Определение № 1194 от 10.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1194 гр. Б., 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Е. Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Е. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200500913 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.

Г. Ю.- пълномощник на Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., И. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., Й. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С. и А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С., съдебен адрес: гр. Бл, ул.

„Т. А.“ №, ет. против Решение № 280/10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2274/2023 г. по описа на РС- Б. което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че ищците Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., Г. М.

К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. Л., ул. „В. Л.“ №, К. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.

„С.“ № вх., ет., ап., Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. П.бщ. С., А. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., ул.

„К.“ № , Е. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., мах. „Б.“ № , ет., С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., мах. „Б“ №, ет., ап., са собственици на основание наследствено правоприемство на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. П., общ. С., област Б., с адрес на имота: местност „С.“, с площ от 6618 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива; категория на земята: шеста, с номер по предходен план: 124063, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***, при следните притежавани от ищците идеални части: Е. С. Г.- 20/360 ид. ч.; Г. М. К.- 12/360 ид. ч.; К. С. М.- 12/360 ид. ч.; Д. И. П.20/360 ид. ч.; Т. И. С.- 20/360 ид. ч.; А. М. Т.- 15/360 ид. ч.; М. М. Д.- 60/360 ид. ч.;

Е. Й. Д.- 20/360 ид. ч.; С. Й. Д.- 20/360 ид. ч. и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижими имоти с № 127, том II, рег. № 6175, дело № 295 от 2023 г. на нотариус К. М., в частта, с 1 която са признати собственическите права на Е. С. Х., И. Д. Х., Й. С. Т. и А. Й. Т., върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в **********, с адрес на имота: местност „Сушички лозя“, с площ от 6618 кв.м., надвишаващи 161/360 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за нищожност на обжалваното решение като се твърди, че същото е немотивирано до степен на нищожност.

На следващо място са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, постановено по нередовна искова молба.

Жалбоподателите излагат и доводи за неправилност на решението.

Сочи се, че по делото не е спорно, че страните са наследници на общ наследодател П. М. А., починал на *** г., както и че с Решение № Л196/17.04.1995 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село П. на ПК гр. С., на общия наследодател на страните е признато и възстановено правото на собственост по отношение на процесния имот, а именно: нива с площ от 6.617 дка, шеста категория, местност „С.“, представляващ имот № 124063 по картата на землището, който имот по сега действащата за землището на населеното място кадастрална карта представлява: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 6616 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива и с категория на земята: шеста.

Твърди се, че в отговора на исковата молба ответниците- въззивници в настоящото производство, са изложили твърдения за придобИ.е на имота по давност. Независимо, че за процесния имот реституцията приключила с Решение № Л196/17.04.1995 г, влязло в сила на 27.12.1995 г., още през 1990 г. преките наследници на П. А., разпределили имотите помежду си и от този момент всеки един от тях установил владение върху конкретните имоти. Посочва се, че Е. Х. М.амайка на въззивниците, установила владение върху процесния имот през 1990 г. и от този момент упражнявала владение без противопоставянето на който и да било от останалите наследници. През 1992 г. владение върху имота било установено от Е. Х., съответно през 1995 г. било установено съвладение от Е. Х. и Й. Т., които подпомагани от семействата си, обработвали имота. Твърди се, че ответникът К. М.

(брат на Е. Х. и Й. Т.) знаел всичко това, както и пред него майката на тримата многократно казвала, че процесния имот е за Е. и Й., а за него имало други имоти.

Според жалбоподателите районният съд неправилно е приложил материалния закон и е извел необоснован извод, че въззивниците не са собственици на процесния имот.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде обезсилено Решение № 280/10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2274/2023 г. по описа на РСБ. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, евентуално- за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите Е. С. Г., Г. М. К., К. С.

М., Д. И. П., Т. И. С., А. М. Т., М. М. Д., Е. Й. Д. и С. Й. Д., които в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок са депозирали отговор на подадената въззивна жалба.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че от събраните по делото доказателства въззивниците не са 2 установили осъществен фактически състав на давностно владение от тяхна страна.

Твърди се, че от множеството ангажирани доказателства по делото, нито едно писмено доказателство не е годно да установи каквито и да било владелчески действия, извършени от въззивниците върху процесния имот. От ангажираните гласни доказателства било установено, че в отделни периоди от време, имотът е бил ползван от други наследници, а не от ответниците.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд- Б..

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 20.11.2025 г. от 09:00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3