Решение № 2406 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2406 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100503429 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК

С решение № 21171/21.11.2024 г. постановено по гражданско дело №17918/2024 г. по описа на Софийски районен съд 74-ти състав са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове, предявени от служителя Н. Д. М. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ срещу работодателя „Рекламна агенция Киви“ ЕООД.

Производството е образувано по въззивна жалба от ищцата Н. Д. М., с която се обжалва първоинстанционното решение в цялост. Въззивникът посочва в жалбата, че порочността на решението се състои в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат предявените от ищцата искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Рекламна агенция Киви“ ЕООД с който 1 изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1 КТ

Предмет на делото е установяване незаконосъобразността на извършеното със заповед № 1/31.01.2024 г. на управителя на „Рекламна агенция Киви“ ЕООД прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ на служителя Н. Д. М., заемащ длъжност „книговезец“.

Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква съществуването на три 2 предпоставки за прекратяването на трудовия договор, а именно: 1) неефективно изпълнение на работата от страна на работника или служителя;

2) липса на качества на същия работник или служител и 3) причинна връзка между двете. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Неизпълнението на трудовите задължения трябва да има продължителен характер, тоест да не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, да се отнася за едно трайно състояние, и е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя.

Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не се изисква, т.е. касае се до обективно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, в тежест на работодателя е да докаже липсата на качества, след като е посочил фактическото основание за уволнение в заповедта – изброени са кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). Като и при двата, алтернативни варианта, се постига целта на закона. Липсващите качества могат да бъдат както професионални (липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална квалификация и други), така и лични (невъзможност да работи в колектив, неорганизираност и други), в който смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 1151 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 3058/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.

По делото не се спори и въззивният съд намира за установено, че между процесните страни е възникнало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 129/23.02.2008 г., по силата на който Н. Д. М. е заемала длъжността „книговезец“, което е било прекратено със заповед № 1/31.01.2024 г. на управителя на „Рекламна агенция Киви“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Спорът по делото пред първата инстанция се концентрира върху наличието на основанието – липса на качества за ефективно изпълнение на работата за законосъобразността на процесната заповед за уволнение.

3

С въззивната жалба се навеждат правни доводи, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със закона е допуснал за разглеждане поисканите от ответника доказателства, неправилно и незаконосъобразно ги е събрал и преценил, без да се съобрази с императивни законови разпоредби, не е надлежно преценил множество аргументи на ищцата, не е допуснал до събиране своевременно поискани от нея доказателства, както и е кредитирал единствено представени доказателства от ответника, без да поиска и/или събере други.

Настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционният съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

На първо място въззивният съд намира за неоснователни възраженията, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със закона е допуснал за разглеждане поисканите от ответника доказателства, неправилно и незаконосъобразно ги е събрал и преценил, без да се съобрази с императивни законови разпоредби. Приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, както и поисканите и допуснати свидетели са своевременно направени и са относими към предмета на делото. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че могат да бъдат установявани със свидетелски показания обстоятелствата, касаещи качествата на работника или служителя, в който смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.

По възражението на ищцата за недопускане на поискани от нея доказателства съдът намира, че в първоинстанционното производство са събрани всички посочени от страната доказателства, поради което се явява неоснователно и не кореспондира с осъществените процесуални действия по делото.

Неоснователен и доводът на ищцата, че съдът е събрал и разгледал, съответно кредитирал единствено представените му от ответника доказателства без да поиска и/или събере други, доколкото установяването на правнорелевантните факти се осъществява чрез активното участие на страните в процеса, с оглед на залегналия принцип на диспозитивното начало в чл. 6 4

ГПК. Поради изложеното, прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно.

Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 за въстановяване на предишната длъжност, който също подлежи на отхвърляне.

По основателността на иска с правна квалификация чл. 225, ал. 1 КТ

Предвид съвпадане на изводите на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд по обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обусловения иск по чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен. Поради това и първоинстанционното решение в тази част също е правилно и следва да се потвърди.

По разноските

При този изход на делото, въззивникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК трябва да заплати на въззиваемата страна сумата от 180 евро с ДДС – разноски за въззивната инстанция за адвокатското възнаграждение. Разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение са определени при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка със своевременно наведено от жалбоподателя възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания по делото пред СГС – само едно, и обема на осъществената защита по делото. Съгласно решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г., постановено по съединени дела С-427/2016 и С428/2016 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на ЕС, Втори състав предвидените минимални размери по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдС не се прилагат.

Така мотивиран Софийски градски съд, IV – В състав

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21171/21.11.2024 г., постановено по гр. д. № 17918/2024 по описа на Софийски районен съд, 74 с-в.

ОСЪЖДА Н. Д. М. ЕГН: ********** да заплати на „Рекламна агенция Киви“ ЕООД ЕИК: 1214437784 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 180 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6