Решение № 1393 от 23.06.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. София , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА

ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20201110144758 по описа за 2020 година

Производството е образувано по исковата молба на Й. Р. М. с ЕГН **********, чрез своята майка Р. Т. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес:

/адрес/ чрез адв. М. против /фирма/ EИК ********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя чрез адв. Г..

Излага се, че на датата 14.01.2020г., около 11.00 часа, в гр. София, в района на вход/изход на „Спешно приемно отделение" на УМБАЛ П. с посока на движение от ул. към ул. неизвестен водач управлявал лек автомобил марка „Рено модел 19“ с рег.№ ******** като в същото време ищецът Й. разговарял с трето по делото лице пред пешеходната зона на УМБАЛСМ П..

Водачът на ЛА „Рено 19“ поради недостатъчно внимание и предпазливост към уязвимите участници, каквито са пешеходците, реализирал ПТП като ударил ищеца Й.. След възникване на събитието водачът на ЛА напуснал мястото без да уведоми компетентните за това органи и да остане на място до тяхното пристигане.

От удара на Й. са причинени телесни увреждания - контузия на двете колена като непосредствено след ПТПто ищецът е прегледан по спешност в 1

УМБАЛ П..

Извършени са образни изследвания и консултации с лекари – специалисти, от които са установени описаните по-горе травматични увреждания. След извършените прегледи ищецът е освободен с препоръки за криотерапия и покой.

В резултат на възникналото ПТП Й. дълго време е изпитвал силни болки в двата долни крайника и ограничено движение. Състоянието му за определено време било свързано със силни болки и страдания на травмираните места като освен болки ищецът изпитал и други отрицателни изживявания - безпокойство, сънуване на кошмари свързани със случилото се, дискомфорт и нежелание за напускане на дома, стрес и страх и понастоящем да излиза навън, неспокоен сън след инцидента и много чувствителен. Оздравителният процес е дълъг и възстановяването настъпвало много бавно, който процес не е приключил и към настоящият момент. Излага се още, че по повод случилото се е образувано АП срещу виновния водач като от КП с № К - 25/14.01.2020г. и направена справка в информационната система на Гаранционен фонд се установило, че ЛА в бил с валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, сключен със /фирма/, с полица № BG/02//№/ от 01.11.2019г. валидна до 31.10.2020г. По повод тази застраховка и възникналото събитие ищецът е сезирал ответника с две молби с вх.№ ОК-53243/27.01.2020г. и молба с вх.№ ОК- 58342/29.01.2020г. за изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като с молба от 03.07.2020г. са представили и банкова сметка на ищеца, но до настоящия момент не е изплатено такова.

С тези твърдения и постановен отказ за изплащане на обезщетение се желае решение за осъждане на ответното дружество по валидна застраховка ГО и случило се застрахователно събитие да изплати сумата от 3 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес ведно със законната лихва върху тази сума от 04.07.2020г. - датата на доброволно плащане до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото разноски. Ангажират се доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът 2 се оспорва като се излага, че не е описан механизма на възникване на ПТПто, оспорва се участието на ЛА Рено 19 във възникване на процесното ПТП, оспорва се и размера на обезщетението. Оспорват се приложените към исковата молба КП. Навежда се и съпричиняване от страна на ищеца и в резултат на представляващата го родителка. Не се оспорва наличието на застраховка по ГО. Ангажират се доказателства.

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.499, ал.1 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

На база на събраните по делото доказателства и от правна страна съдът намира за установено следното:

Установява от констативен протокол за посетено ПТП с пострадали лица от 14.01.2020г., че на датата 14.01.2020г. около 11.00 часа в гр.София в района на вход/изход на Спешно отделение на УМБАЛ П. между лек автомобил и пешеходец се е случило ПТП. Участници според този протокол, който е оспорен от ответника и с оглед на което са събрани и гласни доказателства – тези на свидетелите В.В. О., СВ. В. В. и М.Т.И., са ЛА „Рено 19“ с рег. № ******** и ищеца Й. като пешеходец. В своята цялост КП за ПТП и свидетелите сочат на следната фактическа обстановка: пред входа на „П.“ около 11 часа свидетелят Владимир имал среща с бащата на Й.. Те – бащата и Й. го чакали пред входа, след което си поговорили около 3-4-5 минути, когато вляла кола по лентата за линейки – имало две ленти – едната за линейки, другата за автомобили като тази за линейки е точно пред входа.

Свидетелят, ищецът и баща му били точно пред входа, където е лентата за линейки. Детето било с гръб към колата и леко встрани. Колата навлязла и блъснала Й., резултат на което той отскочил напред. Шофьорът не слязъл. По спомени на свидетеля автомобилът вече бил правил маневра завой като така ударът бил с дясната част на автомобила. Детето от удара отскочило напред, не паднало, а останало изправено. Свидетелят сочи, че отишъл до прозореца и питал водача на МПСто дали не е видял, че е бутнал детето, а той му отговорил да се разкара. Няколко минути след това в автомобила се качил възрастен човек и възрастна жена и автомобилът потеглил. Свидетелят О. снимал колата докато била пред входа. Излага още, че в резултат на случилото се Й. се разплакал, накуцвал, ръката му се подула, което накарало 3

Й. и баща му да останат за прегледи от удара. Бил е с болки в колената и ръката. Категоричен е, че ищецът не е падал, а ръката му се е подула тъй като е бил застанала между крака и бронята или крака и капака. Уточнява, че това било дясната ръка в областта от китката към пръстите, където е било и подуването. Относно автомобилът, който ударил Й. си спомня, че било червено „Рено“ /№/.

