Решение № 1289 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. С., 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110112318 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Т. Я. Я., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С“, бл. 7, вх. В, ет. 6, ап. 62, срещу „Д. К.“ АДСИЦ, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „Х. К.“ № 43, по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на следните суми поР. изтекла погасителна давност:

380,87 лв. – главница по договор за потребителски кредит;

102,76 лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2011-13.11.2013 г.; за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.08.2014 г. по ч.гр.д. № 47123/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 747/2014 г. на ЧСИ Т. В.-Н..

Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за недължимост на процесните задължения поР. погасяването им с 5-годишен давностен срок, през който взискателят е бездействал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба.

Оспорва процесните вземания да са погасени по давност. Твърди, че в случая е приложима общата петгодишна давност, която започнала да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение, както и че по изпълнителното дело са извършени действия, прекъсващи давността.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 07.08.2014 г., същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.12.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 47123/2013 г. на СРС, 36 състав. С посочения изпълнителен лист ищецът Т. Я. Я. е осъден за заплати на ответника „Д. К.“ АДСИЦ следните суми: сумата от 380,87 лв., представляваща неплатени и предсрочно 1 изискуеми вноски по договор за кредит от 22.10.2003 г., вземането по който е прехвърлено на „Д. К.“ АДСИЦ с договор за цесия от 15.11.2007 г., ведно със законната лихва от 14.11.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 102,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2011 г. до 13.11.2013 г., както и сумата от 125 лв., представляваща разноски по делото, а именно 25 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

С окончателния доклад по делото съдът е отделил за безспорно между страните, че процесното изпълнително дело е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист. Освен безспорния си характер, посоченото обстоятелство се установява и от приложеното по делото изпълнително дело № 747/2014 г. по описа на ЧСИ Т. В.-Н., рег. № 791 в КЧСИ.

От материалите, съдържащи се в приложеното по делото изпълнително дело № 747/2014 г. по описа на ЧСИ Т. В.-Н., рег. № 791 в КЧСИ, се установява, че на 26.08.2014 г. е подадена молба от „Д. К.“ АДСИЦ до ЧСИ Т. В.-Н., рег. № 791 в КЧСИ, въз основа на която с разпореждане на ЧСИ от същата дата е образувано процесното изп. дело № 20147910400747 по описа на ЧСИ Т. В.-Н.. С молбата е възложено проучването на имущественото състояние на длъжника и е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия и/или други вземания на длъжника към трети лица, установени при извършването на имущественото проучване, след което е последвало извършването на редица действия по принудително изпълнение на процесните вземания.

С договор за цесия от 21.06.2024 г., сключен между ответника „Д. К.“ АДСИЦ като цедент, и „**********“ АД, като цесионер, ответникът е прехвърлил на цесионера вземанията си срещу ищеца Т. Я. Я. по договор за кредитна карта Euroline, сключен с „*************“ АД в размер на 413,87 лв. към датата на цесията, за което уведомил ЧСИ Т. В.-Н., рег. № 791 в КЧСИ с молба с вх. № 09525/08.10.2025 г. по изпълнително дело № 747/2014 г.

По допустимостта на иска

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК.

Искът по чл. 439 ГПК е специален и има за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между страните в изпълнителното производство, т. е. за да бъде допустим, следва да бъде предявен срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел да се освободи от дължимостта на сумата по изпълнителното основание. Процесуалната легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата молба.

Ищецът Т. Я. Я. твърди, че е длъжник по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Д. К.“ АДСИЦ, и затова срещу този 2 ответник предявява отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че е прехвърлил вземането си с договор от 21.06.2024 г. на „**********“ АД, като е представил договор за цесия, ведно с приложение и уведомление по чл. 99, ал. 4 ГПК.

От представения по делото договор за цесия от 21.06.2024 г. се установява, че ответникът на „Д. К.“ АДСИЦ е прехвърлил свои вземания срещу ищеца Т. Я. Я. на трето за делото лице - „**********“ АД, за което видно от материалите по приложеното по делото изп. дело № 747/2014 ф. по описа на ЧСИ Т. В.-Н. ЧСИ е бил уведомен от цедента с молба с вх. № 09525/08.10.2025г. При съпоставка на вземанията, за които е издаден изпълнителният лист от 07.08.2014 г. по ч.гр.д. № 47123/2013 г. на СРС, 36-ти състав, с оглед на договор за цесия от 15.11.2007 г., приложен по заповедното дело, и вземанията, обект на цесията, се установява по безспорен начин идентичност на процесните вземания.

При предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да установи по делото правния интерес от предявяване на иска. В случая съдът приема, че такъв интерес по делото не е установен и възраженията на ответника в този смисъл са основателни. По делото не е установено с поведението си ответникът след подаване на исковата молба да е твърдял и претендирал пред ищеца съществуване на вземане в своя патримониум по процесния изпълнителен лист. Впоследствие след попълване на делото с още факти, изложени от ответника и установяващи се от приложеното изпълнително дело, ищецът не е предприел действия, с които да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, нито съответно за промяна на ответника по делото (Решение № 1266 от 5.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 13935/2023 г.; Определение от 03.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 7333/2024 г. на СГС).

Постановяването на решение в полза на ищеца срещу цедента не би послужило за прекратяване на изпълнителното дело и за постигане на целта от предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК за съдебно установяване, че вземането, предмет на изпълнителният лист, не съществува. При прехвърляне на вземането по изпълнителния лист настъпилото правоприемство по чл. 429 ГПК изключва възможността длъжникът да води иск по чл. 439 ГПК срещу цедента поР. липса на правен интерес. Без никакво значение за настоящото производство е и обстоятелството дали ищецът е бил уведомен за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му (Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о.; Решение № 962 от 10.07.2025 г. на САС по в. гр. д. № 1368/2025 г.).

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска. В конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес от предявяване срещу цедента на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, който е специален и има за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между страните в изпълнителното производство, т. е. за да бъде допустим, следва да бъде предявен срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел да се освободи от дължимостта на сумата по изпълнителното основание.

Надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила осъдително съдебно решение или заповед 3 за изпълнение, е това лице, което представя изпълнителния лист и което този лист визира като кредитор (чл. 426, ал. 1 ГПК). От това правило има изключения, вкл. и уредени в чл. 429 ГПК хипотези на приемство в изпълнителния лист след издаването му. В хипотеза на частно правоприемство активно легитимиран взискател е частният правоприемник, стига правоприемството му да е обективирано в писмен документ.

Следователно активно процесуално- и материалноправно легитимиран взискател по изпълнението е именно цесионерът. Надлежната процесуална легитимация е обусловена от писменото придобиване на вземането чрез способа на чл. 99 ЗЗД, като е без значение актът на съдебния изпълнител за конституиране на цесионера като взискател по изпълнителното дело, какъвто настоящият случай е (Определение № 1086 от 3.04.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 538/2019 г.).

Резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, доколкото правоприемството е настъпило след завеждане на делото. При това положение е налице предявен отрицателен установителен иск при липса на пасивна процесуална легитимация, респективно правният интерес за ищеца не е доказан и се опровергава от събраните по делото доказателства (ТР № 8/2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 60231/08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 388/2021 г. на ВКС, III г.о.; Определение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о.; Определение № 1079 от 1.03.2018 г. на САС по в. гр. д. № 509/2018 г.; Решение № 260237 от 19.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 344/2021 г.;

Решение № 906 от 15.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6765/2022 г.; Решение № 2510 от 23.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 10739/2019 г.).

С оглед изложеното, предявеният иск е недопустим при липса на правен интерес да бъде предявен срещу ненадлежния цедент на процесните вземания.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът, който своевременно е направил искане за присъждане на такива, но по делото не са ангажирани доказателства за сторени от ответника разноски, поР. което такива не му се следват.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА искова молба на Т. Я. Я., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С“, бл.

7, вх. В, ет. 6, ап. 62, срещу „Д. К.“ АДСИЦ, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на следните суми поР. изтекла погасителна давност:

380,87 лв. – главница по договор за потребителски кредит;

102,76 лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2011-13.11.2013 г.; за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.08.2014 г. по ч.гр.д. № 47123/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 747/2014 г. на ЧСИ Т.

В.-Н..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението с характер на определение подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________