Определение № 2001 от 25.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2001 гр. Варна, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500635 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Ю. Я. М., чрез адв. Н. И., АК Варна срещу определение № 1570/ 04.02.2025 г. по ч. гр. дело № 11997/ 2021 г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.

248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на определение № 11185/ 04.10.2024 г., постановено по същото дело.

В частната жалба се посочва, че се обжалва произнасянето на Районен съд Варна по два вида разноски - претендираните в ч. гр. дело № 11997/ 2021 г. по описа на ВРС в размер на 1 195.00 лева, както и в производството по възражение с правно основание чл.423 от ГПК по в. ч. гр. дело № 1892/ 2023 г. по описа на ОС- Варна в размер на 625.00 лева. Жалбоподателят поддържа, че определеното възнаграждение от съда е следствие от занижената преценка за реализираната адвокатска защита. Твърди се, че поради осъщественото процесуално представителство по заповедното производство претенцията на заявителя е намалена със 7 025.78 лева. Сочи, че ако беше съобразена нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. съдът би следвало да определи адвокатско възнаграждение в размер на 1 002.58 лева. Настоява, че следва да бъде съобразено, че по делото са постановени 20 съдебни акта в продължение на две години, във връзка с които са осъществени съответни проц. действия.

По отношение на производството с правно основание чл.423 от ГПК в частната жалба се твърди, че претендираната сума е съобразена със съдебната практика на СЕС и е под минимума, определяем съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. Същевременно се изразява становище, че произнасянето на съда по тези разноски е несвоевременно въз 1 основа на аргумента, че по тези разноски съдът следва да се произнесе в производството по чл. 422 ГПК.

Моли се за отмяна на постановеното определение и за уважаване на искането, като се измени в частта за разноските определение №11185 от 04.10.2024г. с присъждането на претендираните разноски в полза на длъжника.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Съдът констатира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В производството пред ВРС е издадена заповед № 4493/26.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на кредитора „Водоснабдяване и Канализация - Варна“ ООД срещу длъжника Ю. Я. М. за сумата от 5137.33 лв., представляваща главница за периода от 20.12.2001 г. до 26.07.2021 г., дължима за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида за вода с аб. № 1534024 за обект, находящ се ***********, ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3813.65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.02.2002 г. до 12.08.2021 г., сумата в размер на 179.02 лв. - държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 19.10.2021 г. съдът е приел връчването на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК за редовно и е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените суми.

На 07.08.2023г. от длъжника е подадено възражение по чл. 414а ГПК с твърдения за нередовно връчване на заповедта, за извършени плащания в общ размер от 735,49 лв. в полза на кредитора след узнаване на заповедта /24.07.2023 г./, както и за недължимост на останалите суми, за които е издадено заявлението. След указания на съда с оглед твърденията за нередовно връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е уточнил, че подаденото възражение е с правно основание чл. 423 ГПК. С определение № 4493 от 29.11.2023 г. по в.ч.гр.дело № 1892/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, възражението е прието и делото е върнато на ВРС.

В изпълнение на дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е представил доказателства за предявен установителен иск за част от сумите по заявлението, които се установяват от представения по делото препис от искова молба, след което съдът се е произнесъл по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК с определение №11185 от 04.10.2024г., като е обезсилил издадената заповед частично относно сумите, за които не е предявен установителен иск. Техният размер е посочен в определението и не се оспорва между страните.

2

С определението съдът се е произнесъл и по искането на длъжника за присъждане на разноски за адв. възнаграждение, сторени в производството по чл.423 от ГПК по в.ч.гр.дело № 1892/2023 г. на ВОС, като след намаляване поради прекомерност е присъдил в полза на длъжника част от претендираното възнаграждение, съответстваща на частта, в която заповедта е обезсилена. Видно от определението, съдът не е присъдил разноски по заповедното производство въз основа на съображението, че от страна на длъжника в това производство е осъществено едно процесуално действие по подаване на възражение, което е уточнено и прието като възражение по чл.423 от ГПК.

Доколкото по отношение на сумите, за които не е предявен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, цитираното определение се явява приключващ акт, заповедният съд своевременно се е произнесъл по искането за присъждане на разноски.

По отношение на размера на адв.възнаграждение настоящият състав намира за основателно заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност, доколкото се констатира липса на фактическа и правна сложност на делото, което представлява предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение под минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. в действащата към периода на сключване на договора за правна помощ редакция. Аргумент в тази насока се извежда и от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, със задължителен характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, съгласно което определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга и с оглед абсолютната й нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. В случая размерът на възнаграждението не е намален под Възражението в частната жалба относно извода за липса на фактическа и правна сложност съдът намира за неоснователни, доколкото действително в хода на заповедното производство са постановени множество съдебни актове, но голяма част от тях са указания към заявителя, а отправените към длъжника са указания, насочени към изясняване дължимостта на кои суми оспорва и уточняване на вида на подаденото възражение.

Затруднението да уточни подаденото възражение, първоначално заявено по реда на чл.414а от ГК и впоследствие уточнено като такова по чл.423 от ГПК не следва да води до отчитане на допълнителен труд за процесуалния представител на длъжника.

С оглед на изложеното настоящият състав счита, че в полза на ищцата следва да бъде определена сума в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, която е достатъчна да възмезди положения от адвоката труд по частното гражданско дело, след намаление на заявения размер от 625 лева въз основа на въведено от ответника основателно възражение за прекомерност. Конкретният присъден размер е изчислен по съразмерност на частта, в която издадената заповед е обезсилена поради непредявен иск.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

3

Водeн от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1570/ 04.02.2025 г. по ч. гр. дело № 11997/ 2021 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4