Определение № 416 от 20.07.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Разград, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20263300500267 по описа за 2026 година

Депозирана е частна жалба от ЕС на ул.***** *** в гр.*****,чрез професионален домоуправител „Хоум сървиз-професионален домоуправител“ЕООД, с което се обжалва определение №584/11.06.2026г. постановено по гр.д.№1138/2026г., с което на основание чл.40 ал.3 ЗУЕС съдът е спрял изпълнението на ЕС, чиято отмяна се иска, по реда на чл.40 ЗУЕС от Н. С. Н. и И. И. Л.,собственици на самостоятелни обекти в ЕС. Счита определението за незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не е преценил допустим ли е предявения иск;вероятно основателен ли е;налице ли е обезпечителна нужда.. Моли съда да отмени допуснатото спиране изпълнение на решението на ОС на ЕС,чиято отмяна се иска.

Твърди,че не са представени доказателства за активната процесуална легитимация на ищците да водят иск по чл.40 ЗУЕС, т.е. че са собственици на обекти в ЕС. Липсват доказателства за вероятната основателност на иска, а има само твърдения за това; не е налице и обезпечителна нужда, тъй като с обжалваното решение е приета актуализация на цената по вече взето решение за извършване на ремонт, който е наложителен и необходим, а вредите от спиране на изпълнение на решението са конкретни,предвидими и непосредствени, водещи до риск от допълнително увреждане на сградата.Не е обсъдено е приложението на чл.391 ал.1 ГПК, като евентуална мярка внасяща баланс между конкуриращи се интереси. Според жалбоподателя първият ищец следва да заплати гаранция от 653.36евро, а втория ищец-1131.45евро.

Ищците са отговорили в срок на жалбата, като считат същата за неоснователна. Твърдят,че ответника никога не е оспорвал качеството им на собственици на самостоятелни обекти в ЕС, като има доказателства за това. Представят нот.актове и удостоверение за наследници.

Считат,че съществува риск при изпълнение на решението на ОС да се причинят имуществени вреди на ищците. Твърдят, че в исковата молба са посочили конкретни 1 нарушения на правилата за свикване и провеждане на ОС на ЕС, което се извеждат от съдържанието на представения от тях протокол №6/30.04.2026г. Тъй като исковата претенция е вероятно основателна, не е налице необходимост от внасянето на парична гаранция. Молят съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът установи следните факти: Н. С. Н. и И. И. Л. са собственици на самостоятелни обекти, съответно №6 и №12 в Етажна собственост на ул.***** *** в гр.*****. На 30.04.2026г.е проведено ОС на ЕС, на което с решение е приета актуализираната оферта на ВИКИ 96 ЕООД за ремонт на покрив в размер на 37351,20евро,включваща затваряне на перголи и хидроизолация на висока част-басейн, което е взето с резултат 27.88%ид.ч. „за“, 7,67%ид.ч. „против“ и 18.58 %ид.ч. „въздържал се“. В исковата молба се сочат конкретни нарушения на ЗУЕС свързани с процеса на гласуване и присъствалите при вземане на решението собственици и упълномощени лица.

Към исковата молба е приложен протокол от 30.04.2026г., списък на собствениците на апартаменти в ЕС, възражение, опровержение, договор за възлагане управлението на ЕС от 18.12.2024г., списък с разпределение на дължимите суми за ремонт, становище на професионалния домоуправител по повод направеното възражение.Ищците са направили искане за спиране решението на ОС на ЕС, което исковият съд е уважил.

Въз основа на установените факти, съдът намира частната жалба за процесуално допустима, депозирана в срок и редовна.Разгледане по същество същата се явява неоснователна.

Искът по чл.40 ал.1 от ЗУЕС е конститутивен. Обезпечителната мярка, която съответства на накърненото субективно право, чиято защита се търси с иска, е спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС, чиято законосъобразност ищците оспорват. Тази мярка е предвидена в самия закон –чл.40 ал.3 ЗУЕС и определя правния характер и спецификата на това обезпечение. Съгласно приетото с т. 3 от ТР № 5 от 24.06.2016 г. на ВКС, постановено по т. д. № 5/2014 г. на ОСГК, спирането на изпълнението на решение на ОС на етажните собственици по реда на чл.40 ал.3 е предвидено в закона като обезпечителна мярка- т. е. за да бъде приложено е необходимо да са налице основания аналогични на тези, предвидени за допускане на обезпечение по чл.391 ал.1 т.3 пр. последно ГПК и намиращо се в Част IV "Обезпечително производство", включително когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Законодателят е преценил, че по правило подаването на иска за отмяна на решение на ОС на ЕС, не спира изпълнението на решението, но е допуснал такава възможност по преценка на съда. В разпоредбата на чл.40 ал.3 ЗУЕС законодателят не е посочил при какви предпоставки се допуска спирането, поради което съдът следва да извърши конкретна преценка на ефекта на мярката за всеки отделен случай. Все пак отчетен е особения характер на тази обезпечителната мярка, което се предприема и допуска от съда, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението на атакуваните решения на ОС на етажните собственици, докато трае исковия процес по тяхното оспорване. Сочи се в мотивите към цитираното ТР, че докато трае исковия процес по предявения иск по чл.40 ал.1, възможно е едно или повече незаконосъобразни решения на общото събрание да бъдат изпълнени, така че успешно 2 проведения иск по чл.40 ЗУЕС да се окаже без практическа полза, поради това че съдебното решение не може да бъде изпълнено.

