Решение № 92 от 24.09.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. М, общ. М, обл. Враца, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200393 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Л. Г. Г. от село К. П, общ. Р. е обжалвал Наказателно постановление № ***/03.11.2023 година на Старши инспектор Група „Охранителна полиция“ в РУ М, с което за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи / З Б Л Д / му е наложено, на основание чл.80 т.5 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 50 лева. Възраженията са в смисъл, че описаната в административните актове фактическа обстановка не съответства на действително настъпилите събития. Претендира се също, че за извършеното Д.ие наказващият орган е следвало да приложи чл.28 ЗАНН, но вместо да стори това същият е издал наказателно постановление, с което е санкционирал жалбоподателя по административен ред и така е приложил неправилно материалния закон. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание Л. Г., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Ц. Ц. от АК-Пл. поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, като счита, че събраните по делото доказателства не установяват наличие на административно нарушение.

Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

1

Приложен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 19.10.2023 година следобяд в Районно управление М-участък Р. се обадил свидетелят Д. Н. – началник на управлението и поискал от оперативния дежурен да бъдат изпратени полицейски служители на път III*** /с. Г. Б-с. К. П/ км. 34 000, които да му окажат съдействие. На място пристигнали свидетелите П. Ц. – полицейски инспектор и М. Ц. – младши полицейски инспектор. Там те намерили свидетелят Н. и Л. Г. Г. от село К. П.

Пред контролните органи началникът на районното управление обяснил, че докато пътувал със служебният си автомобил забелязал лице да управлява нерегистриран трактор в село К. П на изхода за село Г. Б. Въпросният трактор в последствие бил установен от полицейските служители в гориста местност на около 300 метра от асфалтовия път, където се намирали свидетелите. Н. разпоредил на контролните органи да съставят на Г. акт за установяване на административно нарушение по Закона за българските лични документи, тъй като същият не е представил документи за удостоверяване на самоличност, които началникът му бил поискал. При това положение, на база твърденията на свидетелят Н., П. Ц. изпълнил разпореждането и съставил на жалбоподателя АУАН за това, че при извършена му полицейска проверка за удостоверяване на самоличност не е представил личен документ за удостоверяване на такава. Личните данни на Г. били вписани в административния акт, след като същият предоставил личната си карта на свидетелят П. Ц..

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. Н. Ц. и М. О. Ц..

Като свидетел по делото е разпитан Д. С. Н. – началник на РУ-М.

Същият твърди, че на 19.10.2023 година пътувал от град Б. Сл. към град М със служебният си автомобил. На излизане от село К. П забелязал движещ се срещу него трактор с липсваща табела с регистрационен номер. При това 2 положение Н. направил обратен завой и последвал превозното средство в посока към село К. П. Движейки се по асфалтовият път свидетеля забелязал още един трактор, който бил с ремарке. Подобно на първият и този нямал табела с регистрационен номер. Единият от водачите бил облечен с военни дрехи – камуфлажна тениска. От лявата страна на асфалтовия път свидетелят забелязал черен път, по който продължил движението си. Тъй като управлявал МПС с ниска проходимост не след дълго Н. спрял и продължил пеша около 100-150 метра по пътя, но не установил трактор в този район. Свидетелят решил да се върне обратно на асфалтовия път и там на една отбивка забелязал лек автомобил с двама младежи и мъж облечен в камуфлажна тениска, за който решил, че е един от водачът на трактора. Свидетелят се приближил до тях и след като се представил, попитал мъжа дали е управлявал трактор. Той отрекъл. Тъй като бил сигурен, че именно това е водачът на нерегистрирания трактор, Н. извикал за съдействие колегите си от участък Р.. Пристигналите на място служители П. Ц. и М. Ц. извършили полицейска проверка на мъжа с камуфлажната тениска, при която било установено, че същият е без лична карта. За това нарушение му бил съставен АУАН.

По искане на защитника адв. Ц. като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани И. Л. Г. и Б. Л. Г. – синове на жалбоподателя. От показанията им става ясно, че на посочената в актовете дата двамата заедно със своя баща пътували от село К. П към град М с лек автомобил, управляван от Б. Г.. Жалбоподателят седял на задната седалка. На около 3 км. от село К. П колата им била изпреварена от лек автомобил, тъмно син на цвят, чиито водач им помахал с ръка да спрат. След като спрели непознатият за тях мъж се приближил и им се представил, твърдейки, че е началник на полицията, но без да представи служебни документи, след което поискал личните карти на свидетелят Ив. Г. и на жалбоподателя, както и свидетелството за управление на МПС на свидетеля Б. Г.. Л. Г. не представил своята лична карта, тъй като в момента не я носел. Началникът на полицията заявил на жалбоподателя, че ще уведоми за случая колегите си от град Р., които ще пристигнат на място, за да му съставят АУАН, че не носи личната си карта. Пред всички той заявил, че ги е спрял за проверка, тъй като по-рано през деня Л. Г. е управлявал нерегистриран трактор. Пред съдебният състав свидетелите И. Г. и Б. Г. са категорични, че това не е вярно, тъй като семейството не притежава трактор, годен за употреба по предназначение. Освен това същият е технически 3 неизправен и не може да се движи. Пред пристигналите на място полицейски служители Л. Г. отрекъл същият ден да е управлявал трактор. Освен това той им представил личната си карта, която била донесена на място от съпругата му. Въпреки това контролните органи съставили на жалбоподателя два броя АУАН – за управление на трактор без табели с регистрационни номера и за непредставяне на личен документ за удостоверяване на самоличност, като описали това, което им разказал началникът им. Личните данни на Г. били записани и в двата акта след като той предоставил на полицейските служители личната си карта.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Л. Г. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за основателна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че при извършената му полицейска проверка за удостоверяване на самоличност не е представил личен документ, за да удостовери самоличността си. Актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, са приели, че е налице нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Съгласно тази разпоредба, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според чл.3 ал.1 от същия закон, документите за самоличност удостоверяват самоличността, но същата може да бъде установена и със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон /арг. чл.3 ал.2 ЗБДС/.

