Решение № 137 от 12.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Виктория Тр. Христова в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604000 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С присъда № 128 от 13.03.2024 г. постановена по н.о.х.д №13669/2021 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, подсъдимата А. А. Й. е призната за невиновна в това, че на 16.02.2019 г. около 11:30 часа в гр. София, пред входа на парк „Заимов“ срещу № 23 на бул. „Янко Сакъзов“, по хулигански подбуди, причинила леки телесни повреди на повече от едно лице - полицейски органи от състава на Министерство на вътрешните работи /МВР/, а именно:

1.Чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на гърба, причинила на полицейски орган - младши инспектор Р.К.И. - старши полицай в отдел „СПСОВО“ в СДВР, при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето като причинената телесната повреда е по хулигански подбуди, а именно: извършила действия грубо нарушаващи обществения ред и манифестиращи явно неуважение към човешката личност, неуважение към органите на реда, съпроводени с обиди: „Убийци!“, „Престъпници!“ и „Мутри!“, извършени на публично място, без наличие на конкретен личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото и 2. Чрез нанасяне на удар с крак /ритник/ в областта на прасеца на левия крак, причинила на полицейски орган - младши инспектор А.Н.Н. - старши полицай в отдел „СПСОВОР“ в СДВР, при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето като причинената телесната повреда по хулигански 1 подбуди, а именно: извършила действия грубо нарушаващи обществения ред и манифестиращи явно неуважение към човешката личност, неуважение към органите на реда, съпроводени с обиди: „Убийци!“, „Престъпници!“ и „Мутри!“, извършени на публично място, без наличие на конкретен личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение. С присъдата е поставено разноските по делото на основание чл.190, ал.1 от НПК да останат за сметка на Държавата.

Срещу описания съдебен акт, в срока по чл. 319 от НПК е подаден въззивен протест от представител на Софийска районна прокуратура, в който се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата Й.. С депозирания протест и допълнението към него се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и почива на неправилна оценка на доказателствата по делото. Сочи се, че в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие, са били събрани достатъчно по обем доказателства, установяващи съпричастността на подсъдимата към инкриминираното деяние, за което е предадена на съд. Инвокират се доводи, че първоистанционният съд неправилно е приел, че от обективна страна действията на подсъдимата А. А. Й., изразяващи се нанасяне на удар с юмрук в областта на гърба на Р.И. и нанасяне на удар с крак в областта на прасеца на левия крак на А.Н., не биха довели до причиняване на леки телесни повреди, като в противовес с назначените и изготвени в хода на наказателното производство, съдебномедицински експертизи, както и с показанията на свидетелите по делото, съдът съпоставяйки физическите способности на подсъдимата с ръста и телесните параметри на пострадалите, прави извода, че е невъзможно причиняването на съставомерна телесна повреда.

В протеста е изразено несъгласие със заключението на съда, че деянието не било извършено при изпълнение на службата от страна на полицейските служители, както и несъгласие с приетото от съда, че подсъдимата нямала умисъл относно качеството на двамата пострадали, в посока на това, че същите са били полицейски служители, като счита, че същото е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подсъдимата да бъдат призната за виновна в извършване на престъплението, в което е обвинена и предадена на съд.

С тези аргументи се прави искане въззивната инстанция на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да отмени първоинстанционната присъда, като признае подсъдимата А. А. Й. за виновна в извършване на престъплението, в което е обвинена и й наложи справедливо наказание. С протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови доказателства.

В молба от 14.05.2024 г. подсъдимата прави искане въззивното производство да бъде прекратено поради изтекъл петгодишен срок на давност.

С молба от 20.06.2024г. подсъдимата Й., прави повторно искане за прекратяване на въззивното дело, на основание чл. 80 от НК, както и релевира доводи, че по случая няма нови или каквито и да било годни доказателства.

В проведеното закрито заседание на 19.07.2024 г., въззивният съд, след като се запозна с въззивния протест и с допълнението към него, както и с приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от 2

НПК, намери, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и вещи лица пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, представител на Софийска градска прокуратура поддържа протеста, като пледира, че доказателствената съвкупност позволявала на въззивният съд да приеме за доказано участието на подсъдимата в извършване на престъплението, за което е предадена на съд. Моли се да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна и да бъде постановена нова, осъдителна присъда, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, като й бъде наложено справедливо наказание.

