Определение № 2138 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2138 гр. Варна, 15.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20253110204981 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.244, ал.5 от НПК .

С Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Варна от 22.08.2025 г. е образувано ДП № 1095/ 2025 г. по описа на Второ РУ при ОД МВР – Варна : За това, че на неустановена дата през 2021 г., пред надлежен орган на властта е набеден в престъпление В. В. М., като се е знаело, че той е невинен - престъпление по чл. 286, ал.1 от НК.

В хода на разследването е била установена следната фактическа обстановка:

1

С жалба от С.М. И.а, входирана в РП-Варна на 11.02.2022 г. е било поискано от прокуратурата да се повдигне обвинение срещу В. В. М. за извършено от него престъпление по чл.293а. от НК за неизпълнени от него в продължение на повече от една година две задължения за адвокатско възнаграждение, за които е бил осъден, в размер на 200.00 /двеста/ лв. и на 350.00 /триста и петдесет/ лв. към И.а в качеството и на кредитор, въпреки, че е разполагал с парични средства или имущество за погасяване на задълженията си. В жалбата е уточнено, че с Реш. № 1042/05.10.2020 г. по гр.д.

№2537/2020 г. по описа на ОС – Варна е била отхвърлена жалбата на В. М. за отмяна на действията на ЧСИ с район на действие гр.Варна по изпълнително дело, с което са били определени горните задължения.

След събиране на доказателства и повдигане на обвинение срещу М. било внесено в Районен съд – Поморие предложение от прокуратурата за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М. за извършеното от него престъпление по чл.293а. от НК, с предмет двете горепосочени задължения. С Реш. № 55/2012.2023 г. по АНД № 240/2023 г. по описа на РС – Поморие, М. е бил признат за виновен за деяние по чл.293а. от НК по отношение задължението от 200 лв. и признат за невиновен за задължението от 350 лв. В мотивите си съда е посочил, че за сумата от 350 лв. М. не е бил задължен с влязъл в сила съдебен акт, а с разпореждане на ЧСИ – Захари Димитров, което е било обжалвано пред съда от длъжника, като съдът е отхвърлил жалбата на длъжника. ОС -Бургас е потвърдил решението на РС – Поморие.

С постановление от 26.11.2021 г., РП – Варна е отказала да образува ДП по жалба на М. за деяние по чл.309 от НК и по чл.316, вр. чл.309 от НК с предмет – договор за правна защита и съдействие от 18.05.2020 г. в който бил положен подпис от името на клиент – Н.Д. въз основа на който договор впоследствие е възникнало задължението на М. за сумата от 350 лв.

Постановлението било обжалвано от М.. Същото било потвърдено то ОПВарна, АП-Варна и ВКП. От всички събрани в хода на ДП доказателства, ВРП е приела, че в случая не е осъществен престъпния състав на чл.286, ал.1 от НК.

2

Предвид тези правни съображения досъдебното производство било прекратено на основание чл.199 и чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Недоволен от постановлението на прокурора е останал В. В. М.. В подробно мотивирана жалба се навежда оплакване от неправилно разследване от страна на прокуратурата. В заключение се иска от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство и върне делото на прокурора за правилното приложение на закона.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения преклузивен седемдневен срок по чл. 243, ал.3 от НПК и от легитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство лице.

В разпоредбата на чл.243 ал.3 от НПК законодателят изчерпателно е изброил кръга на лицата, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство, а това са пострадалият и обвиняемият. Пострадал по смисъла на чл.74 от НПК е лицето претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Нормите на НПК, регламентиращи кръга лица, които отговарят на критериите за придобиване на това качество са залегнали в разпоредбите на чл.74 от НПК и съответно разполагащи с произтичащите от това права по чл.75 от НПК. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал, респ. ощетено юридическо лице в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Преценката за това дали 3 от дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определени лица/или лице/ да бъдат страни в съдебната фаза /и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора п о чл.243 от НПК/ се основава на резултата от проверката на следните характеристики на конкретното престъпление, предмет на обвинението, които винаги е необходимо да са налични, за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено юридическо лице: 1. дали престъплението е със съставомерни обществено опасни последици, т.е. дали в състава е предвиден определен престъпен резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване не е налице и 2. дали обекта на посегателство /защитените чрез криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната сфера на определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото по принцип, се състои в отрицателно изменение в сферата на даден правен субект. Респективно, отнесено към наказателното право, това общо положение обосновава, че засегнатият с престъплението обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права. Безспорно отговора на въпроса дали от конкретното престъпление има пострадал се извършва на основата на анализ на конкретния фактически състав, респективно от този анализ е необходимо да може да се направи и да следва положителен извод за това, дали е налице престъпен резултат, накърняващ непосредствено нечии права. Следва да се акцентира и върху това, че евентуално вредоносния резултат следва да произтича пряко и непосредствено от конкретното престъпление, а не от деянието в широк смисъл.

