Решение № 1437 от 17.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. Русе, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520102154 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД от С. Д. Д. срещу А. С. М. и Т. С. Н..

Ищцата твърди, че семейството й притежава недвижим имот в с.

******, по ******. На 03.11.2022г. сутринта, докато разхождала кучето си, порода Голдън Ретривър, тогава на 4 месеца, преминавайки с него покрай недвижим имот с № 8 на същата улица, от него излязло огромно куче, порода „Кангал“, което се спуснало върху нейното куче и започнало безразборно да го хапе и ръфа. Поради това тя изпаднала в състояние на шок и безпомощност, незнаейки как да предотврати случващото се. Притеснила се и за собствения си живот, тъй като нападащото куче било по-голямо от нея, а не знаела дали ще започне да хапе и нея самата. Кучето й се било свило в краката й, а главата и тялото на нападащото куче се блъскали в нейните крака докато то хапело кучето й. В даден момент тя си помислила дори и че нападащото куче ще захапе и нея, защото зъбите му били в непосредствена близост до торса й, включително, че ще загуби и живота си. Извадила електрошок, който носела и с него се опитала да спре атаката на разбеснялото се куче и започнала да вика за помощ. На улицата нямало никой, но от въпросния имот излязла възрастна жена, която знаела като Т. и ищцата 1 започнала да крещи към нея като я молела да спре кучето си. Тя й отвърнала, че не можела, не била в състояние да го спре и взела един дървен кол, с който блъскала по асфалта, вероятно за да уплаши кучето си, но това нямало никакъв ефект.

В един момент огромното куче явно усетило ефекта от използвания електрошок се отдръпнало и тогава ищцата измъкнала своето куче и започнала да бяга с него по улицата влачейки го, защото същото било получило видими наранявания в резултат от атаката на другото куче. Докато бягала по улицата видяла съсед, който се казва Г. и помолила да й се притече на помощ. Последвало обаждане на тел. 112 за станалия инцидент. След това била посетена ветеринарна клиника „АлБейтар“ в гр. Русе, за да бъде оказана помощ на пострадалото й куче. От Общински приют гр. Русе били изпратени служители на място в с. ******, а от своя страна ищцата депозирала жалба за станалото в полицейския участък на с. ******.

Същата вечер съпругът й Р.С. и синът й А. С. след като разбрали, че агресивното куче било върнато на неговите стопани отишли до имота на въпросната жена Т., за да разговарят с нея и да я помолят да премахне това агресивно животно от имота си, защото нейният двор имал само частично изградена ограда. Виждайки ги въпросната Т. започнала да крещи на съпруга и сина на ищцата да се махат от улицата, защото същата била нейна, включително и попитала съпруга й каква работа имала „простата му жена“ да минава с кучето си по нейната улица и казала че ще ги изселят от село ******. Дори ги заплашила, че ако не изчезнат веднага ще пусне отново агресивното си куче. След тази заплаха, с цел да се предпази синът й взел в ръцете си електрошока, който тя използвала сутринта и забравила в автомобила. Последвало телефонно обаждане от въпросната жена Т., с което повикала при себе си двама непознати мъже. За да не ескалира напрежението съпругът и синът на ищцата си тръгнали.

Твърди се, че въпросното куче, което нападнало продължавало да се намира в имота на ответницата Т., в който имало изградена ниска ограда и частично.

Ищцата твърди, че следствие на инцидента изпаднала в състояние на психогенен ступор и остра стресова реакция. Цялото й тяло се тресяло от страх и почти не можела да говори. Още на 3-ти посетила специалист психиатър, тъй като нито можела да върви, нито можела да комуникира 2 нормално. През целия ден единствено инцидентът се преповтарял в главата й и не можела да повярва дори, че е жива. Освен това изпитвала постоянен страх дали нейното куче ще оживее, тъй като имало сериозни наранявания.

Състоянието й не позволявало да работи и да изпълнява домакинските си задължения. Било й предписано медикаментозно лечение, което я отпуснало физически, но още изпитвала страх и не можела да спи. Имала затруднена комуникация с хората, тъй като говорът й бил провлачен и забавен, а изражението отнесено. Това нейно състояние продължило около две седмици и то преминало в посттравматично стресово разстройство. Въпреки медикаментозната терапия и постепенното й възстановяване, до настоящия момент се отключвали симптоми у ищцата от случката с въпросното куче.

Често сънувала кошмари с нападения от кучета и се събуждала без да може да заспи по няколко часа нощем. От деня на инцидента твърди, че не приближава къщата на ответницата, а само няколко пъти е преминавала покрай нея с автомобил. Изключително притеснена била от кучето й, че отново можело да излезе, тъй като оградата позволявала това. Дори когато разбрала за инцидент от 30.03.2023 год. с разкъсана от кучета жена в гр.

Долна Оряховица в продължение на два дни не била на себе си, постоянно се оглеждала за кучета. Имала чувството, че инцидентът ще се повтори и този път ще има фатален край за нея.

Твърди се, че кучето което извършило нападението е под надзора на ответницата и собственост на ответника, поради което счита, че същите са отговорни да обезщетят причинените й неимуществени вреди в резултат от нападението, които оценява на сумата от 10000лв.

С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат осъдени двамата ответници да й заплатят солидарно сумата от 10000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2022г. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за допустимост и частична основателност на предявеният иск, до размера от 1000лв. Твърди се, че с поведението си ищцата е предизвикала реакцията на кучето, а именно използвайки електрошок, както и крещейки срещу него.

