Разпореждане № 147384 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 147384 гр. София, 14.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско дело № 20241110157078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.

Образувано е по заявление на „Ю.К.Б.“ ЕООД срещу К. К. В. с ЕГН: **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор за кредит № L318289 от 17.03.2023 г.

В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна лихва за забава, така и 220,36 лв. - такса за разглеждане.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

В процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на еднократна такса за разглеждане по договора.

Така уговорената такса не отговаря на изискванията на специалния закон. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

От съдържанието на представените Общи условия/Рамково споразумение на „Ю.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорената такса се дължи с цел разглеждане на заявката за отпускане на кредита и свързаната с това дейност по оценка на риска/кредитоспособността на заемателя.

Следователно таксата се дължи за услуги свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, поради което същата попада в обхвата на забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита. Част от основната дейност на кредитора е да извърши оценка на кредитоспособността на заемателя и да прецени риска от отпускане на кредита. Като тази му дейност следва да се предвиди в договора чрез определяне на по-висок размер на възнаградителна лихва, която да отразява завишения риск от невъзможност за събиране на отпуснатите суми. Неоправдано е обаче тази присъща на задълженията на кредитора тежест да се прехвърля било и то частично върху заемополучателя чрез уговаряне на такса за разглеждане или друг вид такса със същото предназначение. Това правило е залегнало в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както се изтъкна по-горе.

Същевременно в договора за потребителски кредит и общите условия към него не се 1 съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на таксата - неясен остава въпросът в какво се изразява разглеждането и какво получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата.

Твърдението, че съдът не дължи проверка относно нищожността на така уговорената такса, наведено в заявлението, е абсурдно. Същата като клауза, залегнала в условията по договор за потребителски кредит, подлежи на служебна проверка от съда за съответствие с правилата на ЗПК, независимо кога е била уговорена.

По тези съображения съдът счита, че уговорената такса за разглеждане е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, за което съдът следи служебно на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенцията за сумата от 220,36 лв. - такса за разглеждане.

Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 62,51 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер).

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. № 18497/19.08.2024г. подадено от „Ю.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., срещу К. К. В. с ЕГН: **********, и адрес: гр. ..., В ЧАСТТА за сумата о т 220,36 лв., представляваща такса за разглеждане, дължима по Договор за кредит № L318289 от 17.03.2023 г., както и в частта за разноските за разликата над сумата от 62,51 лв.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2