Решение № 9917 от 10.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9917 гр. София, 10.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от В. КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110132296 по описа за 2022 година

Предявени са молби с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и иск за издръжка по чл. 143, ал. 1 СК.

Ищцата Н. К. П. е предявила против ответника В. С. Й. иск с правно основание чл.

127, ал. 2 СК за уреждане на мерки относно упражняването на родителските права над роденото по време на връзката им без брак дете С.В. Й., род. на ******г., определяне на местоживеенето на детето – при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата – посочен в исковата молба, и определяне на издръжка – в размер на 300 лв. мес. Претендира разноски.

Ответникът В. С. Й. оспорва иска. Предявява против ищцата Н. К. П. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за уреждане на мерки относно упражняването на родителските права над роденото по време на връзката им без брак дете Симеон В.ев Й., род. на 16.09.2017 г., определяне на местоживеенето на детето – при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата – посочен в отговора на исковата молба, и определяне на издръжка – в размер на 200 лв. мес. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По молбите с правно основание чл. 127, ал. 2 СК

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански 1 правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Страните са родители на детето Симеон В.ев Й., род. на 16.09.2017 г. Те не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 СК и не живеят заедно, който факт е безспорен по делото. Разделното живеене неминуемо е от естество да създава проблеми при упражняването на родителските права. С липсата на съгласие за равновременен престой на детето при двамата родители или за друга форма на споделено родителство, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГК, съдът следва да избере един от родителите, при когото да определи местоживеенето на детето и комуто да предостави за упражняване родителските права.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът, са интересите на детето, като вземе предвид обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношения към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, подкрепящата среда, социалното обкръжение и материалните възможности.

По посочените критерии нито един от двамата родители няма явно предимство по отношение на другия, но все пак работното време на майката (08:00-17:00 понеделник до петък) е стандартно, за разлика от това на ответника (сменен режим), поради което тя може да отделя повече време за детето и за неговото образование и други нужди. Ето защо упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, при която следва да бъде определено местоживеенето на детето.

На следващо място, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 2 СК на бащата следва да се определи режим на лични отношения. Режимът следва като обем да бъде съобразен с императивната норма на чл. 59, ал. 3 СК (уикенди, ваканции, официални празници, лични празници) и, доколкото, съгласно кредитираните показания на св. Й.и и установеното в социалните доклади, бащата има способността да се грижи за детето и попродължително време, то е оставало при него за по 10-15 последователни дни, то режим на контакт следва да бъде определен и в т.нар. „друго време“ по чл. 59, ал. 3 in fine СК, т.е. в работни дни от седмицата. Недоказани са твърденията на майката, че бащата не е в състояние да следи лечението на детето от астма.

Режимът следва да бъде следният:

- всяка първа седмица от месеца от 17:00 часа в понеделник или след детска градина до 19:00 часа в неделя. Първа седмица е тази, в която всички дни са от същия месец. Бащата взема детето от дома на майката или от детска градина и го връща в дома на майката;

- всяка трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък или след детска градина до 20:00 часа в неделя. Бащата взема детето от дома на майката или от детска градина и го връща в дома на майката;

- два пъти по 15 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, която до 01.05 уведомява бащата за дните, в които ще ползва своя отпуск; През същия период майката също има правото да бъде с детето за два периода от по 15 дни.

- всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на 26 декември, а всяка четна година – на Новогодишните празници, за времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата година, - всяка четна година – Великденските празници, за времето от 18:00 часа на Разпети ден до 18:00 часа на Великден;

- след като детето тръгне на училище – първата половина на училищните ваканции;

2

- за рождения ден на бащата – 27 декември – за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там;

- за рождения ден на детето – 16 септември – за 4 часа – в периода 10:00-14:00 часа (освен ако страните не се споразумеят за съвместно празнуване на рождения ден или за други часове),

По издръжката на детето

Част от уредбата по чл. 127, ал. 2 СК е определянето на издръжката на детето.

Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.

Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка родител. В производство по чл. 127, ал. 2 СК родителят може да предяви иск за издръжка като процесуален субституент на детето.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.

Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите, имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Детето поначало няма нужда от издръжка, която да е съществено различна от нуждата от издръжка на всяко дете на неговата възраст, живеещо в столицата на страна и потребяващо блага от имуществен и неимуществен характер. За изчисляване размера на издръжка следователно следва да се ползват преди всичко данните на статистиката.

Определеният с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2023 г. (дата на устните състезания по делото) е 504 лв. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за 3 страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година; t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този показател е обективен и макар че детето на страните по делото да не е пълнолетно лице, то съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е част (процент) от издръжката на пълнолетно лице. Или съдът намира, че детето се нуждае от издръжка общо в размер на 504 лв. мес.

Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – ответника, между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето (т. IX от мотивите на ППВС № 5/1970 г. ), т.е. в случая между 336 лв. и 378 лв. С оглед диспозитивното начало в процеса съдът намира, че детето се нуждае от издръжка в поискания по-малък размер от 300 лв.

Размерът на издръжката зависи и от възможностите на дължащия издръжка да я заплаща, а последните от неговите доходи, имущество и квалификация (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Ответникът видно от писмените доказателства има среден доход около 1900 лв. мес. и няма алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Със своя доход може да покрие собствената си необходима издръжка от 504 лв. и с остатъка да плаща издръжката на детето от 300 лв.