Протокол № 363 от 28.06.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 363 гр. Разград , 24.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Гражданско дело № 20213330100501 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЗА ищеца адв. Т.

ЗА ответника директора Д.П. и с адв. М.

ВЕЩОТО лице лично

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилата искова молба:

Депозирана е искова молба от А. М. К., която твърди, че с ответника са били в трудовоправни отношения по силата на Трудов договор №03/12.03.2012г. Ищцата работела на длъжност „библиотекар-експерт“ в РБ“Проф.Б.Пенев“ гр.Разград. Работното й място от подписване на ТД до м.септември 2009г. било в „Детски отдел“;от м.09.2014г. до 01.06.2019г. в отдел „Изкуство“, а от 01.06.2019г. до прекратяване на трудовия договор в отдел „Книгозаемане за възрастни“. Ищцата твърди, че не й е предоставяна длъжностна характеристика за изпълняване на длъжността „библиотекар-експерт“ както при подписване на договора, така и при преместването в различните отдели.

За времето на трудови правоотношения е изпълнявала съвестно възложените й задачи. Във връзка с професионалното си развитие, записала „доктурантура“ в УБИТ С., катедра „библиотечни науки“ за срок от 4 години задочна форма. От този момент атмосферата на работното я място се влошила.

1

Издадените Заповед №173/18.09.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и Заповед 001/18.09.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение счита за незаконосъобразни, неправилни, немотивирани и издадени в нарушение на процесуалния и материален закон. Същите са издадени преди повече от година, като видно от номера на заповедта за уволнение и този на заповедта за прекратяване на ТПО има съществено разминаване.

Същите заповеди не са й били връчени по надлежния ред, нито своевременно. В началото на 2021г. била възпрепятствана да упражни правото си на пенсия и да представи всички документи за пенсиониране до НОИ. След изрично настояване до бившия работодател, на 07.01.2021г. получила Заповед № 173/18.09.2019г. за дисциплинарно уволнение. Заповед №001/18.09.2019г. получила на 19.01.2021г..Счита, че същата не е оформена надлежно, тъй като не я е подписала. Работодателят не е изпълнил задължението си за надлежно оформяне и връщане на трудова книжка. Последната получила 12.08.2020г., по нейно настояване, една година след издадените заповеди, за които не е знаела.

На 05.08.2020г. е придобила право на пенсия за трудов стаж и възраст.

Заповедта за уволнение е издадена при съществени процесуални нарушения относно при неспазване изискванията за провеждане на дисциплинарно производство. В същата, посочения период на извършени нарушения на труд.дисциплина съвпада с дата на издаване на заповедта е 16.07.2019г. до 18.09.2019г.. Видно от посочения период за евентуални нарушения, съвпадащ с издаването на заповедите за уволнение и прекратяване на ТПО, навежда безспорно на извода, че при издаването, работодателят дори не е провеждал въобще никакво дисциплинарно производство по установяване на нарушение/я. Недопустимо е посочване на голям обем нарушения, в сочения период, при това най-тежките провинения от служител, без да се проведе дисциплинарната процедура. Заповедите са от дата 18.09.2019г., като в тях изрично е посочен общ период на нарушения от 16.07.2019г. до 18.09.2019г.. Този период от два месеца, видно от крайната дата 18.09.2019г. /съвпадаща с датата на заповед за уволнение и заповед за прекратяване на ТПО/, безспорно сочат на липса на провеждана процедура по установяване на дисциплинарно нарушение и безспорно нарушение по издаването на заповедите, което се явява абсолютно отменително основание.

На следващо място, при издаването на заповедта от формална страна има съществени нарушения. Изброените безброй докладни записки, хаотично посочени нарушения, не може да бъде прието за законосъобразно. За всяка от изброените докладни записки, при това за различни по вид нарушения, следва да има задължително спазване на процедурни правила на дисциплинарното производство.

От обстоятелствената част на заповедта не става ясно какви са извършените нарушения, кога са извършени и за какво се вменява вина.

Процедурата по чл.193 ал.1 от КТ е нарушена. Императивно предвиденото искане на обяснения от служителя не е спазено. По всяка докладна записка за нарушение, липсва конкретно искане за даване на обяснения. Това нарушение на процедурата по налагане на 2 дисц.наказание е съществено и опорочава изцяло възможността служителя да упражни правото си на обяснения, след като не е ясно посочено нарушението, време на извършване, по какъв начин е извършено.

На следващо място, в процесната заповед не са посочени мотиви за което и да е от изброените нарушения на трудовата дисциплина. Не става ясно в какво се състои всяко от нарушенията, като за отделните от тях следва да се конкретицзира. в неявяване или за непредставянето на оправдателни документи..., без да се изследва била ли е на работа на разположение на работодателя чисто фактическо присъствие. В посочената правна норма по чл.187,т.1и т.8 от КТ, са два отделни състава, като всеки от тях включва различни провинения. Механичното изброяване на нарушения без мотиви е отменително основание.

Процесната Заповед №173/18.09.2019г. е издадена в нарушение на чл.195 ал.1 от КТ, тъй като не е мотивирана.

Изброените законови норми, вменени като нарушения без конкретни дати и доказателства са изброени механично, вместо мотиви са цитирани докладни записки, което я прави немотивирана. От текста на заповедта не може да се установи точно, в какво се изразяват нарушенията, кое действие или бездействие е счетено за виновно, след като в заповедта са включени почти всички възможни нарушения на трудовата дисциплина по КТ.

Наложеното наказание е без основание, несправедливо и незаконосъобразно предвид липсата на извършено/-ни нарушения на трудовата дисциплина.Не е на лице виновно поведение от нейна страна за налагане на най-тежкото наказание. Не са взети предвид многобройните й молби за ползване на платен годишен отпуск във връзка с доктурантурата, както и болнични листове за заболявания.