От разпита на свидетеля СВ. В. В. пък се установява, че към датата 14.01.2020 г. е бил собственик на ЛА „Рено 19“ с рег. № /№/ и знае откъслечни неща за случилото се. Бил е предоставил автомобила на трето по делото лице Мариян Челиев в същия този ден, който му споменал, че някой се и опитали да го обвинят в нещо, но в какво свидетелят не се е заинтересувал.

От разпита на свидетелката М.Т.И., която е сестра на ищеца, и чийто показания съдът кредитира дотолкова, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото се установява, че в този ден тя била на контролен преглед в П., придружавана от родителите си. В сградата на болницата тя влязла само с майка си, а отвън останали баща й и брат й. Според показанията на Мария след приключване на прегледа й тя и майка й излезли и видели брат й разплакан с болки в лявата китка, двете колена били натъртени и охлузени, бил стресиран и уплашен. Сочи, че е бил с болки навсякъде, но най-силни били в коленете и лявата китка. Излага, че не се е наложило да му правят никакви манипулации и лечение като се е лекувал домашно – с външни обезболяващи. Не си спомня точна дата, но мисли, че се е случило през зимата. Категорична е, че настилката пред входа на болницата не е била заледена в този ден. Свидетелката излага, че Й. бил стресиран от случилото се и въпреки болките е ползвал лявата си ръка

Съдът е допуснал и назначил две експертизи – СМЕ и САвТЕ и двете приет без възражения от страните.

По СМЕ, изпълнена въз основа на медицинската документация от делото без преглед на ищеца, вещото лице сочи, че на 14.01.2020г. около 12.17 часа ищецът е бил прегледан по спешност в МБАЛ „П.“ с диагноза „контузия на двете колена и охлузване на лявата ръка“. В медицинската документация е отразено, че детето е претърпяло ПТП пред входа на ‚П.“ като 4 е било бутнато от кола. Било е с ограничени движения, направени му били рентгенови изследвания на таз и лумбални прешлени, двете колене и лява длан. Не са били открити фрактури. Била му назначена криотерапия за 72 часа и домашен режим в покой от четири дни. В резултат на случилото се вещото лице заключва, че Й. е бил с контузия на двете колене и охлузване на лявата ръка като контузията на коленете е в резултат директно съприкосновение между детето и ЛА, а охлузването на лявата длан се е получило в резултат от падането на ищеца и удара му със земната настилка.

Механизмът на уврежданията е заради директен удар върху колената и китката. Лечението е било при домашен режим с период на възстановяване на тези травми от 15-20 дни. Не са налични към датата на заключението данни за влошено състояние на ищеца в резултат на случилото се.

От заключението на вещото лице по САвЕ, приета от страните, и дала заключение на база всички доказателства по делото, се установява, че на процесната дата Й. е бил е неподвижно състояние, стоейки пред входа на УМБАЛ П., когато водачът на ЛА „Рено 19“ навлизайки по лентата, предвидена за движение на линейки с ниска скорост, не се е съобразил с намиращия се в близост до входа ищец и го е ударил с предната, дясна част на ЛА в областта на коленете в задната им част. От удара пешеходецът бил отхвърлен леко напред без да пада на земната повърхност.

Страните не спорят, а и това е видно от справка на Гаранционен фонд, че за исковия период ЛА ‚Рено 19“ с рег. № ******** е било със застраховка ГО при ответния застраховател.

При така установените факти и от правна страна съдът намира, че искът по основание е доказан.

Безспорно се установи, че на 14.01.2020г. около 11.00 часа в гр.София в района на вход/изход на „Спешно отделение на УМБАЛ П.“ между лек автомобил и пешеходец се е случило ПТП в резултат поведението на водача на лек автомобил „Рено 19“ с рег. № /№/, който водач е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в нормата на чл.116 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с 5 трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Доказа се, че водачът на ЛА, застрахован с ГО при ответника е нарушил и разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно се установи от заключението на вещото лице, а и от показанията на свидетелите, че лекият автомобил се е движил първо по ленти, които са били с маркировка за движение на специализиран автомобил „линейка“ и второ е преминал в непосредствена близост до вход/ изхода на „УМБАЛ П.“, където се е намирал пешеходецът – ищец. Или с поведението си водачът на ЛА Рено 19 е нарушил правилата за движение по пътищата като е преминал през неразрешено за преминаване от неспециализирани ППС платно и то в непосредствена близост до вход на сградата, както и своето задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението – пешеходците. В резултат на своето виновно поведение е допуснал да се случи ПТП – процесното, от което за ищеца Й. са възникнали вреди – неимуществени такива – болки от „контузия на двете колена“ за около месец, както и други отрицателни изживявания безпокойство, дискомфорт, стрес и страх и понастоящем да излиза навън.

Съдът приема, че случилото се е изцяло по вина на водача на ЛА, чиято ГО е била застрахована при ответник като се доказа, че вината за удара е изцяло негова – водач на ЛА, който се е движил в нарушение на пътната маркировка и без да е внимателен към уязвим участник в движението – пешеходеца ищец.

В тази връзка и по сторените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат и от поведението на ищеца съдът намира същите за недоказани. Не се установи от ответника ищецът като участник в пътното движение в качеството му на пешеходец да е нарушил някое от своите задължения по раздел ХХI от ЗДвП.