В хода по същество защитникът на подсъдимата адв. Р. Р. моли протеста да бъде оставен без уважение, като излага съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимата А. Й. поддържа заявеното от защитника си, като в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като се запозна с протеста и обсъди доводите, посочени в него, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

Въззивният съд е сезиран с протест на прокурор при Софийска районна прокуратура, депозиран срещу присъда №128 от 13.03.2024г. постановена по н.о.х.д №13669/2021г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав.

С оглед така депозирания протест, въззивният съд е задължен да извърши съгласно разпоредбите на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна проверка на правилността на протестираната присъда, като въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност. Законността обхваща преценката относно правилното приложение на закона /материален и процесуален/.

По повод искането на подсъдимата Й., отправено към съда с молба от 14.05.2024г. и с молба от 20.06.2024 г., за прекратяване на въззивното дело, на основание чл. 80 от НК, настоящият въззивен състав счита същото за неоснователно по следните съображения:

В процесния случай подсъдимата е предадена на съд с обвинение за това, че на 16.02.2019 г. около 11:30 часа в гр. София е извършила престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал.

2 от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години, поради което абсолютният давностен срок за провеждане на наказателно преследване се определя на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал.

1 т. 4 от НК и е с продължителност 7 години и 6 месеца от момента на извършване на деянието. Предвид изложеното от момента на извършване на деянието, а именно 16.02.2019 г. към настоящия момент предвидената в закона за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК абсолютна давност не е изтекла. На основание на изложеното въззивният съд счита, че не са налице основанията на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал.1 т. 3 от НПК за отмяна на присъдата и за прекратяване на наказателното производство.

При въззивния контрол върху правилността и законосъобразността на 3 първоинстанционния акт настоящият състав констатира, че по делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на надлежно изготвени мотиви, които са неотстраними от въззивната инстанция и че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото на Софийски районен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда.

Мотивите на първата инстанция показват едно явно неизпълнение на задълженията на контролирания съд, визирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, изискваща съдът да излага с достатъчна яснота, аргументираност и изчерпателност своите мотиви, подчинени на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което се явява гаранция за справедливостта на процеса. Мотивите на съдебния акт са средство, чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до определени фактически и правни изводи.

Запознавайки се с първоинстанционната присъда и мотивите към нея, въззивният съд констатира, че голяма част от съдържанието на мотивите заема пространно и подробно изложение на релевираните от страните доводи, като същото е лишено от последващ анализ от страна на решаващия състав.

Изложената фактическа обстановка в преобладаващата си част, с малки изключения, преповтаря напълно фактическата обстановка възприета от обвинението във внесения обвинителен акт.

Първостепенният съд, след като е изложил в мотивите си в телеграфен стил кратка фактическа обстановка, фрагментарно е посочил, че същата се установявала от обясненията на подсъдимата А. А. Й.; показанията на свидетелите С. Й.- К., Р.И., А.Н., З.Г., А.И., Д.Н., Д.Н., М.Л., С.Р., А.И., М.Г., С.Г., К.Б., П.Б., В.С., Е.Б., В.И., Н.Н., М.Ч., Б.М. и П.М., дадени на съдебното следствие; показанията на свидетелите А.И., Д.Н. и А.И., дадени на досъдедебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК; писмените доказателства, събрани на съдебното следствие; заключението на експерта д-р Г. Г. по съдебномедицинската експертиза на Р.К.И., извършена на досъдебното производство; писмените доказателства, събрани по д.п.№ 515 3МК-141/2019 г. по описа на СДВР и приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

В мотивите отсъства задълбочен анализ на обясненията изложени от подсъдимата А. Й. в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като обсъждането им е сведено до заключението, че съдът кредитира показанията на същата относно проведения разговор със свидетелката Д.Н., възникналото между тях напрежение и казаното от свидетелката Настева: „Работим с мутри“, като обстоятелство довело до раздразнението й и провокирало последващото й поведение. Настоящият състав акцентира на обстоятелството, че обясненията на подсъдимата притежават двояка правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което подсъдимата упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока, достоверността им е следвало да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата, което обаче не е било сторено от първоинстанционния съд.