Решение № 124 от 19.07.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. ***** , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Н.Т.С. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20203130101107 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от "ОТП Факторинг България” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: ********** срещу З. ЮС. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *****, община *****, област ****.

Твърди се, че на 28.08.2015 г. между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и З. ЮС. М.

(кредитополучател) е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект за физически лица - ДСК Макси карт.

Съгласно договорките между страните, “Банка ДСК” ЕАД е предоставила кредитен лимит в размер на 1 000 лева. Кредитът е с променлив лихвен процент 21,95% годишно или 0,06 % на ден, формиран от стойността на 6-месенчия SOFIBOR за карти в BGN/6 месечен EURIBOR за карти в EUR и USD в размер на 0,986% и надбавка в размер па 20,964 % и ГПР 24.30 %. Срок на валидност па кредитната карта е 3 години, след което същата може да бъде преиздадена съгласно условията за ползването й. Минималната сума за револвиране на кредитната карта е 3 % от усвоената сума.

Твърди се, че неразделна част от процесния договор са приетите и подписани от кредитополучателя Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ ефект на Банка ДСК, Условия за издаване и обслужване па плащания с кредитни карти Макси карт на Банка ДСК, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които кредитополучателя приема и получава с подписването на Договора.

Съгласно чл.30.2. от Общите условия, представляващи неразделна част от Договора за 1 кредитна карта от 28.08.2015г., в случай, че четири поредни месеца считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредитната си карта или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване па кредитната карта се спира.

Съгласно чл. 30 ал. 1 от Общите условия, в случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране по кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията (в случая 15 лв.) и невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент (в случая 21,95% годишно), увеличен с допълнителна надбавка за забава (в случая 5%).

Твърди се, че ответницата не е внесла 6 броя суми за револвиране - 20.01.2017г. 30,04лв; - 20.02.2017г. - 29,94лв; - 20.03.2017г. - 29,85лв; - 20.04.2017г. -29,78лв; - 20.05.2017 - 29,70лв; - 20.06.2017г. - 29,61лв., на 05.06,2017г., поради което Банка ДСК, обявява кредита за предсрочно изискуем и изпраща до ответника нотариална покана с изх.№ 06-2001387/05.06.2017г. чрез нотариус Сияна Желева, рег.№663 па НК, която се твърди, че е връчена на 26.06.2017г. чрез извършено залепване по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърди се, че „Банка ДСК“ ЕАД осчетоводява предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за кредитна карта и е отнесла неизплатената сума по кредита като предсрочно изискуема на дата 29.08.2018 г..

Иска се, в случай, че съда не приеме, че „Банка ДСК“ ЕАД е упражнила надлежно правото си да обяви процесния Договор за кредитна карта с револвиращ ефект от 28.08.2015г. за предсрочно изискуем да приеме, че Цесиоиерът ,,ОТП Факторинг България“ ЕАД с настоящата искова молба обявява предсрочна изискуемост на всички задължения по процесния Договор за кредитна карта от 28.08.2015г. между “Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и З. ЮС. М., като кредитополучател (Решение № 204/25.01.2018 год. па ВКС, ТК, Първо отделение, по т. д. N2230/2016г.).

Твърди се, че на 03.10.2018 г. от „Банка ДСК“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело 1144/2018 г. по описа на PC Девня. По посоченото дело са издадени Заповед №724/04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД срещу кредитополучателя З. ЮС. М. като въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 1064/2018г. по описа на ЧСИ Д. Сербезова-Славова с peг.

№ 893 на КЧС, и район на действие ОС ****.

Твърди се, че на 15.05.2019г. но силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), „Банка ДСК” ЕАД прехвърля на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число с прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като 2 кредитор и З. ЮС. М., като кредитополучател по Договор за кредитна карта с револвиращ ефект от 28.08.201 5 г.

В писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД „Банка ДСК“ ЕАД потвърждава за станалото с Договор за покупко- продажба на вземания прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договор за покупко-продажба на вземания от 28.08.2015г., в който е включено и процесното вземане.

Твърди се, че на базата на изрично пълномощно предоставено на ищеца от "Банка ДСК" ЕАД ищецът е изпратил от името на цедента уведомително писмо с баркод PSFABGOODK2LH за прехвърляне на вземането до кредитополучателя З. ЮС. М., за което няма данни за получаване. Иска се съдът да приеме, че ответникът е уведомен чрез особения си представител за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор.

Твърди се, че предвид цедирането на вземането ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви настоящите искове предвид разрешението, дадено в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. па ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК легитимиран да предяви иска е и цесионерът. ако е спазил срока по чл. 415. ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че е процесуално недопустимо прилагането по аналогия и за исковото производство на посоченото в т.4г oт ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 ГПК, след като вземането е прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.

