Решение № 3663 от 23.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV Д въззивен състав, в публичното заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 11260 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 520117 от 30.10.2018 г., постановено по гр. д. № 23735/2014 г., по описа на СРС, 50-ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Х.Е.А. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 1/ сумата от 2498.59 лева за доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. **********през периода от м.12.2010 г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва от 27.03.2014 г. до изплащането ѝ; 2/ сумата от 418,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 01.06.2010 г. – 09.01.2014 г., за които суми на 05.02.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 5132/2014 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, като исковете са отхвърлени, както следва:

1/ иска за главница за разликата над уважения размер от 2498,59 лева до пълния предявен размер от 2975,67 лева /или за сумата от 477,08 лева/; 2/ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 418,37 лева до пълния предявен размер от 556,39 лева /или за сумата от 138,02 лева/.

С решението са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.С.А. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество:

1/ сумата от 991.89 лева за доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. **********през периода от м.04.2010 г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва от 30.01.2014 г. до изплащането ѝ; 2/ сумата от 185,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 01.06.2010 г. – 09.01.2014 г., за които суми на 05.02.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 5132/2014 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х.Е.А., ЕГН********** е осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД сумата от 174,42 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 653,04 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в полза на Ц.С.А., ЕГН ********** сумата от 280 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Е.К.“ ЕООД - несъстоятелсност.

В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 5187173/16.11.2018 г., срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Х.Е.А. искове, както и в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от дружеството искове срещу Ц.С.А.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, като се поддържа, че приетото от съда противоречи на установените от доказателствата по делото факти. Според въззивника неправилно от съдът е прието, че ответникът Ц.С.А. не е имала качеството потребител на топлинна енергия през процесния период, като се позовава на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Сочи се, че по делото е установено, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, като е без значение, кои са лицата, които фактически живеят в него. С оглед изложеното се моли решението на СРС в обжалваната му част да бъде отменено, като предявените от ищцовото дружество искове бъдат уважени. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от името на Х.Е.А. и Ц.С.А., е депозиран общ отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите на въззивника.

Поддържа се, че постановеното от Софийски районен съд решение е правилно в обжалваната му част и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски като се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 30.01.2014 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу лицата Х.Е.А., ЕГН ********** и Ц.С.А., ЕГН ********** за признаване за установено, че последните следва да заплатят в полза на Т.С. ЕАД: 1/ Х.Е.А., ЕГН ********** ¾ части и 2/ Ц.С.А., ЕГН ********** ¼ част от следните суми: 1/ сумата от 3967,56 лева, предсталяваща доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.

София, ж.к. **********за периода м.04.2010 г. – м.04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2014 г. до изплащането ѝ; 2/ мораторна лихва в размер на 741,85 лева за периода 01.06.2010 г. – 09.01.2014 г.

На 05.02.2014 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 5132/2014 г., по описа на СРС, 50 състав, с която е разпоредено: 1/ Ц.С.А., ЕГН ********** да заплати ¼ част от горепосочените суми; 2/ Х.Е.А., ЕГН ********** да заплати ¾ части от горепосочените суми в полза на кредитора „Т.С.“ ЕАД, както и разноските по делото.

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на Х.Е.А., ЕГН ********** и Ц.С.А., ЕГН **********.

Във връзка с горното на заявителя „Т.С.“ ЕАД е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил искове срещу Х.Е.А., ЕГН ********** и Ц.С.А., ЕГН ********** за претендираните в заявлението суми.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците Х.Е.А., ЕГН ********** и Ц.С.А., ЕГН **********.

Поддържа, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Е.К.“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.

155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №

16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, от името на ответниците Х.Е.А., ЕГН ********** и Ц.С.А., ЕГН **********, е депозиран общ отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца вземания с настъпил падеж преди 30.01.2011 г. Поддържа се, че не са представени доказателства, че абонатната станция, в сградата етажна собственост, е въведена в експлоатация, съгласно изискванията на нормативната уредба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 50-ти състав, решение за валидно и допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от

Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството им на потребители на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет

- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Разпечатката съдържа 46 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8c85fae-199a-46b9-ada0-33fff208804b