Именно от това нейно използване на електрошока кучето се раздразнило и нападнало нейното куче, но не и нея. След намесата на ответницата кучето било прибрано и то самото също било травмирано от случилото се. Твърди 3 се, че кучето на ответниците е отглеждано съобразно изискванията за това, а претендираното от ищцата обезщетение е прекомерно и несъобразено с преживения от нея стрес и уплаха. Твърденията й за заплаха за живота й считат за неоснователни, тъй като нямало насочена агресия към нея от кучето, нито била съборена, нито ухапана. По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата над 1000лв.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че на 03.11.2022г., докато ищцата е разхождала кучето си по улица ******* в село ******, от имота на ответницата, намиращ се на същата улица изскочило голямо куче порода „Кангал“, собственост на втория ответник и нападнало кучето на ищцата, като му причинило наранявания чрез ухапване. Нападението било извършено докато ищцата държала кучето си и в непосредствена близост до нея, като голямото куче се блъскало в тялото й. След използване на електрошок от страна на ищцата, след известно време нападението било преустановено и нападащото куче прибрано от ответницата, която лично възприела случващото се.

Според представената по делото епикриза от ветеринарно медицинска клиника „Албейтар“, на 03.11.2022г., кучето на ищцата „Макс“ е било прегледано и са установени 3 ухапни рани с разкъсване на подлежащите тъкани, но без перфорация към естествените кухини. Наложило се е престой на кучето в клиниката за лечение, включително и чрез антибиотици. На 19.11.2022г. раните на животното са били зараснали, като се виждали единствено леки кожни дефекти на ухапаните места.

В деня на инцидента и непосредствено след него ищцата била видяна от свидетеля, Г. П.Г., живущ на същата улица и познаващ страните по делото. Тя била силно уплашена, в шок, треперела и му казала, че била нападната от някакво куче, а нейното куче цялото било окървавено. След този случай свидетелят не виждал повече ищцата да си разхожда кучето, това правел само съпругът й. При разговор с нея тя му обяснила, че не разхожда кучето си, защото се страхувала. Преди инцидента той често я виждал на разходка с кучето.

Свидетелят Р.С., съпруг на ищцата, установява, че след като си взели 4 въпросното куче, съпругата му всяка сутрин го водела на разходка. Той тръгвал за град Русе към 07.30 часа, като водел синът им на училище. На 03.11.2022г. около 08.00 часа получил обаждане от съпругата си, тя ревяла, била стресирана, защото била нападната от огромно куче. Това се случило на улицата, на която живеели. След като се видели с ищцата, тя едвам, хлипайки му обяснила за нападението, как от къщата на ответницата излязло огромното куче и ги нападнало, като тя викала за помощ. Ответницата излязла на улицата и казала, че нищо не може да направи и с една пръчка единствено започнала да блъска по земята. След инцидента съпругата му постоянно плачела, наложило се да посетят и лекар, психолог, който й изписал лекарства. В продължение на месец и половина след инцидента, тя не била в състояние да шофира, да изпълнява нормално служебните си задължения, включително и домашните такива. Нощно време не можела да заспи. Преди това тя не била така, всичко това било резултат от инцидента. При среща на улицата с голямо куче тя видимо изпитвала страх, какъвто преди това нямала.

По време на инцидента ищцата използвала намиращ се в нея електрошок, който тя носела в себе си по препоръка на специалисти, за защита от разхождащи се в селото свободно големи кучета.

Дворът на ответницата не бил с цялостно изградена ограда и това позволявало на голямото куче да излиза извън него, което и друг път било правило. Ответницата обяснявала на свидетеля, че тя не може да го озапти, но то не закачало хората, дори децата си играели с него.

Свидетелката Ц.С.К. установява, че от 23 години работи заедно с ищцата. През изминалата година, малко преди рождения си ден на 05.11.2022г. ищцата претърпяла инцидент с куче. За станалото разбрала първоначално по телефона от съпруга й. Ищцата около 10 дни не идвала на работа след случилото се. След като започнала да идва била неадекватна, стресирана и разсеяна. Избягвала да се среща с клиенти в офиса, от нея знаела, че приема и медикаменти след станалото. Това нейно състояние продължило около 2-3 месеца. Започнала да изпитва страх от кучета, а преди инцидента нямала такъв. Свидетелката знаела от ищцата, че след въпросното нападение имала проблем със съня си.

Свидетелят С.М. С., внук на ответницата и племенник на ответника установява, че разбрал за инцидента от своя чичо си, че кучето му излязло от двора и ухапало кучето на ищцата. Друг път подобни инциденти нямало, 5 кучето не било агресивно.

Според представените по делото амбулаторни листи и етапна епикриза издадени от д-р Б., специалист психиатър, ищцата е била прегледана от нея в деня на инцидента, като установила, че тя е силно напрегната и тревожна, изпотена, разтреперана, емоционално – тревожна, ажитирана, страхово заредена. Мисловният й процес бил фиксиран към травматичното събитие.

Назначена е медикаментозна терапия – с Флуанксол таблетки – 0,5 2х1, Клонарек табл. 0,5 – по схема.

Според представеното по делото удостоверение за регистрация на домашно куче, кучето на ответника А. М. е порода „Турски кангал“, закупено е на 05.03.2016г.,а е регистрирано едва в деня на инцидента.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищцата е претендирала обезщетение за причинени й неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане - извършено нападение от куче, намиращо се под надзора на ответницата и собственост на ответника.

Съгласно чл. 50 ЗЗД, за вредите причинено от това животно следва да отговарят солидарно собственикът и лицето под чиито надзор се намира животното. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. В случая събраните по делото доказателства безспорно установяват всички елементи на деликтната отговорност.