Акт № 2314 от 27.10.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2314

Сливен, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20267220700550 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С. Ж. Ж. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1757611 от 21.08.2026 г., и. от Р. С. И. на д. и. към РУ ***, ОДМВР ***, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправна предпоставка за прилагането й. Излага съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че с оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от 3ДвП не се изисква нарочен административен акт, оспорващият може да защити правата си едва в производството по издаване на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във връзка с чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /К3/ и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Изразява несъгласие с жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 343з-2241 от 22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР – ***, з. д. „П. и. ***-*** с.“ от з. „Т. п.“ при РУ при ОДМВР - ***, успешно положили изпит, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП - за установени от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението. Видно от Заповед № 343з-39 от 07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, и. на оспорената заповед - Р. С. И. – п. и. в Г. „Т. п.“ при РУ ***, ОДМВР ***, е преминал обучение и е издържал успешно проведен изпит по ЗДвП и по КЗ, да с. АУАН и да о. к. д. по ЗДвП и КЗ.

На 21.08.2026 г. на оспорващия Ж. е с. от Р. С. И. на д. и. при РУ ***, ОДМВР ***, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 3908507, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за това че: на 21.08.2026 г. около 10:05 ч. в *** по път I-6 в посока [населено място] [населено място], е управлявал лек автомобил с Рег. № [рег. номер], с. на П. М. К. - Ж. с [ЕГН], като при извършената проверка в РСОД е било установено, че МПС е с прекратена регистрация на 27.05.2026 г., на основание чл. 143 от ЗДВП.

На същата дата – 21.08.2026 г., от Р. С. И. на д. и. към РУ ***, ОДМВР ***, е и. оспорената в настоящото производство ЗППАМ № GPAM-1757611. С нея на оспорващия С. Ж. Ж. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.

Между страните не е спорно, че процесното МПС с Рег. № [рег. номер] е с. на П. М. К. - Ж. с [ЕГН], което е видно и от Свидетелството за регистрация на автомобила. Не е спорно и обстоятелството, че към датата и часа на процесната проверка – 21.08.2026 г. около 10:05 ч., за която е съставен АУАН Серия GA № 3908507 от 21.08.2026 г., за горепосоченото МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава е била сключена около 20 минути след проверката - на 21.08.2026 г. в 10:25 ч., с начални дата и час на покритие – 21.08.2026 г., 10:39 ч., видно от представената по делото застрахователна полица № ***************.

В хода на съдебното дирене от Изпълнителния директор на Гаранционния фонд и от Началника на Сектор Пътна полиция – Сливен при ОД на МВР – Сливен, са представени и документи, от които е видно, че:

- до П. М. К. - Ж., в качеството й на с. на процесното МПС, на 30.04.2026 г. е изпратено Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ – с Изх. № 018020 от 26.04.2026 г. по описа на Гаранционния фонд;

- процесното МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 27.05.2026 г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност;

- с. на процесното МПС не е уведомяван за прекратяване на регистрацията на МПС;

- процесното МПС е с възстановена регистрация на 21.08.2026 г. – поради сключена застраховка гражданска отговорност.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 21.08.2026 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.09.2026 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Спазена е установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването на заповедта.

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача С. Ж. Ж., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143 от ЗДвП. Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След измененията на ЗДвП – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., включително към датата на издаване на оспорената заповед, е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. От посочените разпоредби следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото няма доказателства за извършено уведомяване на с. на автомобила – П. М. К. – Ж., за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил с Рег. № [рег. номер], нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Липсват доказателства, че изпратеното на 30.04.2026 г. до П. М. К. – Ж., в качеството й на с. на процесното МПС, Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е получено от нея. Следователно, не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на административния орган е да установи и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на с. на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП. В случая такива доказателства липсват. Това, освен че сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения акт, с оглед изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагане на процесната ПАМ. Допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа и правна необоснованост на направения от административния орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП по отношение на оспорващия С. Ж..

Наред с изложеното, макар и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция след изменението (обн. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), да липсва предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая не само липсват доказателства, че с. на процесния автомобил е бил уведомен за служебно прекратената, в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регистрация на автомобила, но и от страна на административния орган не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. След като с. на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, приложимо е разрешението, дадено с Тълкувателно постановление /ТП/ № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, по тълк. д. № 3/2022 г. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. В случая оспорващият не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на 27.05.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Няма и публичен регистър, в който да се провери дали регистрацията на МПС е била валидна към датата на управление на автомобила. Издаването на заповедта при недоказано наличие на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП по отношение на оспорващия С. Ж., обуславя извод, че оспорената ЗППАМ е постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8c65b99-7604-439b-aa58-35128d4356ec