Решение № 7 от 04.01.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20214110102402 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на 18.06.2016г. с * е сключен договор за заем като ищецът е предал чрез представител на ответника сумата от 5000 лв., а последният се е задължил да я върне до края на 2016г.

Изтъква се, че поради липсата на доброволно изпълнение в уговорения срок, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1581/2021г., по описа на Великотърновския районен съд относно посочената сума, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираното вземане е дължимо, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата по заповед за изпълнение на парично задължение №745 от 21.06.2021г. по частно гражданско дело №1581/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, както и относно осъждането му да заплати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който изтъква, че не е страна по твърдяното заемно правоотношение като алтернативно прави възражение за погасяване по давност на претенцията. С оглед на това, отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.

1

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Между * като продавач и * като купувач съществували трайни търговски взаимоотношения във връзка с доставки на брашно, цената по които са плащани в брой от *, в качеството му на търговски представител на купувача. От анализа на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 18.06.2016г. * без да е упълномощен от управителя на* е изпратен от *до седалището на ищеца *, за да вземе нещо като на място установил, че става въпрос за плик с пари. Последният му е предаден от управителя на *, за което търговският представител на * подписал предварително изготвен разходен касов ордер за сумата от 5000 лв., представляваща аванс от ищеца в полза на ответника. По разпореждане от *, * предал сумата на * в офиса на дружеството в *.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното заемно правоотношение с ответника, че му е предал сумата от 5000 лв. и настъпването на изискуемостта на задължението за последния да му я върне. По делото е установено, че на 18.06.2016г. законният представител на ищеца е предал сумата от 5000 лв. на служител на *, който е действал от името на ответника без да има представителна власт. От информацията съдържаща се в Търговския регистър се установява, че към 18.06.2016г. * е бил съдружник *, а не негов законен представител. Липсват и доказателства съдружникът да е разполагал с представителна власт по отношение на ответника или по отношение на *. Наличието на извършени правни действия без представителна власт от името на търговец налага да се изследва дали в разглеждания случай приложение намира презумпцията на чл. 301 от ТЗ. За това е достатъчно да се установи, че мнимо представляваният търговец е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Доказателства за узнаване на действията от страна на ответника липсват като той не е имал възможност да се ползва от процесната сума, след като тя е постъпила при друг търговец и впоследствие не му е предадена. При това положение се достига до извода, че между страните не е възникнало твърдяното заемно правоотношение и ответникът няма задължение да върне на ищеца претендираната сума. С оглед гореизложеното вземането от 5000 лв., за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1581/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, е недължимо и предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна. Искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение също е неоснователно. В приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното възнаграждение от 840 лв. следва да се заплати по банков път. По делото, обаче не е представен банков документ удостоверяващ реалното извършване на плащането.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

2

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу *, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането от 5000 лв. /пет хиляди лева/ по Договор за заем от 18.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №745 от 21.06.2021г. по частно гражданско дело №1581/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №1581/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3