За да придобие едно лице качеството на пострадал по смисъла н а чл.74 ал.1 НПК, то това лице следва да е претърпяло такива вреди от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански ищец, т.е. активната легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди /от конкретното престъпление/ и тяхното наличие е предмет на законодателна преценка и въз основа на критериите изложени по-горе. И това е така, защото всяко престъпление, съставляващо негативно изменение в правилното функциониране на обществото, в различните му аспекти и проявления на 4 обществения живот, в по-малка или по-голяма степен засяга нечии права. Но критериите за регламентираното в чл.74 от НПК качество "пострадал", респ. ощетено юридическо лице и следващите от това права и възможности за процесуално участие са обективно установени. Претърпени вреди следва да съставляват пряка и непосредствена последица от престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната му фаза и след като това условие не е налице, то не може да се приеме, че жалбоподателят има качество на пострадало лице и в този смисъл да е активно легитимиран да подава жалба срещу прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство. Доколкото чл.74 от НПК изисква за придобиване на качеството пострадал вредите да са от престъплението, т.е. не от деянието в широк смисъл, жалбата се явява недопустима, Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления от Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. В случая се касае за престъпление по глава Осма, раздел III от Особената част на НК. При престъпленията против правосъдието не могат да бъдат причинени преки вреди на конкретни физически или юридически лица.

Престъплението е формално, на просто извършване и същото не съдържа от обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Тълкуването на чл.74 и чл.84 от НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият, ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди пре дпоставя и липсата на фигурата на пострадал при престъпленията против правосъдието, в частност на престъплението по чл.286 ал.1 от НК.

Съдебната практика нееднозначно приема в редица свои актове, че въпреки, че престъплението по чл. 286, ал.1 от НК е формално и урежда обществените отношения, свързани с правосъдието, но също така засяга и личните интереси на неоснователно набеденото лице. Поради тази причина е 5 налице процесуалната фигура на пострадало от набедяване в престъпление лице, което има правен интерес от обжалване на прокурорския акт (в този смисъл са и Решение № 304 от 07.07.2011 г. по н. д. № 1610/2011 г. ІІІ – н. о., Решение № 453/12.10.2010 г. по н. д. 431/2010 г. по описа на ВКС - ІІІ н. о. и Определение № 1 от 13.01.2016 г. по вчнд. № С – 112 по описа на СГС за 2015 г.).

Предвид изложените съображения съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради липса на съставомерно поведение по чл. 286, ал. 1 от НК е правилно, поради следните съображения:

На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК , подлежи правилността на извода на Прокурора. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на наказателното производство, Съдът, Прокурорът и Разследващите органи вземат своите решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

В настоящия случай, ДП е образувано и водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. Същото е включено систематично в глава VIII от Особената част на НК, а именно – "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции" и поконкретно в нейния раздел III – "Престъпления против правосъдието". Обект на защита от престъпните посегателства в този раздел, е дейността на органите, осъществяващи правораздавателни функции.

Деянието, предмет на разследването по воденото ДП е от кръга на тези престъпления, които увреждат именно посочените обществени отношения, като набедяването е възможно само когато е извършено пред орган, на който 6 са възложени правораздавателни функции. От субективна страна, престъплението по чл. 286 от НК може да бъде осъществено само умишлено.

Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу правосъдието. При прекия умисъл субектът на престъплението трябва да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки през надлежния орган точно обратното. Възможно би било и осъществяването на престъплението и при евентуален умисъл - в случай, че деецът прави категорично изявление пред надлежния орган за осъществено престъпление от някого, без каквито и да е резерви, но със съзнанието, че нещата може и да не са се осъществили точно по начина, по който той твърди.