Решение № 292 от 04.06.2025, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2606/2024
- Вид
- Решение № 292
- Подписан
- 04.06.2025
- В сила
- 27.06.2025
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2, ал.1 и ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2, ал.1 и ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 9 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.3, т.10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл.3, т.35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл.293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 292 гр. Ямбол, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330102606 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ АПС Бета България” ЕООД с ЕИК ***, против А. Х. Х. , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 300,00 лв. главница, сумата от 10,01 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.05.2019 г. до 24.06.2019 г., сумата от 81,00 лв. – лихва за забава за периода от 24.06.2019 г. до 23.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на *** г. между ответника и праводателя на ищеца „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който длъжника А. Х. Х. получил сумата от 300 лв., която се съгласил да върне с 1 бр. вноска в размер на 415 лв. в срок до 24.06.2019 г., която била падежирала, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и ГПР в размер на 48.63 %. Твърди се, че видно от приложените ОУ и договор за паричен заем № *** от *** г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията по договора. В чл.31, ал.3 ОУ по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжника ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 ОУ по договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които щели да се считат за получени от кредитора, ако бъдели изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Твърди се, че горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 1 кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключването на договора страните били използвали средствата за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Дори и съдът да не приемел, че договорите не били сключени по ел. път, то следвало да приеме, че договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същия се считал за сключен, считано от датата на получаване на сумата. Ответника А. Х. Х. не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
С договор за цесия от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлили вземанията си срещу длъжника А. Х. Х. по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането на длъжника било индивидуализирано на ред № 666 от приложение към договора за цесия. Длъжника бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022 г., както и СМС на посочения от него телефонен номер.
С исковата молба е приложено уведомление по реда на чл.99 ЗЗД, за връчването на ответника по реда на чл.131 ГПК.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение е връчена по реда и условията на чл.47, ал.5 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, поради което се предявява настоящият установителен иск.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. К.- ЯАК. Твърди се, че нямало данни за съществуването на облигационно правоотношение по сключен договор за паричен заем. По делото бил представен само неподписан екземпляр от Анекс към договор № *** г., в който липсвали клаузите за уговорените и претендираните по делото лихви. Нямало доказателства за получената от ответника сума. Нямало данни, които да обуславяли извода, че процесния договор бил сключен по електронен път и попадал под обхвата на ЗПФУР. Съгласно чл.210, ал.3 ГПК когато вземането произтичало от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагал договорът, ако бил в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, ако имало такива. Към заявлението по чл.410 ГПК, както и по настоящото дело бил представен анекс за изменение на договор № *** г., като същия бил представен и по настоящото дело, но не бил представен самия договор, установяващ и доказващ постигането на съгласие за предоставяне на потребителски кредит и условията за това. Представения анекс нямал характер на такъв договор, тъй като не уреждал тези отношения, а и не бил подписан от страните посочени в него, поради което не можел да служи като годно доказателство за фактите твърдени в ИМ. Твърди се, че според чл.22, ал.1 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. В случая в единствения приложен като доказателство договор (анекс) не били спазени разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7, 9, 10, 11, 12 и 20 и ал.2, което го правил недействителен, ако изобщо можело да се приеме за договор с оглед липсата на подписи на страните посочени в него. Твърди се, че дори и да се докажело, че сумата била получена от ответника, то следвало да се установи насътпила ли е неговата изискуемост, а това не можело да стане на базата на неподписаният анекс, с който се променял първоначално определения пасеж по договор № *** г. Твърди се, че съгласно ОУ които били неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница следвало да била подписана от страните, удължаването на срока на договора, съответно на срока за връщане на заемната сума, ставало посредством отправено допълнително искане за това от заемателя към заемодателя, 2 което трябвало да стане по един от регламентираните в чл.32, ал.6 ОУ. В настоящото производство нямало приложени доказателства за такова искане, което било още едно основание да се твърди, че нямало промяна на датата на падежа, а доказателства изобщо за уговорен падеж липсвали.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител и моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. С оглед на това,че заповедта за изпълнение била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представен Анекс към договор за паричен заем № *** г., сключен на *** г. с който на основание чл.32 от ОУ на „Сити Кеш“ ООД за заеми „***“, срока на договора за заем се удължавал до 24.06.2019 г., като цялата неизплатена сума съгласно договора за заем била в общ размер на 415 лв. и се изплащала не по късно от 24.06.2019 г.
Представен е също лог файл по договор за паричен заем № ***, като в него са посочени времето *** г., извършител на действие- потребител, действие посочени име и фамилия А.
Х., ЕГН **********, номер на лична карта, която била валидна, избран начин за получаване на парите м брой, добавени лица за контакт – два броя и одобрен кредит по номер ***, който бил активен. Представени са още ОУ на „Сити Кеш“ ООД за заеми „***“, в сила от 08.03.2019 г., тарифата за таксите и разходите събирани от „Сити Кеш“ ООД от негови клиенти, във връзка с представените от дружеството заеми „***“ чрез интернет, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер и „Сити Кеш“ ООД в качеството им на цедент, уведомление за цесия и справка по кредит № ***, касаещ А. Х. Х. ог 24.06.2019 г.
Тъй като ответника не изпълнил задължението си по договора за заем, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ЧГД № *** г. по описа на Районен съд - Ямбол. Заявлението е уважено, но издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на разпореждане на заповедния съд, е предявен настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
За да бъдат уважени предявените искове по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ***/ *** г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР (негова е доказателствената тежест да установи, 3 че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.
При установяването на фактическия състав на вземанията ответника следва да докаже, че задълженията са погасени.
Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително слредства за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл.6, вр.§ 1, т.2 ДР на ЗПФУР) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронен подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ). Нормата на чл.18, ал.5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагант и чл.143-148 Закона за защита на потребителите.
Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8cca427-de85-4d88-964a-96b52b5c60b5