Наложеното наказание е без основание, несправедливо и незаконосъобразно предвид липсата на извършено/-ни нарушения на трудовата дисциплина. Не е на лице виновно поведение от нейна страна. Своевременно е подавала заявления и молби, както и нужните доказателства свързани с обучението й и полагане на изпити.

Поради незаконосъобразните действия на работадателя е била принудена да се пенсионира една година, преди навършване на установената възраст, с намален процент от размера на прослужено време, поради уволнението и оставане без доходи. Уволнението й било предизвикано в период една година преди придобиване право на лична пенсия поради навършване на възраст и осигурителен стаж.

Счита, че в нарушение на чл.8 от КТ е на лице недобросъвестност и дискриминация спрямо нея, при осъществяване на трудовите права и задължения от страна на работодателя.

Във връзка с повишаване на квалификацията и свързаната с това доктурантура, вместо поощрение.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което:

Уволнението й да бъде признато за незаконно наложеното й дисциплинарно наказание; да отмени заповед Заповед №001/18.09.2019г., за прекратяване на трудовото 3 правоотношение; да бъде възстановена на предизаеманата длъжност „библиотекарескперт“; ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа, вследствие на незаконното уволнение, считано от 18.09.2019г. до 18.03.2020г./ за период от 6 месеца, изчислени на база на брутното трудово възнаграждение от 4200лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба- 08.03.2021г. до окончателното изплащане на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД.;да осъдите ответника да й изплати обезщетение от деня на прекратяване на ТПО- 18.09.2019г. до 12.08.2020г., поради несвоевременно оформяне и забавено предаване на трудовата книжка, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 08.03.2021г. до окончателното изплащане;да й изплати полагащия й се платен годишен отпуск за академичната 2018/19г. в размер на 25 работни дни, за акад.2019/2020г. - 25 работни дни и 2020/2021год. - за 25 работни дни в общ размер от 2625лв.; да и се заплати платения годишен отпуск еднократно за шест календарни месеца, считано от 02.09.2019г. до 02.03.2020г. за изготвяне на дисертационен труд;да й бъде признат за трудов и осигурителен стаж периода на ползван неплатен отпуск за академичните 2017г./2018г. и 2018г./2019г.и 2019г./2020г. . общо 60 /шестдесет / работни дни за три академични години;да й бъде признат за трудов и осигурителен стаж и периодите на всички видове платен отпуск за обучение в размер на 75 работни дни -за посочените академични години 2018/19г. в размер на 25 работни дни, за акад.2019/2020г. - 25 работни дни и 2020/2021год. - за 25 работни дни. Като и шест календарни месеца- от 02.09.2019г. до 02.03.2020г. за изготвяне на дисертационен труд.

Претендира и за разноски.

Представя: Трудов договор №03/20.03.2012г.,Доп.споразумение от 05.02.2019г., Декларация за връчване на труд.книжка, Копие на труд.книжка; Заповед №001 /18.09.2019г., Справка от 25.09.2019г., фиш за заплата от 03.2019г., Удостоверение от НОИ от 17.03.2021г., Писмо от ОД МВР Разград от 11.03.2021г.,Удостоверение за декларирани данни

НАП,

Удостоверение

07.08.2020г.изх.№132,

Декларация от

17.03.2021г.;13бр.амбулаторни листове, болнични листове, прегледи.

Има искане ответникът да представи трудовото й досие, както и да се назначи ССЕ, като вещото лице отговори: 1 .Какъв е точния размер на брутното трудово възнаграждение на служителя?Какъв е размера на дължимо обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което съм останала без работа?Какъв е размера на дължимо обезщетение по чл.226 от КТ.Какъв е размера на дължимата законова лихва на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата за дължимо обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ ?Какъв е размера на дължимата законова лихва на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата за дължимо обезщетение по чл.226 от КТ за несвоевременно връчване и забавено оформяне на трудова книжка. По исканията от точка 15./ чл.171а във вр. с чл.169, ал.4 от КТ.

Ответникът Регионална библиотека „Професор Боян Пенев“ счита исковата молба за нередовна , тъй като в нея не е посочена цената на иска по предявения иск за заплащане на платен годишен отпуск по чл.171”а” за шест календарни месеца считано от 02.09.2019г. до 02.03.2020г.

4

Предявеният иск с правно основание чл.226 от КТ е процесуално допустим.Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за академичните 2018г.-2019г., 2019г.-2020г. и 2020г.-2021г., е частично недопустим за академичната 2020г.-2021г., тъй като академичната година не е изтекла относимо към датата на предявяване на иска - 08.03.2021г., т.е. правото на иск не е надлежно възникнало и не може да се упражни в настоящото исково производство. За другите две академични години претенцията е процесуално допустима.

Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 6 месеца за изготвяне на дисертационен труд за периода 02.09.2019г.-02.03.2020г. е процесуално допустим.

Предявения иск за признаване на трудов и осигурителен стаж за по 20/двадесет/ дни през академичните 2017г.-2018г., 2018г.-2019г. и 2019г.-2020г., иска за признаване на трудов и осигурителен стаж за по 25 дни платен годишен отпуск за академичните 2018г.2019г., 2019г.-2020г. и 2020г.-2021г., и за 6 месеца неползван отпуск за изготвяне на дисертационен труд, са процесуално недопустими. Съгласно разпоредбите на специалния закон - ЗУТОССР, исковете за установяване на трудов стаж се предявяват срещу работодателя и съответното поделение на ТП на НОИ, а исковете за установяване на осигурителен стаж против съответното поделение на ТП на НОИ. В конкретния казус исковете са предявени само срещу работодателя, което е процесуално недопустимо.