През този период от изпълнението на незаконосъобразното решение на ОС на етажните собственици може да са настъпили необратими вреди, както за ищците по предявения иск, така и за неучаствалите в производството етажни собственици.

Както се приема в практиката на ВКС, обезпечителният процес има охранителна функция.

Неговата цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение.

Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. За да се допусне обезпечението, молителят трябва да удостовери вероятната основателност на своя иск /Решение № 221 от 10.06.2015 г. по т. д. № 3030/2013 г. на I т. о. на ВКС/. Обезпечението цели защитата на спорното материално право, докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл.391 ал.1 ГПк, искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда- когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /Определение №374 от 29.05.2013г. по ч. гр. д. № 2340/2013 г. на ВКС/.

Въззивният съд намира предявеният иск е допустим. Всеки от етажните собственици може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на етажните собственици, като предяви иска си в срока по чл.401 ал.2 ЗУЕС, пред районния съд по местонахождението на етажната собственост.

Установява се от представените с отговора на частната жалба нот. актове и удостоверения за наследници, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с адм.адрес ул.****** *** в гр.*****, Н. Н. на ап.6, а И. Л. на ап.12, т.е. ищците са етажни собственици и са активно легитимирани да оспорват взетите решения на ОС на ЕС на сградата, приети на 30.04.2026г.

Предявеният иск е насочен срещу Етажна собственост на жилищна сграда с адм.адрес ул.****** *** в гр.*****, поради което е налице пасивната й легитимация по предявения иск.

С исковата молба пред първоинстанционния съд са наведени възражения за незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения /едно решение/ поради нарушение на процедурните правила по провеждането на събранието, както и за неспазване на изискванията за кворум на взетите решения. Дали наведените основания от ищците етажни собственици са за материално правна или за процесуално правна незаконосъобразност на атакуваните решения е без правно значение за исканото обезпечение на предявения иск, тъй като правния резултат от отмяната на тези решения е 3 един и същ след отмяната тези решения не могат да произвеждат правното си действие.

Въззивният съд намира че е налице обезпечителна нужда, тъй като ако не бъде допуснато от съда искането за спирането на изпълнението, неминуемо ще засегнат имуществената сфера, не само на частните жалбоподатели, но и на всички останали етажни собственици. Поради особения характер на исковия процес по предявения иск по чл.40 ЗУЕС, възможно е едно или повече незаконосъобразни решения на общото събрание да бъдат изпълнени, преди да е приключила проверката по съдебен ред на тяхната законосъобразност, така че успешно проведения иск да се окаже без практическа полза, поради това че съдебното решение не може да бъде изпълнено.

Разпоредбата на чл.391 ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен случай /Определение №143/18.02.2013г. по ч. гр. д. № 63/2013 г. на ВКС/. ВКС приема в практиката си, че обезпечителната нужда следва да се свързва с осъществяване правата по решението, а не с доказването на иска, т.е. тя не се извършва според основателността на доводите и възраженията и на двете спорещи страни - така Определение №443/04.12.2008г. по ч. гр. д.

№ 1987/2008 г. на II ГО на ВКС. Именно наличието на обезпечителна нужда е в основата на преценката за наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение, като вероятната основателност на иска се преценява само въз основа на доказателствата, представени с исковата молба, респ. с искането за допускане на обезпечение.

Настоящият състав намира, че в настоящия случай е налице и обезпечителна нужда от исканото спиране на изпълнението на взетите решения, предвид техния характер.

Предявеният иск е инвидуализиран в достатъчна степен, а съобразно изложените от ищците твърдения и ангажирани доказателства е процесуално допустим. Налице е и следващата предпоставка - на настоящия етап от производството искът е вероятно основателен.

Представени са доказателства за това, че ищците са собственици на обекти, находящ се в ответната етажна собственост, както и че е проведено общо събрание на ЕС на 30.04.2026г., на което е взето оспореното решение. В исковата молба се излага, че атакуваното решение противоречи на разпоредбите на ЗУЕС. Сочат се като нарушени императивни разпоредби на ЗУЕС, регламентиращи изкисването на кворум за вземане на определена категория решения и нарушения на процедурата. Това е достатъчно, за да се приеме, че искът е вероятно основателен.

Изложените от жалбоподателя доводи не разколебават извода на съда за вероятната основателност на претенцията. Към настоящия момент, за ищците е налице обезпечителна нужда, за да се гарантира, че атакуваните с предявения иск решения на ОС на етажните собственици, няма да бъдат изпълнени по реда на чл.38 ЗУЕС, преди съдът да се е произнесъл по тяхната законосъобразност. Една от предпоставките обсъждани от съда при преценката дали искането за обезпечение на иска е основателно, е дали обезпечителната мярка, която се иска да бъде допусната, е адекватна на съществуващата обезпечителна 4 нужда. В настоящия случай вида на обезпечителната мярка произтича от самия закон- спиране изпълнението на решението на ОС на ЕС. Поради това въпросът с нейната адекватност не може да бъде обсъждан.

При преценката на вероятната основателност на предявения иск, въззивният съд съобрази представените с исковата молба писмени доказателства. При очертания предмет на исковата претенция и поради наведените доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС на етажната собственост, въззивният съд намира, че към настоящия момент предявеният иск по чл.40 ЗУЕС, на заявените с исковата молба пороци на атакуваните решения, се подкрепя, макар и едностранно от представените пред първоинстационния съд писмени доказателства.