Иска се съдът да приеме за установено съществуването на вземания на “ОТП Факторнинг България” ЕАД ЕИК 202317122. със седалище и адрес на управление: гр. София 1000. район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков" № 19, стаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент) към ответницата, за които са издадени Заповед № 724/04.10.2018г. и Изпълнителен лист № 655/04.10.2018г., издадени по ч.гр.д. № 1144/2018г. по описа на Районен съд Девня, произтичащи от Договор за кредитна карта с револвиращ ефект от 28.08.2015г., включващи: 670,91 лева - неизплатена главница; законова лихва върху главницата от 03.10.2018г., до окончателното изплащане; 425,62 лева неплатена договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 02.10.2018г.; 2,97лв — лихвена надбавка за периода 29.08.2018 -02.10.2018;- 222,46 лева - заемни такси.

В условията на евентуалност в случай, че съда прекрати производството по установителния иск по чл.422 от ГПК като недопустимо, но приемете, че длъжника е уведомен за предсрочната изискуемост на дълга с нотариална покана с изх. № 06-2001387/05.06.2017 връчена от нот. Сияна Желева, рег.№ 663 на НК до адреса на З. ЮС. М. се иска въз основа на гореизложеното, да осъди ответницата З. ЮС. М., с ЕГН **********, с адрес: с постоянен адрес: с. *****, община *****, област Барна, да заплати на “ОТП 3

ФАКТОРЙНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление:

***** (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент следните суми:

670,91 лева - неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка ДСК от 28.08.2015 г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

В условията на евентуалност се предявява втори осъдителен иск, в случай, че бъде отхвърлен установителния иск поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост или производството по него бъде прекратено като недопустимо или бъде отхвърлен първия предявен осъдителен иск се иска осъждането на ищцата да заплати на ответника 670,91 лева - неизплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта ведно с лихвата от подаване на исковата молба до окончателното плащане; законова лихва върху главницата от 03.10.2018г., до окончателното изплащане; 222,46 лева - заемни такси, 200,61 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.102017г. – 01.10.2020г. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и настъпила изискуемост на цялото вземане поради неплащане на основание чл.30 и чл.31 от Общите условия обявена с исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.

В него се твърди, че предявения иск по чл.422 ГПК е недопустим, тъй като първоначалния титуляр на вземането е банка, която заради привилегията на банките по смисъла на чл.417 ал.1 т.2 ГПК, се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и е образувала изпълнителното дело под номер 1064 по описа за 2018г. на ЧСИ Д. Сербезова-Славова с peг. N№ 893 на КЧСИ и район на действие ОС ****. След образуването па изпълнителното дело, вземането по него е прехвърлено чрез цесия на ищеца, който не е банкова институция и не разполага с възможността да инициира и провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и следващите от ГПК, при което не може да упражни и право па иск по чл. 422 от ГПК по отношение на вземане, предмет на такава заповед предвид т.4г от ТР №4/18.06.14г. па ВКС, ОСГТК и практиката на ВКС в решение № 1/01.02.2017г. ВКС по т. д. № 3228/2015 г..

Иска се производството по установителните искове да се прекрати, като заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, издаден въз основа на нея, се обезсилят.

В случай, че съдът приеме установителните искове за допустими, но неоснователни, производството по предявените осъдителни искове при условията на евентуалност, следва да бъде прекратено, тъй като са недопустими - поради идентитет на предмета и основанието на осъдителните с установителните искове.

Твърди се, че предявеният установителен иск в случай, че бъде приет за допустим, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, защото кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, тъй като кредиторът не е уведомил длъжника за обявената 4 предсрочна изискуемост, поради което вземането на банката не е станало изискуемо въз основа на настъпилата предсрочна изискуемост и предвид т.18 от ТР №4/18.06.14г. па ВКС, ОСГТК. Предсрочната изискуемост следвало да бъде обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК и не можела да бъде обявена нито с подаване на заявлението, нито с подаване на искова молба.

Твърди се, че предявените в евентуалност осъдителни искове са неоснователно, тъй като ищецът не разполага с изискуемо вземане за посочената в осъдителните искове сума и на заявеното основание.

Твърди се, че процесния Договор за кредит е недействителен на основанието по чл.22 във връзка с чл.11, ал.1 т.9 и т.9а ЗПК, тъй като в него реално липсва уговорен лихвен процент. В договорната бланка са посочени три вида променлив лихвен процент/стандартен, с надбавка риск или при обезпечение залог/, като страните не са уговорили нито един от тях.

Отделно и ОУ са посочени различни начини на олихвяване на заемната сума, в зависимост от точността па изпълнението, като липсва ясно посочен критерий за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам - и на размера на дължимите за погасяването суми, които са в пряка зависимост от метода, по кон то банката изчислява лихвения процент.

Недействителността на договора се обосновава н заради неспазване изискванията на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК в ОУ са предвидени различни лихвени проценти, но липсва посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.