Съгласно § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи, „документ за самоличност“ е удостоверителен документ издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуалната идентификация на българските и чуждестранните граждани.

В чл.13 ал.1 от Закона за българските лични документи е предвидено, че на българските граждани се издават документи за самоличност, както следва: лична карта; паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност; свидетелство за управление на МПС.

Освен тях могат да се издадат и документи за самоличност, които заместват паспорта, а именно временен паспорт; служебен открит лист за преминаване на границата /ал.3 чл.13/. Според ал.4 на чл.13 на ЗБЛД, удостоверяването на 4 самоличността на българските граждани може да става с всеки от изброените документи. От изложеното в обстоятелствената част на административните актове става ясно, че жалбоподателят не е представил личен документ, с който да удостовери своята самоличност без обаче да се уточни за кой от изброените по – горе документи става дума. Свидетелите, разпитани по делото, твърдят, че от Г. е била поискана лична карта, но в показанията им липсват данни за това дали същият е предоставил друг документ, с който да удостовери своята самоличност. На следващо място, визираната като нарушена разпоредба на чл.6 от Закона за българските лични документи, регламентира задължение за гражданите да удостоверяват своята самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица. В наличното описание на нарушението е отразено, че проявеното от жалбоподателят бездействие е било демонстрирано в хода на извършена полицейска проверка. Събраната по делото доказателствена маса съдържа противоречиви данни относно това била ли е извършена на жалбоподателя полицейска проверка и от кого. Свидетелите П. Ц. и М. Ц., които като полицейски органи имат компетентност да извършват полицейска проверка за удостоверяване самоличността на гражданите, са категорични, че на жалбоподателят подобна проверка не са извършвали. Независимо един от друг двамата служители твърдят, че същият в тяхно присъствие е представил лична карта и личните му данни, вписани в съставения АУАН по Закона за българските лични документи са почерпени именно от този документ. По отношение описанието на нарушението, изложено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление, П. Ц. и М. Ц. са категорични пред съдебния състав, че фактите не са плод на техните преки впечатления, а на съобщеното им от свидетелят Н.. Същият, в качеството си на началник на районното управление М, е разпоредил на актосъставителя П. Ц. да състави АУАН на жалбоподателя. По делото безспорно е установено, че към инкриминираната дата свидетелят Н. е заемал длъжността Началник на РУ– М. Както от показанията на свидетелите П. Ц. и М. Ц., така и от разпита на свидетелите И. Г. и Б. Г. става ясно, че същият практически е извършил полицейска проверка на жалбоподателя, като е поискал от същият да удостовери своята самоличност чрез представяне на лична карта. В чл.26 ал.3 от Правилника за устройство и дейността на МВР /приет с ПМС № 207/18.07.2014 година, в сила от 22.07.2014 година; изм. и доп. ДВ бр.

5

13/07.02.2023 година/ са изброени правомощията, които притежават началниците на районно управление в областна дирекция на МВР и на участъците, а именно: осъществяват общото и непосредствено ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на подчинените им звена; организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи; отговарят за дейността на ръководените от тях звена пред директора на областната дирекция и неговите заместници – съобразно възложените им функции, съответно пред началника на районното управление; осъществяват взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и местно самоуправление, съобразно функционалната си компетентност; отговарят за стопанисването на предоставените на управленията и участъците имоти и вещи държавна собственост; налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закона случаи. В изпълнение на тези си функции началниците на районно управление в ОД МВР и на участък издават заповеди. Изложеното до тук позволява да се приеме, че кръга от правомощия, предвидени в правилника, очертават фигурата на началника на районно управление като административноръководна и организационна такава. По тази причина не е предвидено лицето, което заема длъжността, да извършва дейности, част от правомощията на полицейските органи, каквато е полицейска проверка за удостоверяване на самоличност на гражданите. При това положение съдът приема, че проверката на жалбоподателя касателно удостоверяване на неговата самоличност е извършена от некомпетентно за целта длъжностно лице, което е в разрез с изискванията на чл.6 от Закона за българските лични документи. От друга страна, същинската полицейска проверка, включваща поискване от компетентните длъжностни лица П. Ц. и М. Ц. Г. да удостовери своята самоличност не е установила наличие на нарушение по смисъла на цитираната в административните актове разпоредба, тъй като е безспорно установено, че същият е предоставил своята лична карта и така е удостоверил самоличността си. След преценка на изложеното до тук настоящият състав приема, че описаното в наказателното постановление нарушение не намира категорична подкрепа в събраната доказателствена маса, поради което обжалваният акт следва да бъде отменен.