Определение № 410 от 27.07.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 285/2020
- Вид
- Определение № 410
- Подписан
- 27.07.2020
- Състав
- МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 · Закон за собствеността
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 64 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №410 гр. Варна, 27.07.2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 285/20г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Д.И.Н. от гр. Варна чрез адв. А.К., насочена против разпореждане № 426/14.05.20г., постановено по в.гр.д. № 583/19г. на ОС-Добрич, с което е била върната нейна касационна жалба с вх. № 2009/17.03.20г. против решение № 309/28.11.19г. по същото дело. Счита се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като въззивното решение подлежи на касационно обжалване, защото съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 64 от ЗС, а не по квалифицираният от него като такъв по чл. 32 от ЗС. Поради това и въззивното решение не попада в изключенията, посочени в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, а подлежи на касационен контрол, тъй като е решение по иск за собственост и други вещни права върху недвижим имот - на осн. чл. 280, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ГПК. Развити са подробни аргументи в подкрепа на изложеното становище като се подчертава, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е произнесено по непредявен иск с мотиви по чл. 64 от ЗС, както и по недопустим иск по чл. 32 от ЗС – предявен от несобственик на дворно място /при липса на обща вещ/, а в условията на евентуалност – неправилно и незаконосъобразно и в пълно противоречие с няколко влезли между страните съдебни решения по отношение собствеността върху дворното място. Претендира се отмяна на разпореждането и допускане на възможността за касационно обжалване на въззивното решение.
В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 309/28.11.19г., постановено по в.гр.д. № 583/19г. на ДОС съдът е потвърдил изцяло решение № 84/02.05.19г. по гр.д. № 678/17г. на РС-Балчик, с което по реда на чл. 32, ал.
2 от ЗС е разпределено между ищците М.С.Д., Н.С.Д. и М.С.Д. от една страна и ответницата Д.И.Н. от друга страна, ползването на подробно описан поземлен имот, находящ се в гр. Балчик, в. з. „Белите брези“ по вариант първи на заключението на вещото лице арх. А. В. от 27.03.19г. и приложената към него скица, приподписана от съда.
С оглед на горното следва да се приеме, че действително е налице ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, в което са посочени въззивните решения, които не подлежат на касационно обжалване, тъй като с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС е разпределено ползването на съсобствен имот. Дали е налице постановен от въззивния съд недопустим съдебен акт /като произнесен по непредявен иск или като произнесен по недопустим иск/ е без значение относно приложимостта на въведеното законодателно ограничение относно подлежащите на касационно обжалване решения.
При наличието на хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 426/14.05.20г., постановено по в.гр.д. № 583/19г. на ОС-Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: