не навлиза и да се движи в насрещната лента за движение, освен при изпреварване и заобикаляне - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; като водач на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво за навлизане в крайпътна територия - бензиностанция, не е спазил задължението да пропусне пътно превозно средство, движещо се по пътя, който той напуска - мотоциклет марка „БМВ С 1000 РР“ с peг. № ********, собственост и управляван от М. М. Д. - чл. 37, ал. 2 от ЗДвП; като водач на пътно превозно средство е нарушил забраната да пресича надлъжна пътна маркировка „М 1“ - „единична непрекъсната линия“ - чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, в резултат на което е допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на движещият се в същата посока и в лявата лента за движение, управляващ мотоциклета М. М. Д., ЕГН ********** и на возещия се на него Божидар ВА. ВА., ЕГН **********, поради което, на основание чл. 343, ал. 3, пр.

3, б. „б”, пр. 1, във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.

Във връзка с конкретният механизъм на произшествието пред ОС –Благоевград е прието заключение на съдебна - автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Вещото лице е потвърдило механизма на ПТП, описан в Констативния протокол за ПТП.

Според експертизата, на ******** г. ответникът е управлявал в светлата част на денонощието л. а. „Нисан Терано“, с peг. № ******** по улица „Рокфелер“, в посоката от центъра на гр. Петрич към изхода от града, към село Първомай. Зад автомобила се е движила колона от други автомобили, в края на която се е движил мотоциклет БМВ, управляван от водача М. Д..

Според експертизата, около 10: 25 часа, в района преди входа за бензиностанция „Феникс ММ“, ответникът предприема маневра завиване наляво към входа за площадката пред бензиностанцията. Към този момент се е движел със скорост от около 32, км. ч. и се е намирал на около 20 - 50 метра разС.ие от мястото на удара. Въпреки видимостта в посока назад, в частност към мотоциклет БМВ и при наличие на маркировка тип M 1 - единична бяла непрекъсната линия, разделяща лентите по средата на улицата, ответникът взема решение да завие наляво към бензиностанцията.